След петгодишна пауза и близо 2,5-годишно строителство на пистата край Остин (щат Тексас) Формула 1 се завръща в САЩ през този уикенд. За последно Гран При на Съединените щати се проведе през 2007 г. на пистата “Индианаполис”.
За Формула 1 е трудно да се наложи на американския пазар заради доминацията на състезанията в Индикар и Наскар. Въпреки това на територията на САЩ са проведени 62 старта, включително и на паркинг в Лас Вегас и по улиците на Детройт.
ИСТОРИЯТА НА ГРАН ПРИ НА СЪЕДИНЕТИТЕ ЩАТИ ВЪВ ФОРМУЛА 1 ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
1950-60 г., “Индианаполис”: Популярното в Съединените щати състезание “500-те мили на Индианаполис” не е традиционнен старт за Формула 1, не само заради овалната форма на трасето. Въпреки това в периода 1950-60 г. надпреварата е кръг от шампионата 11 пъти и спечелените точки от пилотите, дори и на тези, които не се състезават във Формула 1, се добавят към класирането за сезона.
1959 г., “Себринг”: За първи път САЩ е домакин на две състезания във Формула 1, освен “500-те мили на Индианаполис” се добавя и Гран При на Съединените щати. Надпреварата се провежда на пистата “Себринг” във Флорида и е деветото и последно за сезона състезание.
1960 г., “Ривърсайд”: След само година във Флорида американското Гран При се мести на пистата “Ривърсайд” в Калифорния. Както и година по-рано в “Себринг”, и на “Ривърсайд” организаторите имат проблем с привличането на публика. Това налага преместването на старта на трасето “Уоткинс Глен” в Ню Йорк година по-късно.
1961-80 г., “Уоткинс Глен”: Стартът за Гран При на САЩ най-сетне намира писта, която може да нарече свой дом. Първоначално е било планирано състезанието да се проведе на пистата “Дайтона”, но не е постигнато споразумение със собствениците на трасето. “Уоткинс Глен” приема старта и Формула 1 остава на пистата край на Ню Йорк през следващите близо 20 години.
1976-83 г., Лонг Бийч: След 16-годишна пауза състезанията от Формула 1 се завръщат по западното крайбрежие на САЩ. В първите години стартът в Лонг Бийч е в календара заедно с този в “Уоткинс Глен”, поради което е наречен Гран При на Съединените щати Запад. За първи път в Лонг Бийч в САЩ се използва улично трасе за автомобилно състезание. След напускането на Формула 1 през 1983 г. калифорнийският град остава в моторния спорт и е домакин на стартове от Индикар и Американските Льо Ман Серии.
1981-82 г., Лас Вегас: Формула 1 напуска “Уоткинс Глен” през 1980 г., но САЩ продължава да приема последния за годината старт в календара. Домакин става Лас Вегас. В продължение на 2 години състезанията се провеждат на трасе, направено на паркинга на известния хотел "Сизърс Палас" в Лас Вегас. През 1983 и 1984 г. там се провеждат състезания от Индикар.
1982-88 г., Детройт: През 1982 г. за първи и последен път на територията на САЩ се провеждат три различни състезания във Формула 1. Освен стартовете в Лонг Бийч и Лас Вегас, по централните улици на Детройт също има надпревара. Трасето е неравно, но състезанията винаги са оспорвани. Управата на Формула 1 и кметството на Детройт обаче не постигат договореност за 1989 г. и стартът отпада от календара.
1984 г., Далас: Въпреки че през този уикенд Гран При на Съединените щати ще се проведе в Остин, щатът Тексас не е непозната територия във Формула 1. През 1984 г. “Феър Парк” в Далас е превърнат в писта за Формула 1. Още от началото се знае, че това ще бъде единично домакинство. Проблем се оказва високата температура на настилката. Според пилотите това е най-трудната пистата, на която са се състезавали. Самата надпревара е същинско физическо предизвикателство. Кеке Розберг печели старта, но най-запомнящ се е моментът от последната обиколка, когато Найджъл Менсъл се удря в стената, а след това излиза от болида и опитва да добута колата си до финалната линия. Вместо това британецът колабира, изтощен от жегата и тежкото трасе.
1989-91 г., Финикс: След последната надпревара в Детройт през 1988 г., Формула 1 иска ново американско трасе. Избира се между улиците на Финикс и пистата “Лагуна Сека” в Калифорния. Печели Финикс. В следващите три години Гран При на САЩ се провежда в Аризона. Първият старт е през юни 1989 г., но пилотите и зрителите са измъчени от високите температури, които надхвърлят 38 градуса по Целзий. Другите две състезания са проведени през март.
1992-99 г., пауза: През тези осем години няма състезание на територията на САЩ и мнозина се питат дали Формула 1 ще се завърне в страната. Тогава обаче “Индианаполис” отново излиза на сцената.
2000-07 г., “Индианаполис”: Формула 1 се завръща в първия си американски дом – “Индианаполис”. Процесът е труден, но през 2000 г. стартът за Гран При на Съединените щати е проведен, след като шефът на компанията “Спийдуей” Тони Джордж инвестира милиони, за да се постои допълнителна част със завои във вътрешността на известния по цял свят овал. Хвърлени са огромни суми за строежа на нови гаражи, офиси, трибуни и медиен център пред старт-финалната права.
