Нa този ден през 1914 година е регистриран любимият на милиони столичен футболен клуб Левски. По повод празника от "Герена" написаха следното: 

"Днес отмерване 104 лета от пролетта на 1914 г., когато група момчета от II мъжка гимназия увличат 20-30 ученици, с които провеждат учредително събрание за образуване на официален спортен клуб. Клубът в нашите сърца. Въпросът за неговото име предизвиква оживени дебати, като първоначално се предлагат редица чужди наименования, но дискусиите стихват, когато Борис Василев-Боркиша отсича: „Левски ще го кръстим!“. Самият той казва „Предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата, виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва“.

От първите години на клуба е останала една пожълтяла снимка, която е направена през май 1915 г., вероятно по случай една година от съществуването му, а до днес тя е като икона във всяко левскарско семейство. Тогава отборът тренира в двора на I-VI полк, където всеки път момчетата пренасяли на рамо четири греди за футболни врати (напречна греда в началото е нямало), забивали ги, а след тренировка ги отнасяли обратно в някой двор. Всеки път… Водени от любовта си към играта!

В годините на комунизма Левски се сблъсква със силните на деня, които са готови да унищожат отбора, но „сините“ минават и през това…

Днес един от най-обичаните клубове в България е вече на 104 години, а символиката и значението му не само на спортния терен, но и извън него е накарала хиляди да се влюбят в „синята“ идея. Но Левски нямаше да е това, което е без богатата история и славните победи. Левски нямаше да е това, което е, без любовта на феновете. Тези, заради които преоткрихме за поредна година значението на символите и завещанието на основателите на клуба.

Защото Левски е смелост, родена в борбата! Левски е радост, живяла в сърцата! Левски е вяра в мечта благородна! Левски е сила на воля свободна... Левски е онази искра, която пали огъня на страстта дори в най-тежките мигове. Дава ти упование и надежда. Задължава те. Кара те да летиш, дори когато крилете ти са прекършени. Защото точно тогава трябва да крачиш най-смело и уверено. За да пребъде идеята и да се съхрани завета. 

Днес Левски продължава своята битка. И тази битка е едновременно тежка заради моментните дадености и вдъхновяваща заради невероятната подкрепа на най-големия капитал в клуба - неговата велика публика.

Феновете на Левски доказаха своята историческа значимост, подадоха ръка в тежките мигове, участваха и участват в редица „сини” инициативи и каузи и отново демонстрираха на цяла България какво означава преданост и отдаденост до последен дъх.

104 години обич, надежда и слава... Заедно до безкрая на времето!".

------------------------

Името

Ето какво си спомня един от учредителите Георги Манолов пред в. “Народен спорт” през 1964 г. по повод честването на 50-годишния юбилей на “Левски”. “...Бяхме група приятели, 15-17-годишни, от квартала около “Патриарх Евтимий”, “Витоша”, “Цар Асен” и съседните улици. Всички бяхме ученици, повечето от бившата втора мъжка гимназия в София. Ритахме топката (с дълги панталони, с обикновени обувки и горни ризи) най-често в двора на бившия I-IV полк (сега градината на ъгъла “Патриарх Евтимий” – “Витоша”), зад който започваше просторно поле. Други ученически групи от махалата играеха на съседни удобни места. Постепенно у нас назря идеята да се организираме и да образуваме свой спортен клуб по подобие на тия, които вече съществуваха в София. Тази идея се осъществи окончателно на 24 май 1914 г. на “Могилката” – игрището на втора мъжка гимназия (близо до гарнизонната фурна, сега пресечка на бул. “П.Славейков” и ул. “Н. Славков). Там се събрахме участниците от махленските групи и тържествено основахме нашия клуб. Постави се въпросът за името. Някои от участниците лансираха имена на прочути чужди клубове, популярни у нас. Тогава Борис Василев стана и предложи името на Апостола. То се прие възторжено от всички.

