Съединените щати и Белгия се изправят един срещу друг в един от най-очакваните осминафинали на Световното първенство. За домакините това е възможност да направят още една крачка към най-дълбокото си класиране на Мондиал от десетилетия насам, а атмосферата в страната едва ли би могла да бъде по-приповдигната. Само дни след националния им празник  - 4 юли, американците продължават да живеят с футболната еуфория и вярват, че тимът на Маурисио Почетино може да поднесе още един повод за всенародно веселие.

САЩ достигна до осминафиналите след убедителна победа с 2:0 над Босна и Херцеговина. Преди това домакините впечатлиха с 4:1 срещу Парагвай и 2:0 над Австралия, като единственото поражение дойде срещу Турция след сериозни ротации в последния мач от груповата фаза. Американците вече имат 10 отбелязани гола на турнира и поне по две попадения във всеки свой двубой, което показва колко уверено играят в предни позиции.

Успехът срещу Босна обаче дойде с висока цена. Голмайсторът Фоларин Балогун откри резултата, но през второто полувреме получи директен червен картон след намесата на ВАР и по протокол трябваше да пропусне сблъсъка с Белгия. В случая обаче ФИФА е приложила член 27 от Дисциплинарния си кодекс, който позволява изпълнението на санкцията да бъде отложено. Така Балогун ще бъде на разположение срещу Белгия, но ще бъде поставен под изпитателен срок. При ново подобно нарушение първоначалното наказание ще влезе в сила, към което ще бъде добавена и санкцията за новото провинение. Решението на футболната централа обаче предизвика полюсни реакции, а мнозина се запитаха дали така не се помага директно на един от домакините на Мондиала.

Въпреки това именно последните 35 минути срещу Босна дадоха още по-голяма увереност на домакините. Останали с човек по-малко, американците не само удържаха натиска, но стигнаха и до втори гол чрез великолепно изпълнение на Малик Тилман от пряк свободен удар. За мнозина това бе моментът, който показа, че този състав има психиката да издържа на най-тежките изпитания.

Белгия, от своя страна, все още не е показала най-доброто си лице на това Световно първенство. "Червените дяволи" започнаха с разочароващи равенства срещу Египет и Иран, преди да разгромят Нова Зеландия с 5:1. Истинската им сила обаче пролича в елиминациите.

Срещу Сенегал белгийците изглеждаха на ръба на отпадането, след като изоставаха с 0:2 до 86-ата минута. Последваха голове на Ромелу Лукаку и Юри Тилеманс в рамките на три минути, а в добавеното време Тилеманс реализира и дузпа, с която оформи невероятния обрат и класира отбора за осминафиналите. Това бе една от най-драматичните развръзки на турнира и вероятно моментът, който вдъхна нов живот на белгийците.

Въпреки колебливото начало Белгия остава без поражение на Мондиала. Кевин Де Бройне продължава да дирижира играта, макар вече да не е в най-силните си години, Лукаку отново показва защо е човекът за големите мачове, а Леандро Тросар се утвърди като най-постоянния офанзивен футболист на отбора със своите голове и асистенции.

Този двубой неизбежно връща спомените към Световното първенство през 2014 година, когато Белгия елиминира САЩ след продължения с 2:1. Тогава Тим Хауърд направи историческите 16 спасявания, но попаденията на Де Бройне и Лукаку се оказаха достатъчни, за да сложат край на американската мечта. Любопитното е, че двата отбора се срещнаха и в контрола през март тази година, когато белгийците спечелиха убедително с 5:2.

Този път обаче американците изглеждат различно. Под ръководството на Почетино тимът играе с повече увереност, агресия и самочувствие, а представянето срещу Босна, въпреки численото неравенство, показа израстване, което рядко сме виждали от САЩ на световни финали. Именно това кара домакинските фенове да вярват, че този отбор може да стигне по-далеч от всички свои предшественици.

Белгия разполага с повече опит и индивидуална класа, но липсата на Балогун едва ли ще обезкуражи американците. Те ще разчитат на подкрепата на десетки хиляди фенове в Сиатъл и на импулса, който цялата страна усеща след националния празник. Очертава се равностоен двубой между два отбора, които достигнаха елиминациите по различен начин, но с една и съща мечта - място сред осемте най-добри в света.