Първото лятно попълнение на Левски Рейналдо бе гост в предаването „Гласът на Левски“ по клубната телевизия. 25-годишният бразилец говори по различни теми, свързани с кариерата му до момента. Фланговият футболист обясни и кой бивш треньор на Лудогорец му е помогнал да израсне и го е научил на много уроци. 

- Рейналдо, добре дошъл в България. Как се чувстваш в Левски?
– Много добре се чувствам още от първия ден тук. Бях отлично приет от съотборниците си. Ще направя всичко възможно, за да зарадвам хората тук.

- Какво е усещането да подпишеш с отбор, който току-що е станал шампион. Чувстваш ли еуфорията около клуба?
– Да. В крайна сметка това е реализирана мечта за мен да бъда част от толкова голям клуб. Затова се чувствам и невероятно.

- Левски започна подготовка. Как ти се струват останалите момчета?
– Веднага се вижда, че това е добър колектив с доста качествени футболисти. Атмосферата е на ниво. Има много шеги и закачки. Има с кого да седнеш и да си полафиш, да се посмееш.

- Очертава се да имаш сериозна конкуренция за титулярното място. Какво искаш да постигнеш със синята фланелка?
– Това, което ме интересува, е да помогна на треньора и на отбора, а не толкова дали ще съм титуляр, или не, и каква точно ще бъде моята роля. Какво искам да постигна? Целта ми ще е такава, каквато е и на отбора. Лично пред мен не си поставям такава, важна е тази на тима. На първо време трябва да работим здраво. Всички мечтаем за това да постигнем оптималното в Шампионската лига.

- Избра номер 7, каква е причината? Само той беше свободен от тези, които ти харесват или означава нещо важно за теб?
– Още от юноша играя с него, винаги съм носил такава фланелка. Определено харесвам номер 7.

- Разкажи ни малко повече за теб? Роден си в Крисиума, как се запали по футбола? Дебютираш много млад в Серия "Б", а след това и в Серия "А".
– Истината е, че всичко започна по улиците на града. Започнах да играя с брат ми и братовчедите. След това се прехвърлих в малка школа в родния ми град. Всичко се случи на приятелски мач срещу Крисиума в моята възраст. Истината е, че всичко се случи на мач до 13 години, а аз тогава бях на 10 години, но играх с по-големите. В този мач изпъкна братовчед ми. Него привлякоха от Крисиума. Но тогава треньорът в нашата школа каза, че той ще тръгне само в комлект с мен.

- Братовчед ти продължи ли да играе футбол?
– Смешното е, че той не беше толкова запален към професионалния футбол. Той продължи кариерата си във футзала.

- Имаш пробив в Нидерландия като много млад. Какво не се получи в ПСВ?
– Това беше изненадващо за мен, но заминах на проби. Нещата не се получиха заради липса на разбирателство относно договора, откупни клаузи.

- Не знам дали си запознат, но в Левски са играли много бразилци. Ти си 26-ият. Познаваш ли някого от бразилците, играли за Левски? Ти каза, че много хора са ти казали добри думи за отбора преди да дойдеш.
– Повечето бяха футболни агенти и приятели, които са играли тук. Само познавах отпреди Рилдо.

- Мога да изредя поне 7-8 бразилци, постигнали много с Левски. Ти искаш ли да постигнеш големи неща? Публиката има специална връзка с бразилците.
– Очаквам след време да си спомняте и за мен. Надявам се да постигна големи неща тук.

- Какво предпочиташ? Гол или асистенция?
– Гол.

- На кого от известните бразилски футболисти оприличаваш стила си?
– Трудно е. Не обичам да се сравнявам с другите. Предпочитам да се сравнявам със себе си. Всеки ден да давам най-доброто, да израствам и да ставам по-добър.

- Идваш от Шавеш. Каква е разликата между Левски и португалския тим, доколкото си я усетил.
– Поставяте ме в неудобно положение, защото мога да кажа нещо лошо за Шавеш. Двете места са много хубави. Кусо е играл повече там нека той да каже.

- Кой е по-бърз? Ти или Кусо?
– Аз. Ще ви покажем на терена.

- Идват мачовете от Шампионската лига. Имаш ли търпение за този момент?
– Нямам търпение да настъпи часът за първия мач. С Кусо го коментирахме също. Очаквам с нетърпение този момент.

- Какви са ти първите впечатления от Хулио Веласкес?
– Имах възможността да разговарям с него преди да дойда. Много добри впечатления остави у мен. Каза, че изповядва атакуващ стил и ще извлече най-доброто от мен. Ще направи така, че да съм от най-добрите му нападатели.

- Семеен ли си? Имаш ли приятелка?
– Имам съпруга и дете на година и половина. Не обичам да навлизам в темата за личния ми живот. Имам сплотено семейство и винаги са ме подкрепяли.

- В професионален план помага ли ти да си родител?
– Откакто съм родител, доста неща се подредиха в главата ми. Определено съм по-спокоен. Даже се шегувам с жена ми, че всичко стана по-хубаво, откакто имаме дете.

- Един от треньорите ти е работил в България – Пауло Аутори. Мисля, че той ти дава шанс да играеш в Серия "А" и в мач от Копа Либертадорес срещу Ривър Плейт. Помниш ли работата си с него?
– Това е един от най-добрите треньори, с които съм работил. Той се осмели да заложи на мен в такъв мач. Довери ми се. Човек, от когото ще запомня уроците, които ми даде както на терена, така и в живота.

- Кой е най-важният урок, който си получил от него?
– Да бъда честен и да съм открит. Това е нещото, което научих и той ми го показа извън терена. От него научих убеждението, че винаги трябва да работя здраво, възможността винаги идва.

- Коя е най-голямата ти мечта?
– Най-голямата ми мечта е да играя за националния отбор на Бразилия.

- Имаме пример за играч от българското първенство – Игор Тиаго. Изненадан ли си, че футболист от такова първенство стига до националния отбор?
– Добър пример е. Аз съм му проследил кариерата, имал е доста трудни моменти, така че неговата история е много добър пример.

- Поставяш ли си някаква цел – за голове и асистенции?
– Винаги колективът е най-важен. Когато отборът е добре, винаги ще получиш възможност за индивидуална изява.

- Видях, че Давид Кусо е казал, че твоят музикален вкус не е добър. Вярно ли е това?
– Той си е половин бразилец и харесва тази музика. Просто харесвам стилове, които не му допадат. Но музиката си е добра

- Какво друго обичаш да правиш извън терена?
– Да бъда със семейството си.

 подкрепя българския спорт