Луис де ла Фуенте изведе Испания до спечелването на Мондиал 2026. Това е втората световна титла на „червените фурии“ след тази през 2010 г. Успехът дойде по безапелационен начин. По време на целия шампионат испанските национали не допуснаха загуба, получиха само един гол и в нито един момент не позволиха да бъдат изоставащи в резултата. Това е постигано на световни първенства само от още три шампионски отбора – Италия през 1938 г. и 1982 г., както и Германия през 1990 г.

65-годишният Де ла Фуенте стана най-възрастният треньор, извел отбора си до световната титла. В рамките на четирите си години начело на отбора спечели всички възможни трофеи, за които Испания се бори – Лигата на нациите през 2023 г., Евро 2024 и Мондиал 2026. Тази невероятна приказка обаче не дойде никак лесно за бившия ляв бек.

Обикновено националният селекционер е треньор, който няма много време за работа с футболистите си. Няколко тренировъчни сесии по време на есенните мачове, няколко през пролетта и евентуално лагер преди голям турнир през лятото. В такива условия трудно се прави сплотен отбор, тъй като футболистите идват от различни клубни отбори, изповядващи различни тактически системи.

WINBET – Ранно изплащане, Специални пазари и още много изненади в Спорт (18+)

Луис де ла Фуенте мина по различен път. Той не пое отбора в края на 2022 г. като спасител, който ще направи чудеса. Застана начело, за да се свърши необходимата работа. Не създаде успешен отбор за няколко седмици. Изгради всичко в продължение на много години. Все пак от 2013 г. работи с различни национални формации на Испания. По това време Ламин Ямал е петгодишен, Родри няма изигран мач при мъжете, а Марк Кукурея тъкмо започва в известната академия „Ла Масия“ на Барселона.

Луис де ла Фуенте е роден на 21 юни 1961 г. в Харо – малък град с 11 000 жители от винарския северен регион Ла Риоха, който граничи с Баската област. Районът беше известен с традиционната „Batalla del Vino“ – ежегодна винена битка, в която облечени в бели дрехи хора се поливат с червено вино. Сега Ла Риоха има и още нещо, с което да се похвали пред цял свят – треньорът на световните шампиони.

Де ла Фуенте никога не говори за личния си живот. Знае се, че съпругата му е от Камас (провинция Андалусия), но малцина могат да кажат какво е нейното име. Двамата имат три деца. Едно от тях – синът им Алберто ( на снимката вляво), в един момент работеше с баща си в Испанската футболна федерация като анализатор. Селекционерът на „червените фурии“ обаче говори с любов за родното си място. Тя му е предадена от баща му – моряка от търговския флот Алберто и собственичката на магазин за галантерия Берта. Семейният бизнес сега е в ръцете на сестра му Ана, която е превърнала магазинчето в бутик.

„Обичам корените си в Харо, нашите обичаи и традиция. Семейството ми е там. Там са приятелите ми от детинство. Най-приятните ми спомени са свързани с града. Обичам Харо и не пропускам възможност да го кажа. Честите отсъствия на баща ми заради работата направи семейството ни много сплотено. Израснал съм в матриархат, тъй като майка ми управляваше всичко у дома“, признава треньорът.

Футболистът Луис де ла Фуенте е продукт на школата на Атлетик (Билбао), където пробива до първия отбор. Дебютира за мъжете през 1982 г. при треньора Хавиер Клементе. Като футболист е надежден, дисциплиниран и далеч от медийния шум. За девет сезона изиграва 234 официални мача за баския клуб, печели две шампионски титли, една Купата на краля и една Суперкупата на Испания. Носил е екипите също на Севиля и Алавес. Играе за различни юношески формации на националния отбор, за тима до 21 г., както и за олимпийската формация в Сеул през 1988 г. Така и не стига до първия отбор на Испания. По време на кариерата си на футболист е разпознаваем заради къдравата си коса и мустаците.

През 1997 г., три години след края на кариерата си, започва работа като треньор в нискодивизионния Португалете. През 2000 г. поема Аурера Витория за един сезон. Впоследствие заема различни административни длъжности във футбола, за да се завърне в треньорското поприще през 2006 г. във втория отбор на Атлетик (Билбао). През 2011 г. води третодивизионния Алавес. Това е! Няма многомилионни трансфери, няма Шампионска лига.

На 16 ноември 2011 г. Луис де ла Фуенте е уволнен от Алавес след само 11 кръга, в които взима четири победи, три равенства и допуска четири загуби. Отборът е на осмо място, но ръководството има амбиции за промоция и уволнява наставника.

