Американската скиорка Линдзи Вон направи първото си публично изявление след тежката контузия, която получи в неделя по време на спускането за жени на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина д'Ампецо. В своята публикация в „Инстаграм“ 41-годишната състезаваща се легенда е категорично, че не съжалява за избора си да участва с тежка контузия, която получи в седмиците преди най-големия зимен спортен форум.
Вон падна само 13 секунди след началото на спускането си на пистата „Тофане“ в Кортина д'Ампецо. В резултат на това получи сложна фрактура на левия крак, на който на 30 януари скъса предни кръстни връзки на коляното. Американката беше откарана с хеликоптер до болница в Тревизо, където претърпя две операции.
Публикацията на американката в социалната мрежа е придружена от снимка, на която дясната ѝ ръка е закачена на една от вратите на пистата. Предполага се, че именно това е причината да загуби равновесие и да падне. Нейният баща Алан Килдоу заяви пред медиите, че това е било последното състезание в кариерата на дъщеря му.
ПУБЛИКАЦИЯТА НА ЛИНДЗИ ВОН
Олимпийската ми мечта не завърши така, както ми се искаше. Не беше хепиенд на книга или приказка, а просто суровият живот. Осмелих се да мечтая и работих толкова усилено, за да го постигна. Защото в ски спускането разликата между стратегическа линия и катастрофална контузия може да бъде едва 12 сантиметра.
Просто бях 12 сантиметра прекалено стегната на линията си, когато дясната ми ръка се закачи от вътрешната страна на вратата, изкриви траекторията ми и доведе до падането. Предната ми кръстна връзка и предишни контузии нямат нищо общо с този инцидент.
За съжаление, получих сложна фрактура на пищяла, която в момента е стабилна, но ще изисква няколко операции, за да се оправи правилно.
Въпреки че мечтата ми не завърши по начина, по който се надявах, и въпреки силната физическа болка, която изпитах, не съжалявам за участието си. Да стоя на стартовата позиция предизвика невероятно чувство, което никога няма да забравя. Знанието, че стоя там и имам шанс да спечеля, беше само по себе си победа. Знаех също, че участието ми е риск. Ските винаги са било и винаги ще бъдат невероятно опасен спорт.
И подобно на ски състезанията, ние поемаме рискове в живота. Мечтаем. Обичаме. Скачаме. И понякога падаме. Понякога сърцата ни са разбити. Понякога не постигаме мечтите, които знаем, че бихме могли да постигнем. Но това е и красотата на живота - можем да опитаме.
Опитах се. Мечтаех. Скочих.
Надявам се, че ако научите нещо от моето преживяване, то ще е да се осмелите да рискувате. Животът е твърде кратък, за да не поемаме рискове. Защото единственият провал в живота е да не се опитваш.
Вярвам в теб, точно както ти вярваше в мен.
