Един израелски отбор направи една от големите изненади в първия кръг на груповата фаза на Лига Европа. Апоел (Беер Шева) победи Интер с 2:0 насред Милано. Повечето футболни фенове си зададоха въпроса: Що за клуб е това? Най-простият отговор гласи: Настоящият шампион на Израел. По-точният отговор за провала на „нерадзурите“ изисква и по-изчерпателно обяснение.

Светът на футбола е доминиран от мъже. Отборите традиционно са управлявани от мъже. Малко са жените, които притежават футболни клубове. Вероятно най-известната жена, собственик на отбор е Катарина Либхер, която наследи Саутхемптън от покойния си баща Маркус. Само доскоро и Олимпик (Марсилия) беше собственост на жена, но Маргарита Луи-Драйфус продаде клуба на американския бизнесмен Франк Макорт. Олга Смородская преди месеци беше освободена от президентския пост на Локомотив (Москва).

Израелският футбол също е доминиран от мъже, но също има изключение. Алона Баркат е собственик на Апоел (Беер Шева), след като го купи през 2007 година. По това време Апоел е собственост на бизнесмен от Беер Шева и играе във втора дивизия. Клубът обаче беше изправен пред бедствие, тъй като освен слаби резултати и отлив на фенове се забелязваше и нарастване на дълговете.

Тогава се появи Алона Баркат, която купи Апоел (Беер Шева) за 1,8 милиона долара. Хората решиха, че това е поредната прищявка на съпругата на богаташ. Все пак тя е омъжена за Ели Баркат, натрупал богатство чрез инвестиции във високите технологии. Той е брат на кмета на Йерусалим Нир Баркат. Заради това и заради факта, че Алона е жена, феновете и футболната общественост в Израел я приеха с недоверие.

„Още от времето, когато бях малка, повече ме вълнуваха играчките на момчетата. След това започнах да се интересувам от състезания с мотори и футбол. Затова не трябва да е изненада, че купих футболен клуб. През годините съм свикнала да ме гледат с недоверие, когато участвам в типично мъжки дейности. И с футбола стана така. Първо имаше учудване и предразсъдъци, но с времето ме приеха“, признава 46-годишната Баркат.

Тя разкрива, че нейният клуб се различава от останалите не само заради жената начело, но и заради наличието на играчи от различни религии. Това е особено интересен случай в Израел, където има съвсем малко футболисти, които изповядват мюсюлманството.

„Личното ми мнение е, че във футбола няма място за расизъм и нетолерантност. В нашия клуб има играчи от различни религии – юдеи, араби, християни. Ние привличаме футболисти според техните качества, а не на етническа или религиозна основа“, допълва собственичката на Апоел (Беер Шева).

Управлението на Алона Баркат не само промени отношението на хората към нея, но и доведе до възход представянето на клуба. Само две години, след като тя купи Апоел, тимът от Беер Шева спечели промоция за елита. Това помогна за връщането на феновете на стадион „Васермил“, който точно преди година беше заменен от новия „Търнър Стейдиъм“ с капацитет от около 16 000 места.

Въпреки че Беер Шева се намира на 100 км от Тел Авив, градът е далеч от блясъка и възможностите на израелската столица. Местните отчитат разликата със светлинни години, тъй като все пак живеят в най-големия град на пустинята Негев, най-бедният район в Израел. Напълно резонно на ситуацията в града и Апоел не е най-богатият клуб в страната. Той има петият по големина бюджет в елитната дивизия Лигат Ал. Въпреки това през сезон 2013-14 Апоел (Беер Шева) водеше битка за титлата и в крайна сметка завърши втори. Участието в Лига Европа приключи след два мача срещу швейцарския Тун.

На следващия сезон тимът завърши трети и Алона Баркат уволни треньора Елиша Леви. Той води отбора в продължение на три години и беше отстранен от поста седмица преди края на сезона. Така Леви не успя да е начело на Апоел в мача, който беше считан за най-голямото му постижение – финал за Купата на Израел. Без него клубът от Беер Шева загуби с 2:6 от Макаби (Тел Авив) в спора за трофея.

Решението за раздялата на Елиша Леви беше поредното доказателство за твърдия характер на собственичката. Първият пример беше през 2010 година, когато феновете недоволстваха срещу треньора Ги Азури. Тя подкрепи специалиста и заплаши да продаде клуба. Феновете се усмириха, тъй като знаеха, че едва ли някой ще се навие да купи отбор от най-бедната част на Израел.

Увереността в работата на Алона Баркат й позволи да се довери на младия специалист Барак Бахар, когото назначи през миналото лято. Само за един сезон 36-годишният треньор изведе Апоел (Беер Шева) до шампионската титла, въпреки че разполагаше с бюджет от 13 милиона долара, което е съвсем скромна сума в сравнение с 40-те милиона, с които оперира Макаби (Тел Авив). Това е първата титла в историята на клуба за последните 40 години.

Бахар обаче успя да изгради отбор със солидна защита и дисциплинирана игра, която се гради около звездите – бившият нападател на Генк Елианив Барда и игралия в Челки Бен Сахар. Тимът разполага с добри чужденци като нигерийския халф Джон Огу и младият местен галант Офир Давидзада в защита.

През това лято Апоел (Беер Шева) първо отстрани Шериф (Тираспол) във втория квалификационен кръг на Шампионската лига, а след това дойде сензацията – елиминиране на гръцкия първенец Олимпиакос. Последва изненадваща победа над Селтик с 2:0 в плейофите, но шотландците спечелиха реванша с 5:2. Така тимът от Беер Шева, наричан още „камилите“, влезе в групите на Лига Европа и дойде победата над Интер на „Джузепе Меаца“ в Милано. След това се заговори и за вероятна смяна на Франк де Бур като треньор на "нерадзурите" и смяната му с Фабио Капело. Това обаче е проблем на италианския клуб, а не на Апоел (Беер Шева), който изпълни блестящо тактическите указания на Барак Бахар и принуди Европа да се поинтересува какъв е този израелски клуб.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

ТОВА Е АПОЕЛ (БЕЕР ШЕВА)
Основан: 1 май 1949 година
Прякор: Гордостта на Негев, Камилите, Лудите червени
Стадион: „Търнър Стейдиъм“
Собственик: Алона Баркат
Президент: Аси Рахман
Треньор: Барак Бахар

УСПЕХИ
Шампион: 3 пъти (1974/75, 1975/76, 2015/16)
Купа на Израел: 1 път (1996/97)
Тото Къп: 2 пъти (1988/89, 1995/96)
Суперкупа на Израел: 2 пъти (1975, 2016)
Купа на Лигата: 1 път (1988)