Левски отбеляза 100 години от рождението на легендарния български летец Димитър Списаревски. "Сините", който носят лика му на екипите си, отбелязаха деня чрез официалния си сайт.

Ето какво пишат от Левски:
Днес се навършват 100 години от рождението на българския летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан - 1944, полковник - 2009) и носител на кръст за храброст (посмъртно) Димитър Светозаров Списарѐвски.

Отличен гимнастик, плувец и футболист, от 1933 до 1935 г. Списарѐвски е футболист на ПФК Левски, за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия град Добрич. След попадането на Южна Добруджа в рамките на Румъния, заради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Младият Димитър завършва Втора мъжка гимназия, а между 1933 и 1935 година е футболист на „Левски” (София).

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. Училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост. Поради това, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището и го завършва през 1938г.

Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм. и накрая завършва престижната изтребителната школа във Верхойнен през 1939г. От м. юли 1939 г. е в 6-ти изтребителен полк в Карлово и по-късно, в 6/3 изтребителен орляк. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, командир на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата.

Така се стига до епичната въздушна битка от 20 декември 1943 година. Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейт. Джон Маклендън (американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от поручик Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Подвигът на Списаревски няма нищо общо със специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други „камикадзе“. Той е най-забележителен защото той въобще не тръгва в бой с предварителен план този му полет да бъде саможертва, а храбро и дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и тръгва с цялото си себеотрицание и патриотизъм на таран едва когато разбира, че това остава последната възможност да спре американския „Либерейтър“ да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София. Героизмът му сякаш е въплътен в доскорошната войнска клетва на българите „Заклевам се да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.“

На 24 септември 1944 година поручик Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан.