Десет коли - на Домашен социален патронаж, Центъра за обществена подкрепа към сдружение „ЖАНЕТА” и Дневните центрове, функциониращи в община Разград – разнасят пакетите от хранителни и хигиенни продукти, предоставени от собствениците на „Биовет”АД и ПФК ”Лудогорец 1945” Кирил и Георги Домусчиеви.

Общо 1500 са пакетите за нуждаещи се от община Разград, 559 от тях са предвидени за нуждаещи се жители на град Разград, а 941 – на останалите 21 населени места в общината.

Няколко бяха начините, по които бяха определени получателите на пакетите – чрез списъци от Агенцията по социално подпомагане на хората, които получават социални помощи за отопление, чрез кметовете и кметските наместници, които посочиха хора с ниски доходи, самотно живеещи, хора с увреждания, многодетни майки, както и чрез горещия телефон 084 660283, разкрит от Община Разград в ЦОП, на който от началото на извънредното положение се събираха сигнали от хора, които имат нужда от подпомагане.  Общият брой на нуждаещите се оказа 1700, като Междуведомствен екип от представители на: Община Разград, Домашен социален патронаж, Отдел „Закрила на детето”, ЦОП при сдружение „ЖАНЕТА” и здравния медиатор на Разград, предложи 200 от тях да получат хранителни пакети от друго дарение.

В Разград пакетите се доставят до домовете на нуждаещите се, ако те отсъстват, им се оставя бележка с информация за връзка, за да получат по-късно дарението. По селата пакетите се доставят по кметствата, като кметовете и кметските наместници имат ангажимент да ги разнесат по домовете. Как протича кампанията по предоставянето на хранителните пакети вчера лично установи заместник-кметът на Община Разград Милена Орешкова. Тя посети селата Липник, Топчии и Побит камък и се срещна с хора, които получиха хранителни пакети с: ориз, макарони, брашно, олио, захар, леща, бисквити, сирене, кашкавал, шпек салам, както и прах за пране, течен сапун и по 2 предпазни маски.

73-годишната Фатме Бекир от Липник е сляпа и не чува, живее на ул. „Липите”8 в кирпичена къща заедно с дъщеря си, която е безработна. Пенсията на възрастната жена е 164 лева. За двете дарението от „Биовет” и „Лудогорец” осигурява прехрана за няколко дни.

„А, и маски има, много хубаво, всичко е предвидено. Благодаря на „Биовет” и „Лудогорец”, както и на Община Разград, че получавам този подарък. Много здраве ви желая.” – казва от прозореца Ибрахим Махмуд. 61-годишният мъж има 2 инсулта и гръбначно увреждане, трудно подвижен е, по 2 часа за него се грижи социален асистент.

„Ще си помогнем, ще ни стигне за повече време, защото сме двама души” – казва с благодарност към дарителите и 53-годишната Февкие Шефкиева. Тя живее с брат си. И двамата не се имали постоянна работа, доходите им са от социални помощи, които получават срещу работа в кметството по 4 часа 14 дни. Водата в дома им е спряна.

88-годишната Шерифе Мустафова посреща представителите на дарителите с чаровна усмивка, въпреки, че в устата й има 3 зъба, а един от прозорците в къщата й е закрит с одеяло, прикрепено с тухли. Жената живее с внука си, който е с психично заболяване и за него също има пакет. Пенсията й е 180 лева. Баба Шерифе с любопитство и благодарност вади от кашона един по един хранителните продукти и благодари за хубавия подарък.

Пет деца посрещат представителите на дарителите пред къщата на ул. „Цар Калоян”7 в село Топчии. Оказва се, че едното е гостенче, но Радослав, Василена, Михаела и най-малката – осемгодишната Елена – обещават да го почерпят с някой от подаръците в двата кашона, които майка им Марияна Кънева и баща им Милен Панчев получиха. Двамата са безработни, работят единствено в кметството за подпомагане по чл. 9 от Закона за социално подпомагане. И четирите деца обаче ходят на училище. Всички са доволни и благодарни на дарителите за подаръците. Усмивките стават още по-широки, когато децата виждат ято щъркели да летят над дома им.

Димитрина Неделчева отглежда сама трите си непълнолетни дъщери, има и още едно пораснало дете и внуче, които живеят в друго населено място. Не работи, тъй като има здравословни проблеми, имала е онкологично заболяване, но не е трудоустроена. Понякога работя на частно – казва жената. Заедно с трите момичета живеят на квартира. Емилия, Августина и Александра са ученички в гимназиалния етап, нямат компютър, но участват в дистанционното обучение през телефоните си.

Първокласникът Вионсо е най-щастлив от всички посетени получатели на дарението. Като чува, че дарителите са „Лудогорец” и „Биовет”, намира топка из двора и показва на гостите в дома си футболните си умения. После внимателно прочита надписа на кашона, предназначен за майка му Атанаска Атанасова и трите й деца: „Скъпи съграждани, приемете този пакет в знак на разбиране към трудната ситуация в момента. Вярваме, че доброто един към друг ще ни сплоти и обедини и ще посрещнем това изпитание по-леко. Бъдете здрави! Ръководството на „Биовет”АД и „ПФК”Лудогорец 1945”. После Вионсо отваря кашона и още първия продукт – пакет бисквити – споделя с малкото си братче Мартин, двамата имат и сестра Виола. Семейството се издържа от детските надбавки и заплатата на бащата, който е дървосекач.

Димитър Георгиев от село Побит камък е с инсулт, живее с пенсия от 160 лева. Помагат му и децата, които са в чужбина. Посреща представителите на дарителите сам, вдовец е от 4 години. Очите му се насълзяват, когато разбира, че му носят дарение от „Лудогорец” и „Биовет”. „Много благодаря, бъдете здрави, това е най-важно” – казва на изпроводяк бившият ветеринарен фелдшер. Той не вярва, че световната пандемия с COVID-19 ще приключи скоро, затова оценява с благодарност предоставеното дарение.

„Вчера гледах по телевизията, а днес и при мен има дарение от „Лудогорец” и „Биовет”, много благодаря, живи и здрави да сте!” – казва Иван Иванов. Мъжът е на 52 години, но е 100% инвалид, единият му крак е отрязан, има няколко байпаса. Не се чувства добре, казва, че се е презорил, като садил домати ден по-рано. Моли да му внесат кашона вкъщи, защото не може сам. Разказва, че до Нова година е имал социален асистент, но от началото на годината програмата отпаднала и сега е сам. Разчита на приятелите си и на сина във Варна.

Николинка Стоянова също е садила домати, оставила е на входната врата на ул. „Божур” 8 бележка „В градината съм”, но, подпирайки се с една пръчка, пристига доста бързо. Изморила се е и спряла да си почива. „Много пострадах” – започва историята на болежките си – инсулт, артроза, сърдечна недостатъчност. Като истинска дама обаче не казва на колко години е. Доволна е от дарението на „Биовет” и „Лудогорец”, както и на Община Разград, че е включена в списъците на получателите. Най-много се радва на маските, ушила си сама две маски, тъй като трябвало да иде на лекар.

Раздаването на пакетите с хранителни и хигиенни продукти продължава и днес.