ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

21-годишният футболист на Локомотив (София) Християн Чипев е амбициран да се наложи при "железничарите". Към момента той е резерва в състава на Станислав Генчев и има само едно участие от началото на сезона.

Юношата на Левски, който е наследник на бившия "син" кадър Цветомир Чипев, обясни в интервю за БЛИЦ TV, че се стреми да постигне повече във футбола от баща си.

Християн разказа пред камерата ни как 15-годишен заминава в Германия и как по-късно Любослав Пенев му помага за развитието.

- Срещаме се с един от талантите на родния футбол - Християн Чипев, който втора година е част от Локомотив (София). Надяваме се тепърва да получава шанс и да се доказва. Поздравления за победата над Левски, как се чувстваш?
- Страхотно се чувствам. Отборът е много щастлив, че победихме Левски. Левски е голям клуб. Настроението в отбора е перфектно.

- Може ли да полетите в облаците след успеха?
- Здраво стъпили сме на земята. Треньорът това ни казва - да мислим за следващия мач, че не е важно какво е било. Трябва да растем. Бихме Левски и сега следваме следващите цели.

- До момента имаш само едно участие през сезона. Mного е сериозна конкуренцията в Локомотив и заради това ли не можеш да се наложиш?
- Това е решение на треньора. Аз се радвам, че съм в Локомотив. Отборът наистина е страхотен, има колектив. Тренировките ни наистина са перфектни и се чувствам, че се развивам. Просто си чакам шанса. Когато го получа, мисля че ще го грабна с пълни шепи.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- Коя е силната ти позиция на терена?
- По крилото - и вляво, и вдясно. Мога и централен нападател да играя. При юношите играех централен нападател.

- В Локомотив си втора година, преди това беше в Царско село. Как се озова при "железничарите"?
- Имах договор с Царско село, който беше за една година. Изтече ми и се озовах в Локомотив (София) при миналия ни треньор Иван Колев. Бившият ми наставник в Царско село Любослав Пенев е човекът, който ми предложи първия професионален договор. Бях се завърнал в Германия, където играх като юноша. Пенев ме искаше в отбора му. Много му се възхищавам, адски благодарен съм му. Той повярва в мен. Даде ми шанс да дебютирам срещу Лудогорец. По време на зимната подготовка обаче се контузих, извади ми се капачката на коляното. Три месеца се възстановявах. Случи се на тренировка, но не искам да си припомням какво се случи. Моля се на Господ да нямам контузии.

- Как се справи в този тежък момент и рухна ли психически?
- Казах си, че трябва да продължа напред. Това го има в нашата професия. Зная рисковете на футбола.

- Кой ти помагаше тогава?
- Семейството ми беше изцяло до мен. Физиотерапевтът също. Направих най-правилната рехабилитация. Като се възстанових треньор вече беше Антони Здравков. Случилото се имаше много голяма роля върху психиката ми. Не се отказах, не тръгвах плахо на терена, а на 100%. Не съм се пазил, когато се завърнах. Нямаше страх, доста смело момче съм. Всички болки и лоши неща остават в миналото.

- В Германия ли се кали за футбола?
- Да, реално от там идва всичко, защото бях на 15 години, когато заминах. Година и половина живеех сам в един интернат, в малко градче до Мюнхен. Учех и тренирах, научих перфектно немския език. Аз съм роден в Германия, в Кемниц. Баща ми Цветомир Чипев игра в Германия. Първо започва в Оберхаузен, после в Кемниц, Ерцгебирге (Ауе), а след това в Гърция.

- След интерната се местиш във ФК Халешер от град Хале. Провеждаше ли тренировки с първия отбор?
- 17-18-годишен отидох там, но не съм тренирал с мъжете. Там въобще не даваха шанс на младите. Играех за по-големите - до 19 г. Бяхме трети в класирането, а никой не подписа и не заигра в първия отбор.

- Връщаш ли се в Германия, сигурно имаш доста познати там?
- Нямам време заради футбола. Имам адски много познати. Имам приятел, който в момента играе в първия отбор на Шалке 04 - Том Краус. Той е много скромно момче. Беше капитан в юношите на Лайпциг и покрай контролните мачове помежду ни се запознахме. Футболът сприятелява много.

- Целта ти завръщане в Германия ли е?
- Да, това е целта ми. Поел съм по стъпките на баща ми и искам да постигна повече от него. Адски благодарен съм му, защото семейството ми е най-голямата ми опора. Благодарен съм на Господ, че ги имам.

- Покрай него сигурно си се запалил по левскарската идея, а и игра в школата на Левски? Колко години тренира на "Герена"?
- Започнах на "Герена", когато бях на 4 години. Там направих първите стъпки за футбола. Веско Сърбаков ми беше първия треньор, после Елин Топузаков и Димитър Телкийски. До 15-годишен бях на "Герена", след което заминах в Германия. Школата на Левски тогава беше най-добрата в България. Аз обаче заминах, защото бях много амбициран да замина в чужбина, а и съм човек, който обича да опитва нови неща. В Германия видях как стоят нещата наистина, трябва да се види и да се усети. Виждаш как гладуваш и жадуваш отвътре да мачкаш и да побеждаваш. Затова Германия има резултати. Любимият ми Байерн (Мюнхен) побеждава по 7:0, 8:0... ако могат, ще вкарат и 15 гола на съперника. Нямат капка жал. Това просто е манталитет. Искат да мачкат докрай. Много пъти сме ходили с баща ми на "Алианц Арена", подкрепяме Байерн.

- А на мачове на Левски на "Герена" ходиш ли?
- Ходя, когато мога. Но имам нов любим отбор - Локомотив (София). Да, Левски ми е на сърце, юноша съм на този клуб.

- Искаш ли един ден да облечеш отново синия екип?
- Разбира се. Времето ще покаже. Ще се радвам, ако някой ден получа договор от Левски и заиграя там. Имам приятели там - Марин Петков и Патрик-Габриел Галчев.
 
- Впечатлява ли те подкрепата на феновете на Локомотив?
- Страхотни са, поздравявам ги. Подкрепата, която дават на отбора, е незаменима. Супер са.

- Какъв човек си извън терена, какво обичаш да правиш в свободното време?
- Обичам да съм със семейството ми. Имам хобита, като малък ходех за риба. Обичам да се катеря в планината. Много пъти съм се качвал на Черни връх. Обичам горите, България има феноменална природа, която трябва да опазваме.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