Стартовете от Формула 1 често са съпътствани от интересни събития с участието на пилотите. Тази година в навечерието на Гран при на Турция двама състезатели със своите болиди преминаха Босфора по един крайно любопитен начин. Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ разказа за това шоу.

Истанбул – едно от най-колоритните кътчета на света, един от най-старите и най-важните градове в историята на човечеството. Място, където днес живеят около 15 милиoна души. Точка, в която се събират два континента - Европа и Азия, разделени от живописния Босфор и построените грандиозни мостове над него. Дом на вековна култура, историческо наследство и не на последно място – домакин на някои от най-големите спортни събития. Тази есен, след деветгодишно прекъсване, Истанбул отново беше арена на състезание от Формула 1. Стартът на пистата „Истанбул Парк“ попадна в календара инцидентно след радикалните промени, наложени в резултат на пандемията от коронавирус. За разочарование на феновете, по трибуните не бяха допуснати зрители заради строгите здравни мерки. Но почитателите на моторните спортове имаха възможност да зърнат от дистанция някои от пилотите и автомобилите по време на една зрелищна акция, която съпътстваше надпреварата за Голямата награда на Турция.

Състезателите Александър Албон от отбора на „Ред Бул“ и Пиер Гасли от тима на „Алфа Таури“ се впуснаха в рядко виждано приключение. Тъй като свободното им време в трите дни от състезателния уикенд в Истанбул не бяха достатъчни, за да разгледат всички забележителности на този грандиозен и вълшебен град, двамата пилоти посетиха най-важните места със своите автомобили от Формула 1.

За това им съдействаха местните власти и организатори, които предварително подготвиха маршрута и разчистиха улиците от натоварения градски трафик. Така мостът над Босфора се превърна в огромен питлейн за най-бързите състезателни коли в света, които никога на собствен ход не са преодолявали разстоянието между два континента. За повече екшън и радост на зяпачите наоколо Пиер Гасли и Александър Албон със зрелищни дрифтове оставиха своите подписи от изгоряла гума по истанбулския асфалт.

Разбира се, механиците също демонстрираха своя професионализъм и способността си да работят концентрирано извън зоната си на комфорт в боксовете. Те образцово смениха гумите на автомобилите за по-добро сцепление по павираната настилка около някои истанбулски забележителности.

На хубавия асфалт по булевардите и мостовете на града ниските болиди нямаха никакви проблеми с преминаването. По-трудното в акцията бяха бавните завои във вътрешността на мегаполиса, на места покрити с есенни листа. При една от спирките си пилотите Александър Албон и Пиер Гасли успяха да си напазаруват дрехи в новооткрития бутик на модната марка „Алфа Таури“, която е един от спонсорите им във Формула 1 и участва активно в организацията на невижданата досега обиколка с болиди на Истанбул.

Пиер Гасли, пилот на „Алфа Таури“:

Какво да ви кажа за това събитие? Беше наистина много вълнуващо да карам за първи път кола от Формула 1 в Истанбул. Направихме нещо, което не беше правено никога досега – да преминем с нашите автомобили от един континент в друг по моста на Босфора. Щастлив съм, че участвах във всичко това.

Аз съм човек, който обича модата. За мен дрехите и външният вид имат голямо значение. Затова се радвам, че имах възможност да науча повече за тази сфера, тъй като един от нашите партньори във Формула 1 е модна марка. Искрено се надявам заедно да имаме успехи в бъдещето. Мисля, че в последните състезания нашият отбор се представя стабилно. Разбира се, предстои ни много работа, за да постигнем нивото, на което искаме да бъдем. Състезанията на непозната писта като тази в Истанбул са голямо предизвикателство за всички, но са и отлична възможност да поднесем изненада.

Сигурен съм, че за всички нас включването на Истанбул в календара ще помогне да натрупаме допълнителен опит. Повечето състезатели не познаваме пистата, а тези, които я познават, са много малко и не са карали тук от дълго време. Гледали сме стартове в Истанбул по телевизията, но тогава бяхме малки и мечтаехме да караме във Формула 1. Ето че този ден дойде и ние днес сме тук, за да покажем на какво сме способни.

