Бившият съотборник и приятел на Гунди - Стефан Аладжов, си спомни за легендарния №9. 76-годишният ветеран на "сините" се върна назад във времето, когато защитаваше фланелката на столичния тим, рамо до рамо с Георги Аспарухов.

"Имах щастието да играя 4 години с най-великия футболист на България - Георги Аспарухов-Гунди. От 1967 до 1971 година. Един изключителен футболист. Беше магьосник с топка в краката. Да говорим за ударите му с глава - вратарите не можеха да усетят къде ще насочи топката. Беше изключителен футболист и прекрасен човек", започна Аладжата на събитието на пред сектор "А" на "Герена" - "Магията Гунди".

"Качиха ме в рейса, с тях отидох на стадион "Васил Левски". Гунди дойде най-отзад в рейса и вика "Какво си се стреснал, утре те картотекират, влизат и показваш какво можеш". Най-великият дойде, може би другите са се притеснявали за постовете си. Един приятел идваше вкъщи преди всеки мач и ме питаше дали Гунди ще играе, тъй като го преследваха много контузии. Той каза, че и на стол да стои, трябва да е вътре на терена, публиката се удвоява. Това беше Гунди!", продължи той.

Бяхме на Слънчев бряг през лятото на 1970 година - Гунди, Бисер Михайлов, Янко Кирилов, Иван Вуцов, аз и Сашо Костов. Гунди винаги го разкриваха. Група рибари ни намери на плажа и казаха, че искат да се видят с нас една вечер. Гунди свали колата на плажа, събрахме се, те бяха застанали на 5-10 метра от нас и ни гледаха с голямо уважение. Гунди пусна музика, покани ги. Боготворяха го хората", добави легендата на Левски.

През сезон 1964/65 Гунди стана голмайстор с 27 гола, стана футболист на годината и спортист на годината, но на Запад Коледа е по-голям празник от Нова година и "Франс футбол" бяха направили класацията преди Коледа. Имаше бараж на 29 декември, в който Гунди вкара два гола. Той бележеше страшно много и за националния отбор. С тези два гола се класирахме за Световното в Англия през 1966 г. Тогава, ако бяха направили тази класация "Франс футбол", може би Гунди щеше да е в тройката. Беше прекрасен човек, винаги даваше съвети. Треньорите на националните отбори са се допитвали до него, тъй като той най-добре знаеше и чувстваше нещата. За него, както народът беше казал, думите не стигат. Той е жив, защото го помним! Нека футболистите като стъпят на тревата, да знаят какъв футболист е играл в Левски", завърши Аладжов.