Мажоритарният акционер на Левски Наско Сираков в последните месеци загуби доверието на част от агитката и дори на дербито с ЦСКА (0:2) през миналия уикенд в сектор „А“ на националния стадион имаше опънат транспарант срещу клубната управа.

Точно преди 25 години Сираков също си навлича гнева на феновете на „сините“ с поведението си. Това става по време на един от най-скандалните мачове в историята на българския футбол. На 1 май 1996 г. тогавашният президент на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена във финала за националната купа срещу Славия. Бизнесменът е вбесен от съдийството на съдията Митко Митрев.

„Убеден съм, че Славия ще победи. Ако спечеля, това няма да бъде отмъщение към моя роден клуб, а към други хора...“, твърди часове преди финала Сираков, който играе с белия екип. Намекът е отправен към Томас Лафчис, с когото Наско е в лют конфликт.

В 15-ата минута започват да прехвърчат първите искри. Отсъден е фаул за „сините“. След центрирането пада гол, който обаче е отменен, тъй като главният съдия Митрев не е дал сигнал за изпълнение. Левскарите протестират бурно, по ползата е никаква...

Начален Бонус до 1000 лв. за онлайн казино игри от efbet

В 35-ата минута нападателят Атанас Киров, носил екипите на ЦСКА и Депортиво (Ла Коруня), отбелязва гол. С хубав удар той изпраща топката във вратата – 1:0 за Славия.

През второто полувреме стартират големите дандании. Нападателят на Левски Илиян Симеонов-Чушката навлиза в наказателното поле, преследван от Михаил Захариев. „Синият“ футболист пада в наказателното поле, но не става категорично ясно дали е съборен. Левскарите искат дузпа, но Митрев мълчи. В ложата, откъдето гледа финала, Томас Лафчис започва да нервничи и да се кара със стоящите наблизо шефове на Славия.

Десетина минути по-късно Наско Сираков се прави на клоун. Вместо да изпълни тъч откъм сектора „А“, той започва да жонглира топката, дразнейки „сините“ фенове. Наско всъщност поглежда към ложата, където е Лафис. Сираков вече има един жълт картон, но Митко Митрев не посмява да му покаже втори и да го изгони.

Виждайки какво става, Лафчис не издържа. „Синият“ бос нахлува на пистата и отива на резервната скамейка. Четвъртият рефер Младен Благоев се опитва да го спре, тъй като правилникът не позволява подобно действие. Но Лафчис не му обръща никакво внимание.

15 минути преди края настава истинският екшън. Левскарите претендират за втори жълт картон на Стефан Колев. Вместо „белия“ капитан обаче Митрев санкционира официално Зоран Ристич. На повторението ясно се вижда, че в случая съдията не е сбъркал. За разлика от предната ситуация, когато незаслужено спестява изгонването на Наско Сираков.

Лафчис полудява. Той и спортният директор Андрей Желязков започват да ръкомахат и да приканват „сините“ да напуснат терена. Левскарите се прибират в съблекалнята и финалът е прекратен. Трофеят, който е изнесен на пистата в очакване на церемонията по награждаването, е прибран.

„Тъкмо се канех да изпълня фаул. Викнах на Мариян Христов да отиде на по-предни позиции, а той ми отвърна: „Чакай, чакай. Обърни се и виж какво става!“. Обърнах се и видях как Лафчис и Жужо ни подканяха да напуснем терена“, спомня си Георги Иванов-Геша.

„Това не беше футболен мач, а война между две български групировки (б.ред. - по това време Левски е подкрепян от ВИС-2, а спонсор на Славия е СИК). Едната спечели, а другата страда и протестира. Местното първенство е едно от най-корумпираните в Европа“, пише агенция „Ройтерс“ след скандала.

Веднага плъзват слухове за най-разнообразни наказания на Левски и Лафчис. Появяват се най-фантастични версии поради простата причина, че не е предвиден такъв случай в наредбата и във всички нормативни документи на БФС. Изпълкомът свиква спешно заседание, за да реши казуса.

Спортно-техническата комисия присъжда служебно 4:0 на Славия. Дисциплинарната комисия наказва за 4 мача 11-те играчи на Левски, които са на терена в момента на изваждането на отбора, понеже случаят е отразен в доклада на длъжностните лица като "демонстративно напускане на терена".

На 4 май Лафчис, който нарича съдията Митко Митрев "Митко Мутрев", организира протестно шествие. То тръгва от Руски паметник към стадион „Славия“, където Левски играе с Локомотив (София) в мач от предпоследния кръг на първенството.

15 000 сини запалянковци обаче си тръгват омърлушени, когато Симеон Чилибонов наказва Левски с гол от фаул за 1:0 и „червено-черните“ излизат победители. В същия ден ЦСКА и Славия правят 0:0. Това е достатъчно за "белите" да вземат и шампионската титла.

След последния кръг на 11 май, когато Славия завършва 2:2 с Локомотив (София) на Националния стадион, тимът получава и шампионската титла, и купата на България.
Екип на БЛИЦ

СЛАВИЯ – ЛЕВСКИ 1:0
1:0 Атанас Киров (35)

СЛАВИЯ: Здравко Здравков, Владимир Иванов, Петър Цветанов, Стефан Колев, Кирил Качаманов, Зоран Ристич, Деян Ангелов, Наско Сираков, Антон Димитров, Цветозар Дерменджиев (63-Александър Захариев), Атанас Киров

ЛЕВСКИ: Пламен Николов, Борислав Илиев, Валентин Дъртилов, Георги Иванов-Геша, Иван Василев, Владимир Йонков, Пламен Тимнев (46-Тодор Зайцев), Мариян Христов, Илиян Симеонов, Емил Велев (67-Петър Пенчев), Христо Йовов (61-Дончо Донев)

София, „Васил Левски“ - 22 000 зрители
Съдия: Митко Митрев
Жълти картони: Наско Сираков, Стефан Колев, Кирил Качаманов, Зоран Ристич (Славия); Валентин Дъртилов, Иван Василев, Владимир Йонков, Илиян Симеонов, Емил Велев (Левски)