Александър Албон, пилот на „Ред Бул“:

Заедно с Пиер Гасли карахме нашите автомобили от Формула 1 по улиците на Истанбул и преминахме през някои емблематични места. Беше невероятно изживяване да разгледаме града по този начин. Това е едно уникално място. Особено моста над Босфора. Наистина е изключителна възможността, която имах да премина по него с кола от Формула 1, да прекося това разстояние между два континента. Никога няма да го забравя! Много се радвам, че състезанието в Истанбул се върна в календара и ни предложи това преживяване. Досега не бях карал на пистата „Истанбул Парк“, но съм се упражнявал на нея стотици пъти в симулатора. Тя има собствен характер. Това е писта от старата школа – с неравен асфалт, на която пилотите трябва да покажат в максимална степен уменията си.  Моето любимо място в днешното приключение беше мостът над Босфора. На пръв поглед да караш по него в права посока изглежда много лесно, но с автомобил от Формула 1 е феноменално!  Този уикенд ние отбелязваме състезание номер 300 за нашия отбор Ред Бул във Формула 1. Всички в отбора имат много и различни спомени от тези 300 старта. За мен най-силният ми спомен винаги ще бъде дебютното ми състезание.

Франц Тост, шеф на „Алфа Таури“:

Беше полезно да се позабавляваме малко преди състезанието заедно с нашите партньори от „Алфа Таури“, които предприемат важна стъпка в разрастването си в глобален мащаб. Прекарахме интересни мигове, но през цялото време мисля за старта на пистата и нашето представяне там. Трасето в Истанбул не е никак лесно, а за нас е важно да печелим точки от всеки кръг на шампионата. И двамата ни пилоти никога не са карали тук. Опитваме се да ги подготвим по най-добрия начин за коварните участъци на тази писта, за бързите и бавните завои, в които състезателите могат да попаднат в капан. В настройките на автомобила трябва да се намери подходящият компромис. За късмет имаме хубаво време засега и това помага на нашите инженери да подготвят колите по най-добрия начин за едно успешно представяне.

Накрая Александър Албон направи своята равносметка за най-странния сезон в историята:

- 2020 година си отива, но ако се върнем към нейното начало, как приехте новината, че се отлага първото състезание в Австралия?
- Мога да ви кажа как го преживях лично аз. Никога не бяхме изпадали в такава ситуация. Тя е уникална, защото се случи за първи път в нашия живот. Подготвяхме се много сериозно за предстоящия сезон, направихме тестовете и всичко изглеждаше наред. Нещата вървяха по план, вдигахме оборотите и се движехме по възходяща линия – така, както трябва да бъде. Спомням си много добре как научих новината, че състезанието се отлага. Бяхме в Мелбърн, беше петък вечер и не можах да спя добре. Станах много рано, видях пустите улици през прозореца и слязох долу в хотела за закуска. Тогава ми казаха, че се качваме обратно на самолета и състезание няма да има. Почувствах се странно. Изведнъж трябваше да се пренастроя тотално. Започнах да се питам – ами какво да правя сега? После някак успяхме да се пренастроим и прекарахме дълго време в чакане на подновяването на сезона, което се случи чак през лятото със състезанието в Австрия.

- С какво се занимавахте у дома, след като състезанието в Австралия беше отложено?
- Щом се върнах у дома в Англия, започнах много внимателно да следя ситуацията. Всички в отбора бяхме крайно предпазливи. Безопасността ни беше на първо място, защото не трябваше да допуснем експлозия на заразата вътре в отбора. Прекарахме това време наистина в изолация. Нямаше какво толкова да се прави, защото трябваше да си стоим вкъщи. Аз помолих колегите от отбора да ми подсигурят някакви уреди за фитнес, които да ползвам у дома, защото нямах такива. Всеки ден се упражнявах, но беше някак хаотично, защото нямах конкретна цел. Не знаех кога ще има състезание и правех всичко ден за ден. Не беше лесно да запазя мотивацията си, защото фокусът беше много разпилян в бъдещето. Постоянно чаках някакви новини, говорих с колегите, бях в непрекъсната връзка с нашия шеф Кристиан Хорнер... Ние сме спортисти и това е нашата работа. Длъжни сме да бъдем готови да се състезаваме по всяко време, когато се наложи. Ситуацията обаче беше невероятно трудна и необичайна. Никога не съм прекарвал толкова време далеч от автомобила, откакто започнах да се състезавам, а тогава бях на 7-годишна възраст.

