Килиан Мбапе не знае съвсем какво да очаква, освен че интервюто ще следва концепцията, която му предложихме – да отговаря на въпроси, зададени във видео от близки хора, партньори в националния отбор на Франция и членове на щаба. Повече от час капитанът на петлите с чувство за хумор и самоирония се включи в този забавен разговор.

Усман Дембеле: Можеш ли да ни кажеш кой беше последният ти пристъп на смях в националния отбор?
– (Смее се.) Беше с него, с този лудия! Бяхме в замъка (б.р. – в Клерфонтен, дома на Франция) и не мога да ви кажа защо се смяхме така. Само че бяхме в стаята на Маркюс Тюрам и получихме такъв пристъп на смях, че плачехме.

Маркюс Тюрам: Ако трябваше да делиш стая със съотборник, кой би бил най-добрият и кой най-лошият вариант?
– Най-лошият би бил той, Маркюс, на сто процента! От една страна, щяхме да се смеем много, но, от друга, нямаше да мога да спя. Най-добрият? Усман, но той също може да е най-лошият вариант. Обичам тези две момчета, имам най-силни връзки с тях, разбираме се перфектно.

Раян Шерки: Разкажи ни най-хубавата си история с Усман.
– С Дембеле имаме много истории на терена, а извън него още повече. Правили сме какви ли не щуротии. Ходехме заедно на почивки, семействата ни се познават много добре. Двамата дори бихме могли да напишем книга.

Люка Ернандес: Ако трябваше да си направиш татуировка, каква би била?
– Никога не съм мислил да си правя татуировка. Но ако го сторя, ще е нещо символично и важно за мен. Всеки си има стил, а аз

така се харесвам,
без татуировки

Манес Аклиуш: Как изглежда за теб мечтаният ден далеч от футбола?
– За хора като мен мечтаният ден е връщане към простотата – да не те безпокоят, да можеш да правиш каквото искаш, с когото искаш, където искаш… Това са неща, които се превърнаха в лукс за мен, макар че всъщност са супер прости. Но човек никога не трябва да се оплаква от любовта, която получава от хората.

Люка Дин: Как живееш с огромната си известност?
– Да кажем, че бях подготвен доста рано да живея със славата, защото обкръжението ми знаеше, че ще стана много добър футболист. Но днес популярността ми е извън нормите. А за това никога не си подготвен. Просто трябва да го приемеш и да се адаптираш. Но съм много щастлив в Мадрид. Мога да излизам, понякога дори без охрана… Мога да живея повече, отколкото във Франция! Мога да правя неща, които никога не съм правил преди. Затова харесвам живота в Мадрид, отвъд Реал, който беше детската ми мечта.

Едуардо Камавинга: С изключение на анонимността какво би искал да си върнеш от предишния си живот?
– Най-вече анонимността, защото останалото е част от житейския ми опит, от моята история. Вдъхновяващо е да имаш неща, заради които те обожават, и неща, заради които те мразят. В крайна сметка никога не оставяш никого безразличен.

Дайо Упамекано: Кой свой недостатък се научи да приемаш?
– Имам доста недостатъци

Много съм
нетърпелив,
злопаметен

понякога твърде импулсивен. Но това са недостатъци, които винаги съм приемал, защото искам да бъда действащо лице в живота си.

Майкъл Олисе: Коя среща промени живота ти?
– Много са. За да стана това, което съм, значи съм срещнал правилните хора в точния момент. В Монако се сещам за треньори като Фредерик Бариларо или Сулейман Сисе, които винаги ме защитаваха. После треньорите в ПСЖ. И президентът Ал Хелайфи също! Всички помнят само края, което е нормално, защото да си тръгнеш от ПСЖ е почти невъзможно. Но преди всичко това той направи много за семейството ми и за мен. Когато имам конфликт с някого и смятам, че заслужавам да го спечеля, нямам никакъв проблем и никакви скрупули да стигна докрай

Но Насер е човек,
когото много ценя

Във Франция Дешан е единственият треньор, когото съм имал. Познавам го наизуст. С годините развихме много по-силна връзка от играч – треньор. И той знае цялото уважение и признателност, които имам към него.

Вилфрид Мбапе (негов баща): Какво би помислил малкият 10-годишен Килиан за големия Килиан, който си днес?
– Той ми предаде страстта към футбола. Започнах да се занимавам с него, за да може да се гордее с мен. Всичко във връзката ни се върти около футбола. Когато направя нещо добро или лошо, винаги ми казва: „Помисли какво би казал малкият Килиан за това“.

Орелиен Чуамени: Кога плака за последно?
– Последният път, когато плаках, беше заради смъртта на близък човек, някой, който означаваше много за мен. Но нямам проблем да плача. Често ме питат защо не плаках през 2022-а. Просто защото сълзите не идваха, бях зашеметен. Бях в нокаут! Важно е човек да не върви срещу чувствата си и да ги изразява така, както ги усеща.

Уорън Заир-Емери: Кой момент от кариерата си би искал да изживееш още веднъж?
– О, има много. Най-вече загубите, защото, ако ги преживееш отново, ще имаш шанс да промениш хода на съдбата. Например бих променил финала с Аржентина през 2022-а, финала в ШЛ срещу Байерн с ПСЖ.

Ибрахима Конате: Имаш един загубен и един спечелен финал на световно. Кой се връща по-често в главата ти?
– Този с Аржентина, преследва ме и до днес. Много е трудно да загубиш финал на световно първенство. Първо, защото е веднъж на четири години. Не знаеш какъв ще бъдеш след четири години. Жестоко бе да загубим с дузпи. Те не са лотария, не вярвам в късмета.

Дидие Дешан: Обмисляш ли да станеш треньор след края на кариерата си?
– Не знам… Давам си възможност да имам много опции след кариерата. Имам бизнес, който е добре изграден. Дали искам да стана президент на Франция? Не, не, доста хора ми го казват, но не е в плановете ми. И без това вече ме мразят достатъчно (смее се). Но е сигурно, че футболът винаги ще има специално място.
Стефан БИАНКИ/Le Parisien