Следва адът на безработния треньор. 18 месеца без отбор, а е на 50 години. За футболния наставник това е златната възраст, но не и за човек без връзки в системата или известен мениджър. За това време банковата сметка на семейството му се изпразва. Де ла Фуенте обаче не зарязва футбола. Използва свободното си време, за да посещава тренировките на различни отбори, да гледа мачове и да говори с колегите си. Постоянно обновява познанията си. Обръща специално внимание на работата на Марсело Биелса в Атлетик (Билбао).

През месец май 2013 г. идва спасението. Във вестник прочита, че Испанската футболна федерация е обявила конкурс за треньор на юноши. Благодарение на препоръка на бившия си съотборник Иняки Саес е поканен на събеседване с координатора на юношеските национални отбори Хинес Мелендес. Де ла Фуенте получава временен договор за три месеца, за да води Испания U19 на Европейското в Литва. Отпада на полуфиналите от Франция, но прави достатъчно, за да си спечели постоянен контракт.

Със смяната на поколението селектира за отбора си Родри, Унай Симон и Микел Мерино, с които печели следващото Европейско първенство за юноши до 19 години, което се провежда през 2015 г. в Гърция. Испанците печелят финала срещу Русия с 2:0.

Де ла Фуенте остава начело на националите до 19 години до 2018 г., когато прави следващата стъпка. Поема тима до 21 години. Вдига нивото, но не намалява качеството. Още на следващата година печели европейската титла и с тази формация. На финала на шампионата в Италия записва успех с 2:1 над Германия. От тогавашния състав има петима футболисти, които сега спечелиха световната титла – Фабиан Руис, Дани Олмо, Микел Оярсабал, Унай Симон и Микел Мерино.

През 2021 г. Де ла Фуенте изведе олимпийския отбор на Испания до финал на Игрите в Токио. Загуби от Бразилия с 1:2 след продължения. Тогава в отбора бяха осем от настоящите световни шампиони – Унай Симон, Марк Кукурея, Ерик Гарсия, Мартин Субименди, Педри, Микел Мерино, Дани Олмо и Микел Оярсабал, който бележи попадението на финала.

На 8 декември 2022 г. дойде и следващата стъпка нагоре. Луис де ла Фуенте беше обявен за треньор на националния отбор на Испания. Наследи на поста Луис Енрике, който подаде оставка след отпадането на „червените фурии“ от Мароко след дузпи на осминафиналите на Мондиал 2022.

Само след половин година на поста Де ла Фуенте спечели първия си трофей с представителния тим на Испания. Ликува в Лигата на нациите след успех над Хърватия след дузпи. На 14 юли 2024 г. взима европейската титла при мъжете, след като е сторил същото с юношите до 19 г. и младежите до 21 г. На финала побеждава Англия с 2:1. От настоящия отбор, спечелил Мондиал 2026, в състава за Евро 2024 бяха 15 футболисти – Унай Симон, Аймерик Лапорт, Марк Кукурея, Родри, Дани Олмо, Фабиан Руис, Нико Уилямс, Ламин Ямал, Давид Рая, Алехандро Грималдо, Мартин Субименди, Микел Мерино, Алекс Баена, Микел Оярсабал и героят от финала Феран Торес.

„Много съм горд от тази генерация играчи, които израснаха с нашата философия, останаха верни на нея, развиха я и се превърнаха в пример за отбор и семейство. Поглеждам назад и виждам, че спечелихме всичко - абсолютно всичко с тези играчи“, заяви Де ла Фуенте след победния финал на Мондиал 2026.

Това не е просто постоянство. Това е развиване на колективна памет за успехи, а Унай Симон и Микел Мерино са част от всяка една крачка към световния връх. Луис де ла Фуенте познава отлично как Мерино реагира в мачове с неблагоприятен развой. Знае качествата на Олмо още преди световният футбол да заговори за него. Под неговия надзор Оярсабал се трансформира от талантлив младок до лидер на националния отбор. Довери се на Унай Симон още преди да стане първи избор за „червените фурии“.

Докато повечето селекционери на националните отбори трябва почти винаги да обясняват изискванията си на своите играчи, Луис де ла Фуенте познава настоящите испански футболисти до такава степен, че просто трябва да им припомни разговорите с тях преди седем или десет години. Основното, което Луис де ла Фуенте спечели за Испания не са пет шампионски титли. Истинската награда е създаването на система, път от юношите до върха, който вече не е скок в неизвестното. Затова и признанието след финала – прегръдка от крал Фелипе VI, беше напълно заслужено.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