- Какво от спорта ви липсваше най-много?
- Най-много ми липсваше усещането – да карам бързо, да управлявам автомобила, целият процес на подготовка за състезание. От пристигането на пистата, тренировъчните обиколки и после максималното натоварване на най-бързите обиколки. За пилот като мен да си стои вкъщи, без да усеща това чувство за скорост, е много необичайно. Може би затова се почувствах толкова добре, когато отново седнах в автомобила и натиснах газта. В първия миг дори си казах – Господи, колко бързо се движа!

- През този странен сезон карахте по две състезания на една и съща писта. Как ви се отрази това?
- На една и съща писта динамиката във второто състезание е много близка до тази в първото. Хубавото при второто състезание е това, че можеш да направиш промени в настройката и стратегията на базата на опита от първото състезание. Имаме идеалната възможност да правим директни сравнения между първия и втория уикенд на една и съща писта. Можеш да предприемеш някакъв по-смел риск, който в първото състезание изглежда неоправдан. Вече познаваш пистата, условията и дори времето. Това дава по-голяма увереност. Сигурен съм, че всеки отбор рискува повече във второто състезание и опитва нови неща, защото знае какво не се е получило добре в първото състезание.

- Мислите ли, че е логично в два поредни уикенда на една писта най-бързите пилоти и автомобили да са едни и същи?
- Ако тези, които са най-бързи в първото състезание, си свършат добре работата, е много трудно да бъдат изместени във второто състезание. За водещите отбори като нашия е много важно да се анализират точно данните от първото състезание и да открият с какво могат да бъдат по-силни във второто състезание. И в същото време да елиминират слабостите, които са допуснали.

- Дълго време около датите и местата на състезанията витаеха много неясноти. Това допълнителна стимулация ли е да се представяте по-силно във всеки следващ старт?
- Реално погледнато промяна в нашата работа като спортисти по време на състезанията няма. Различна беше обстановката и това, че не знаем колко дълго ще трябва да чакаме и после колко състезания ще имаме. В крайна сметка се оказа, че разполагаме с по-малко време за подготовка. Но времето и преди никога не ни е стигало. Също така и преди сме карали на писти, които са били непознати. Добрите отбори и добрите пилоти умеят бързо да се адаптират към нови условия. Смятам, че ние сравнително успешно се справяме със задачата да се приспособим към всяка писта. Върнете се назад в годините и ще видите, че нашият отбор е един от най-гъвкавите в това отношение.

- По-важна роля ли играе физическата форма на пилотите в този странен сезон на Формула 1?
- Мисля, че фитнесът има определена роля за успеха. Започнахме сезона на сравнително лесна писта като Австрия, където няма много и тежки завои. Пилотите могат да си поемат въздух и да не натоварват толкова физиката си. Но на други трасета като Унгария физическата форма играе много по-голяма роля. В Сингапур миналата година състезанието беше ужасно натоварващо. Също така е важно колко време за почивка имаме между отделните стартове – дали ще бъде една или три седмици.

- Тази година имате и най-дългия сезон, който приключва чак в средата на декември.
- Ако се върнем в началото на годината – зимните тестове изглеждат толкова далеч. Тяхната роля беше да се ориентираме къде сме и върху какво трябва да работим по-усилено. После с въвеждането на изолацията почти цялата свършена работа отиде на кино и започнахме отначало.

- Как се почувствахте, когато потеглихте в първото за сезона състезание в Австрия?
- Почувствах се добре. След толкова месеци без състезателно каране у мен имаше някаква степен на несигурност. Не знаех какво ще стане, когато изляза на пистата. Радвам се, че имах възможност да покарам автомобила преди състезанието. Толкова дълго чакахме подновяването на сезона, че накрая на всички ни олекна и си казахме – ето, дойде нашето време. Отново можем да правим това, което харесваме и което толкова ни липсваше.