Ивайло Петев далеч от България стана на 50 вчера и сегашната му месторабота говори достатъчно красноречиво какво успя да постигне в последните 15 години като треньор. И тези 15 години се гарнират с 15 различни работни места,  повечето от които в чужбина, където действат конвертируеми правила. А съвсем наскоро Петев се сдоби с поредното си престижно назначение, не къде да е, а в любимите на заможното българско население Арабски емирства, и по-точно в лелеяния Абу Даби.

Показателно е какъв огромен път извървя Петев от първото си поприще в Любимец до днешния му клуб Бани Яс в ОАЕ. И все пак той

завинаги
ще остане в
летописите

като архитект на уникалното футболно и природно явление „Лудогорец Разград“. Съдбата като основен разпоредител в театъра на живота си избира по неповторим начин своите протежета и в нашия случай на Петев се падна честта да изгради и създаде буквално от нищото модерния футболен гранд на българския клубен футбол. Началото бе поставено във вече далечната 2010 година, а само две по-късно към двете си титли като футболист с Литекс Ловеч треньорът с прозвището Кмета прибави и такава като наставник.

При него се получи едва на 36 години, факт сам по-себе си красноречив за споменатото значение на фактора „Съдба“. Но пък птиченцето е отлетяло от раменете на мнозина, които не са успели да се възползват от предоставения шанс. За Ивайло Петев това изобщо не важи, защото той го направи противно на всички основателни съмнения.

Многознайковците и до днес подценяват ролята му, но историята поставя съвсем друга оценка. В модерната ера на българския футбол много пари като златен дъжд се изляха в най-различни клубове, но само в Лудогорец, и то благодарение на Петев се получи качествен продукт с европейски щемпел.

Точно в рамките само на един футболен сезон архитектът постави основи и изгради здание, което се надгражда всяка изминала година и израсна до небостъргач с 14 поредни титли. С две участия в групи на ШЛ и още други седем в тези на останалите турнири.  И всичко това Петев завеща на последвалите го и възползвали се от съграденото треньори в Разград. Най-много се обезпечи помощникът му Георги Дерменджиев, който благодарение на първоначалното натрупване от епохата на Петев изкачи Еверест.

Но във футбола сме се нагледали и на

обикновени
фойерверки

А обективният поглед изисква да се подчертае, че Ивайло Петев опроверга напълно тези очаквания. От висотата на неговите вече 50 години той може да покаже футболна визитка, с която малцина в България могат да се похвалят. Всъщност броят се на пръстите на едната ръка неговите аналози. Дори може да се спори колко всъщност върхове има в неговата кариера. Дали годината му в колоса на Югославия Динамо Загреб е най-високата точка в неговата кариера, или мандатът като селекционер на Босна и Херцеговина, където сред подопечните му бяха Един Джеко и Миралем Пянич. Един треньор е толкова голям, колкото велики са футболистите, които е напътствал с ценни указания! И това изобщо не изчерпва географските му открития. Списъкът от постижения се допълва от полския му опит с Ягелония Бялисток, които няколко години по-късно станаха шампиони в Екстракласа. И дори Университатя Крайова си е сериозно постижение, защото в исторически план е третият клуб на Румъния след Стяуа и Динамо. А само да си помислим дали е толкова лесно да те приемат в шовинистични футболни общества, каквито са румънското и полското. И то, когато не идваш от Германия, Испания или Франция, а от България, която я няма от години на футболната карта!

На 50 години си
само в попрището
жизнено в средата

И благодарение на силния си старт в кариерата пред Пете+в най-доброто предстои. Тепърва го чакат нови предизвикателства, които за негово щастие ще са извън родината му, където оценката за стореното не е меродавна. В миналото остава и онзи прословут случай със събличането в „Подуяне“. Всъщност е напълно ясно кой е губещият в ситуацията. Петев продължи напред, а непожелалите го и до ден днешен не са наясно със себе си. А и едно от големите достойнства на днешния юбиляр е, че за разлика от други колеги за него назначението в Левски или ЦСКА никога не е бил фиксидея. Което е обяснимо за човек, постигнал същото на трето, различно място. Самооценката е едно от силните качества на Петев, а самообладанието е основната му добродетел.

Остава ни да следим като негови съвременници пътя на Петев отсега нататък, но при напълно ясни и предвидими обстоятелства. Нови предизвикателства, нови успехи, нови дестинации в богатата му визитка. И със страшна сила виси във въздуха въпросът, защо в родината му някак не го забелязват. Или пък и за него е в сила онова непоклатимо и необоримо – никой не е пророк в собствената си страна.
Жаклин МИХАЙЛОВ/Тема Спорт

ТОВА Е ИВАЙЛО ПЕТЕВ

Роден на 9 юли 1975 г.

Играе в Литекс Лч (есен 1996), Първа атомна Козлодуй (пролет 1997), Литекс (есен 1997), Олимпик Тетевен (пролет 1998), Литекс (1998-1999), Спартак Вн (1999-2000), Литекс (2000-2002), Черно море (есен 2002), Литекс (пролет 2003), Спартак Вн (2003-2004), Родопа Смолян (2004-2005), Трикала Гърция (eсен 2005), Дунав Рс (2006), Марек Дупница (пролет 2007), Любимец (2008-2009), Етър ВТ (2009-2010)

Треньор на Любимец – играещ помощник-треньор (21 октомври 2008-13 август 2009), Лудогорец Рз (10 юли 2010-21 юли 2013), Левски Сф (8 октомври 2013-9 октомври 2013), АЕЛ Лимасол Кип. (25 октомври 2013-17 ноември 2014), А нац. отбор на България (17 декември 2014-27 септември 2016), Динамо Загреб Хърв. (29 септември 2016-13 юли 2017), Омония Никозия Кип. (14 декември 2017-21 март 2018), Ал Кадисия Сауд. Арабия (5 ноември 2018-30 юни 2019), Ягелония Бялисток Пол. (30 декември 2019-31 юли 2020), А Босна и Херцеговина (21 януари 2021-31 декември 2022), Лудогорец Рз (7 март 2023 – 23 октомвро 2023 г.), Бани Яс (от 28 май 2025 г. насам)

Успехи като старши треньор: трикратен шампион на България с Лудогорец през 2011/12, 2012/13 г. и 2022/23, двукратен носител на Купата на България с Лудогорец през 2011/12 и 2022/23 г. Носител на Суперкупата с Лудогорец през 2011/12 г.