Бившият председател на Тръст "Синя България" Васил Колев коментира във Фейсбук писмото на сините фенове до премиера Бойко Борисов. Ето какво твърди той:

"Изчаках да чуя аргументите на организацията, в която членувам (Тръст "Синя България") за подписа под днешните писма преди да взема отношение по тях, защото темата е болезнена за много левскари и не може да бъде отмината с мълчание и пасивност.

Ексклузивно: Левски с прелюбопитно писмо до Бойко Борисов

Накратко: не одобрявам писмото специално до Бойко Борисов, но няма да се аргументирам, защото не това е най-важното.

Въпреки това обаче има нещо много важно в днешния ден и това е фактът, че четири левскарски организации са действали заедно с решение, което очевидно няма да е популярно сред левскарите или в най-добрия случай ще предизвика полемики и ще ги вкара в режим на обяснения.

Като член и основател на една от тези организации (тръста) и с опита от годините активна дейност, съм стигнал до извода, че най-големият проблем на левскарството е липсата на солидарност. В крайна сметка гласували сме доверие на хора да управляват тръста и да вземат решения в рамките на мандата и е логично да сме зад тези хора и да ги подкрепяме.

Единствената и най-нормалната логика е, че всеки левскар желае доброто за Левски, макар че има различни мнения кое е това добро. А за да се реши - има правила и устави при организациите.

Така че подкрепа към момчетата и момичетата от четирите организации за смелостта да действат вместо да са пасивни свидетели и да търсят причини за нови разделения. Когато действаш е сигурно, че дори и да сбъркаш ще имаш смелостта да се опиташ да поправиш грешките си, вместо да си пасивен и страхлив.

Относно неприятната изненада. Жалко, че ръководството на клуба, което се оказва инициатор на тези стъпки, е отказало да се включи и клубът да бъде заедно с организациите. Само колаборацията между фенове и клуб води до големи резултати, както се видя в последните месеци. Честно казано това продължава у мен една серия от разочарования именно в последно време, някои от които са свързани с морала, а оттам и с идентичността на Левски, чието запазване в трудните моменти е не по-малко важно от заплатата на играчи, мнозина от които доскоро не са чували името Левски, не знаят ценностите му и бързо могат да ни забравят в бъдещето, както се е случвало с много техни предшественици.

Бил съм пасивен, защото всяко едно критично мнение може в труден момент да повлияе по някакъв начин на огромния ентусиазъм (за пореден път!) от честни и почтени левскари.
Имам и очаквания от ръководството на клуба да мисли как Левски да изкарва пари и то съвсем реални начини, вместо да се оплаква от безпаричие. И в тази връзка е вече време да се постави остро въпросът с телевизионните права и контрибуцията на Левски. Със сегашните подаяния упорито ни убеждават, че едва между 4 и 5 хиляди левскари се абонират, за да гледат мачовете на отбора, без изобщо да засягам темата за рекламите. Факт е, че освен всичко има някаква омерта по темата на ниво държава, футболна структура и по-страшното - клуб. Вместо да циврим, нека имаме топките да вземем справедлива част от това, което ние внасяме в екосистемата на футбола. Защото не това желание, а пасивността по темата ще ни изпрати в аматьорския футбол. Поне е по-сигурното.

И ще завърша с един човешки аспект. Днес ми се обади баба Мери от Исперих, над 80-годишна жена. Извини се (!!!), че не е звъняла няколко месеца при тези драматични събития, за да види с какво може да помогне. Била в болница, фенклубът в града е дарявал кръв, за да оцелее. Била отписала това, че ще види някога този Левски, който познава. Ама днес дъщеря и казала, че има пак събития около Левски и тя отново има надежда, че ще види в живота си горд, свободен, независим и силен Левски. И ме попита с какво може да е полезна.

Нямам какво да добавя към това."