48-годишният софиянец Петър Ценков стори същински подвиг, финиширайки за втора поредна година на Рали Дакар. Българският пилот с кански мъки стигна със своето АТВ до финала в Лима, където гордо развя трибагреника. Най-голямата радост на Ценков е, че се завърна жив и здрав от Южна Америка и отново е при семейството си.

-Пепи, честито финиширане в Рали Дакар 2012. Доволен ли си от 11-ото място?
-От мястото не съм доволен, но се радвам, че се завърнах жив и здрав от тази месомелачка, наречена Рали Дакар. Няма как да не бъда доволен от уроците, които ми даде животът. От самото класиране - не. Категорично не съм доволен. Аз реално не участвах в състезанието, а бях в някакъв сървайвър. Постоянно трябваше да разрешавам технически проблеми. Имах много критични моменти.

- Къде те откриваме в момента? Почиваш ли си след напрегнатото изпитание, на което се подложи в Южна Америка?
- Никаква почивка. В офиса съм и работя. Бизнесът трябва да върви.

- С какво се занимаваш?
- Управител съм на авиокомпания. Много хора разчитат на мен. Имам 200 души на главата си. Това е голяма отговорност и задължение. Нямаше ме 20 дни, така че сега имам много работа за вършене. Нямам грам спокойствие. Постоянно някой ми звъни. Не спират да ме търсят за интервюта. Приятели искат да им разказвам за случилото се. Но това е напълно нормално, тъй като българин на Дакар не е толкова често срещано.

- Миналата година също финишира, но с една позиция по-назад - 12-и. Сега по-лесно ли ти беше?
- В никакъв случай. Доста по-трудно беше тази година. Организаторите бяха усложнили още повече трасето. Разликата от миналата година беше огромна. Радвам се, че трудът ми беше възнаграден и се гордея, че развях българския флаг не само на старта в Аржентина, но и на финала в Перу. Страхотно е!

- Каква е наградата?
- Медалът. Това е най-ценното нещо. Ще го пазя при другите в офиса.

- Получи ли парична награда?
- Не, дори и за първите в класирането няма пари. Рали Дакар не е с награден фонд. Дават медал на всеки, който успее да финишира.

- Каква цел си беше поставил?
- Исках да финиширам колкото се може по-напред. В някои от дните се движех много добре. В десетия етап дори завърших шести. Ако нещата протичаха нормално, можеше да запиша по-предно класиране. Но пък видях и другото лице на живота.

- Коя случка ще помниш винаги от Дакар 2012?
- Ще запомня 11-ия ден. Тогава наистина бях в сървайвър. Целият ден бедствах. Гръмна ми ауспуховата система, фаровете ми изгоряха, имах само къси светлини. Горивната система постоянно даваше проблеми. АТВ-то постоянно прекъсваше. Не можеше да се движи нормално, но някак си изминах 100 километра. Приключих етапа чак към 23 часа и излизайки на лиазона (б.а. – асфалтова зона), ми блокира предно дясно колело. И това се случва при скорост от около 100 км/час. Щях да се претрепя, едва успях да спра. С един куршум щеше да приключи всичко. И всичко това заради един камък, който не знам как се е озовал точно между джантата и спирачния диск. Този камък можеше да ме убие. Преживях ужасно нещо в този ден. Чак към 3:30 часа през нощта се прибрах в бивака, а към 5:30 трябваше да стартирам в следващия етап. Изобщо не си лягах. Това беше един от най-кошмарните ми дни. А след това предстоеше изключително тежък етап в Перу.

- Как се изкарва една нощ в пустинята?
- Нищо необичайно, гледаш звездите. Много е хубаво. Имаше обаче един голям проблем - трябваше да се пазя от камионите, които прелитаха край мен. Много лесно мога да стана тяхна жертва. Един направо щеше да ме премаже! Тези огромни машини минават покрай мен с бясна скорост.

- А имаше ли вода и храна?
- Когато се прибера в бивака има. Хранехме се по веднъж на ден. Даваха ни спагети и месо. На Дакар си като една прахосмукачка. Каквото ти дадат, го изпиваш на екс. Каквото има за ядене - го изяждаш и бягаш. Нямаш никакво време, постоянно бързаш.

- Как беше положението в бивака?
- Полеви условия. Тоалетните бяха химически. Нямаше топла вода. Трябваше да се къпя със студена. В началото недоумявах как ще го правя, мислех, че ще се разболея. Но се оказа, че не така. Ти идваш от 50 градуса, целият вриш и кипиш и дори ти е кеф да се изкъпеш със студена вода.

- Имаше ли миг, в който се замисляше да спреш мъченията и да приключиш състезанието?
- Никога не съм си помислял това. Отидох, за да се състезавам и да финиширам. Човек, когато се е захванал с нещо, никога не се предава. Аз съм много амбициозен и винаги преследвам целите си до край.

- Кой беше най-големият ти проблем?
- Сега, когато вече всичко е приключило, като си направя изводите, се оказва, че проблемите са били три - дефектна бензинова помпа, дефектен акумулатор и дефектна тръба в изпускателната система. Най-трудно уловими за отстраняване бяха дефектните бензинови помпи. Те при висока температура, доста над 40 градуса е на пясъка в пустинята, престават да дават налягане на горивото и инжекторната система се скапва. Двигателят започва да прекъсва, мъчи се и АТВ-то не може да се движи нормално.