Това беше кръщението на нашия клуб.” Учредителното събрание избира следното първо ръководство на спортния клуб “Левски”: председател Владимир Григориев (Владис), подпредседател Геоги Манолов, секретар Крум Динков, касиер Борис Василев, членове Стефан Тошков и Атанас Янков, домакин Костадин Манолов. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Въпросът за името на клуба предизвиква най-оживени дебати на Учредителното събрание. Първоначално се предлагат имена като “Атлантик”, “Рапид”, “Експрес” и др. Дискусиите стихват, когато Борис Василев – Боркиша предлага: “Левски” да го кръстим!”. Ето какво казва по този повод самият кръстник на клуба. “...На учредителното ни събрание на “Могилката” предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата, виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.”

Екипите
Първите цветове на екипите на отбора са жълто-червени. Самите учредители събират помежду си пари за екипите. Всеки дава колкото може. Сумата стига само за 12 фланелки, един вратарски пуловер и една топка. Със съдействието на бащата на Петър Стоянович, който е бил дългогодишен директор на пощите, през есента на 1914 г. тези артикули са доставени от Букурещ. Фланелките са на жълто-червени вертикални райета. С тези екипи тимът играе до 1919 г. 

Първият отбор
Първият капитан на тима е Спас Стоянов, популярен сред столичната артистична бохема като талантлив художник с псевдонима Папа Люро. Ето какво разказва той пак във връзка с 50-годишния юбилей на клуба през 1964 г.:

“Първият тим в историята на “Левски” имаше следния състав: голкипър (по тогавашната терминология) – Кирил Григориев, бекове – Костантин Манолов и Крум Динков, халфбекове – Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди – Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Димитър Сираков. В него играеха и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев, Стефан Тошков. Тренирахме в двора на I-IV полк. Занасяхме на рамо четири греди за футболни врати (напречна греда в началото нямаше), забивахме ги, а след тренировка ги отнасяхме обратно в някой двор. Много бели ни правеше бодливата ограда на казармения двор – пукаше често топката, та трябваше да спираме играта и да лепим плондера. Затова веднъж издебнахме момента и подвихме бодлите по продължение на игрището.”

Първият спонсор
Футболистите се събирали в млекарницата на бай Трайче Жиковски – бежанец от Македония, която била съвсем наблизо, срещу “Могилката”. Помещението се превръща в неофициална канцелария на клуба в периода 1914 – 1920 г. Запъхтени, прашни и запотени след мач, те отивали там да изпият по една боза и да решават актуални проблеми. А по едно време клубното ръководство дори въвело награден фонд – при победа всеки футболист от “Левски” получавал пълна купа с кисело мляко. Бай Трайче реално е първият “спонсор” на отбора. Жиковски е роден в град Галечник, Дебърско. В България идва през 1913 г. след сръбската окупация на този край след Междусъюзническата война. Дюканчето му след 1949 г. е “национализирано”, бай Трайче умира същата година. 

Химнът
През 1922 г. ученикът от Втора мъжка гимназия Любомир Пипков (впоследствие изтъкнат наш композитор) написва първия химн на спортния клуб “Левски”. За съжаление от него няма запазен текст и музика. През 1924 г. Христо Маников написва музиката, а Димитър Димидов текста на Марша на клуба, който в продължение на 20 години е официалният химн на “Левски”. През същата 1922 г. е изработена и първата значка на клуба, неин автор е Минчо Качулев*. 

Знамето
Първото знаме на клуба е правоъгълно, разделено по диагонал от лицевата му страна на две половини в жълт и червен цвят. Официално е осветено на церемонията при откриването на бюст-паметника на Васил Левски на клубното игрище на 24 май 1938 г. Първи знаменосец е волейболистът Кирил Русинов. В момента се съхранява от легендарното крило Цветан Веселинов. 

Печати
Първият печат на клуба е известен от 1915 г. Има овална форма. На него е изписано "VI софийски футболен клуб - Левски - София".

* Използвани са архивни материали, собствени източници, както и откъси от книгата "Левски - всичко за любимия отбор", с автори Димитър Попдимитров, Румен Пайташев, Георги Манов и Владимир Петков.