- В колко етапа имаше този проблем?
- Започна в 3-ия и чак до 11-ия, когато сменихме помпите. Тогава разбрахме, че е в тях проблема. Купих си една на старо от Аржентина. Дадох 300 долара за нея, но се оказа, че тя е по-добра от нашите, които ги взехме нови. Тя е работила в първите 7 етапа, но състезателят е отпаднал и ми я продаде. Проблемът с нашите помпи никой не го откриваше. Дори и компютрите в бивака не го улавяха. Това го наричам глупав проблем. Какви ли не ремонти правих, а то се оказа, че всичко идва от тази помпа. В четири от етапите правих байпас с друга помпа и така тя успяваше да ме закара до финала. Черпеше гориво само от единия резервоар. АТВ-то е с два, общо около 55 литра гориво.

- Случваше ли се да ти свърши бензинът?
- В предпоследния етап останах без гориво. Може би и заради недоглеждане. Свърши ми 10 километра преди станцията за зареждане. Тогава много се забавих. Изнервих се максимално, доста беше тежко. Никой не искаше да ми даде бензин. Молех им се, направо ми идеше да се разплача, но никой не ми влезе в положението. Единствено се навиха да ме дръпнат и така стигнах до станцията за зареждане, която е на едната от междинните контролни точки.

- Защо никой не ти даде бензин?
- И аз не знам. Бързаха ли, не им се занимаваше ли... не ги знам. Неприятно беше. А аз исках само 1 литър. Той щеше да ме оправи, не ми трябваше повече.

- Явно състезателите не сте приятели?
- Напротив, с някои сме приятели. Аз съм близък с Раул Данино, който е чилиец. Познаваме се и от други състезания, в Рали Мароко сме се засичали. Благодарен съм му, защото той ме дръпна и ме остави на станцията, където заредих бензин.

- Колко време ти беше нужно, за да се подготвиш за Рали Дакар?
- Около 3 години. Постоянно съм по състезания. Именно в тях се подготвям за Дакар, което е най-тежкото и напрегнато автомобилно състезание в света на спорта. Участвал съм не само в Рали Мароко, а и в други надпревари в Африка, из Европа... от различен характер, което страшно много ми помогна да се подготвя за Дакар.

- Какво не достигна на Младен Вачков също да стигне до финала в Лима?
- Не му достигна двигателят в 7-ия етап, гръмна за съжаление. Без двигател няма как да продължи. Вътре в него нещо се счупи. Тези дни ще го разглобяваме и ще разберем какво е точно. Може би веригата се е счупила и е ударила буталата. Предполагаме, че е някакъв фабричен дефект.

- Някой да не ви е саботирал?
- Това няма как да се случи. Познавам отлично всички от екипа. Руси Русев, Руслан Трифонов, Димитър Ортаков, Стоян Драев, близки сме и няма как да ме подведат. Дори за миг не си го и помислям. Обяснявам си многото проблеми просто заради дефектна серия на частите, която може би сме улучили. А и донякъде кризата си казва думата. Всички гледат да произвеждат по-евтини части, които пък за сметка на това не са трайни.

- Колко ти струва участието на Рали Дакар?
- Много, не знам точна цифра. Никой не печели от Рали Дакар. Всички сме на загуба, но е важното да отидеш там, да видиш, да се бориш и да финишираш.

- А какво ти коства?
- Това, че 20 дни не бях до семейството си. Всички много ми липсваха, но сега вече съм жив и здрав при тях и съм щастлив. Имам прекрасно семейство. Със съпругата ми Ваня гледаме четиримата си синове.

- Те яхват ли АТВ-то?
- Двете момчета са на по 21 години. Караха, но вече се отказаха. Не ги влече. Доста категорично ми заявиха, че не искат да ходят по състезания.

- Да те очакваме ли на Рали Дакар 2013?
- Да, но вече не с АТВ, а с автомобил. Още нищо не мога да кажа категорично. Времето ще покаже.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ

ТОВА Е ПЕТЪР ЦЕНКОВ
* Роден в София на 21 май 1963 г.
* Завършил Девета Езикова – "Френската гимназия", след това ВМЕИ "Ленин" и като второ висше "Международни Икономически Отношения" към ВИИ "Карл Маркс"
* Семеен, има четирима синове
* Управител на авиокомпания "Карго Еър"
* Владее свободно френски и английски език
* С ATV Can-Am Renegade 800 се състезава от 2008 година за отбора на "Зундерт Екстрийм", вносител на известната марка четириколки Can-Am
* Участва в най-големите и престижни състезания в Европа с ATV като Рали Сардиния, Трейл Райд Гърция, Транс Карипатик Рали Рейд Румъния, Евеа Рали Райд, Бая Саксония
* Световен рекорд, изминавайки 1000 километра за 24 часа по навигация в тежкото автомобилно състезание "24 часа на Атина"
* 1-о място в Македония Рали Рейд 2010 в Гърция
* 1-о място в Рали Сардиния в Италия, остров Сардиния
* 1-о място в най-голямата офроуд надпревара в Европа - Бая Саксония 2010
* 2-о място в Евеа Рали Рейд 2009 в Гърция
* 2-о място в маратонското състезание от 3000 километра Транс Карпатик Рали Рейд 2009 в Румъния
* 3-о място с ATV в Ендуро шампионат на България през 2009 година
* 5-о място Бая Саксония 2009
* Вицешампион на Гърция с ATV в Офроуд Шампионата на Гърция за 2009 година