През 2000 г. трасето събира рекорден за Формула 1 брой зрители по трибуните – 250 000. Това изглежда обещаващо начало, което може да бетонира присъствието на Формула 1 в САЩ. През 2005 г. идва голямото разочарование. Всички отбори, които ползват гуми на “Мишлен”, отказват да участват, тъй като се съмняват, че гумите им ще издържат на трасето. Поради тази причина на старта застават само шест болида, които се снабдяват от “Бриджстоун”. Това разочарова феновете. Въпреки проблема “Индианаполис” приема още две състезания, но през 2008 г. заради финансови неразбирателства Гран При на Съединените щати отпада от календара.
ВСИЧКИ ПОБЕДИТЕЛИ ОТ ГРАН ПРИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
1959 г., “Себринг”: Брук Макларън (Купър-Клаймакс)
1960 г., “Уоткинс Глен”: Стърлинг Мос (Лотус-Клаймакс)
1961 г., “Уоткинс Глен”: Айнис Айрлънд (Лотус-Клаймакс)
1962 г., “Уоткинс Глен”: Джим Кларк (Лотус-Клаймакс)
1963 г., “Уоткинс Глен”: Греъм Хил (BRM)
1964 г., “Уоткинс Глен”: Греъм Хил (BRM)
1965 г., “Уоткинс Глен”: Греъм Хил (BRM)
1966 г., “Уоткинс Глен”: Джим Кларк (Лотус- BRM)
1967 г., “Уоткинс Глен”: Джим Кларк (Лотус-Форд)
1968 г., “Уоткинс Глен”: Джеки Стюърт (Матра-Форд)
1969 г., “Уоткинс Глен”: Йохен Ринд (Лотус-Форд)
1970 г., “Уоткинс Глен”: Емерсон Фитипалди (Лотус-Форд)
1971 г., “Уоткинс Глен”: Франсоа Север (Тирел-Форд)
1972 г., “Уоткинс Глен”: Джеки Стюърт (Тирел-Форд)
1973 г., “Уоткинс Глен”: Рони Петерсон (Лотус-Форд)
1974 г., “Уоткинс Глен”: Карлос Ройтеман (Брабам-Форд)
1975 г., “Уоткинс Глен”: Ники Лауда (Ферари)
1976 г., “Уоткинс Глен”: Джеймс Хънт (Макларън-Форд)
1976 г., Лонг Бийч: Клей Регацони (Ферари)
1977 г., “Уоткинс Глен”: Джеймс Хънт (Макларън-Форд)
1977 г., Лонг Бийч: Марио Андрети (Лотус-Форд)
1978 г., “Уоткинс Глен”: Карлос Ройтеман (Ферари)
1978 г., Лонг Бийч: Карлос Ройтеман (Ферари)
1979 г., “Уоткинс Глен”: Жил Вилньов (Ферари)
1979 г., Лонг Бийч: Жил Вилньов (Ферари)
1980 г., “Уоткинс Глен”: Алан Джоунс (Уилямс-Форд)
1980 г., Лонг Бийч: Нелсон Пикет (Брабам-Форд)
1981 г., Лонг Бийч: Алан Джоунс (Уилямс-Форд)
1981 г., Лас Вегас: Алан Джоунс (Уилямс-Форд)
1982 г., Лонг Бийч: Ники Лауда (Макларън-Форд)
1982 г., Лас Вегас: Микеле Алборето (Тирел-Форд)
1982 г., Детройт: Джон Уотсън (Макларън-Форд)
1983 г., Лонг Бийч: Джон Уотсън (Макларън-Форд)
1983 г., Детройт: Микеле Алборето (Тирел-Форд)
1984 г., Детройт: Нелсон Пикет (Брабам-БМВ)
1984 г., Далас: Кеке Розберг (Уилямс-Хонда)
1985 г., Детройт: Кеке Розберг (Уилямс-Хонда)
1986 г., Детройт: Айртон Сена (Лотус-Рено)
1987 г., Детройт: Айртон Сена (Лотус-Хонда)
1988 г., Детройт: Айртон Сена (Макларън-Хонда)
1989 г., Финикс: Ален Прост (Макларън-Хонда)
1990 г., Финикс: Айртон Сена (Макларън-Хонда)
1991 г., Финикс: Айртон Сена (Макларън-Хонда)
2000 г., “Индианаполис”: Михаел Шумахер (Ферари)
2001 г., “Индианаполис”: Мика Хакинен (Макларън-Мерцедес)
2002 г., “Индианаполис”: Рубенс Баричело (Ферари)
2003 г., “Индианаполис”: Михаел Шумахер (Ферари)
2004 г., “Индианаполис”: Михаел Шумахер (Ферари)
2005 г., “Индианаполис”: Михаел Шумахер (Ферари)
2006 г., “Индианаполис”: Михаел Шумахер (Ферари)
2007 г., “Индианаполис”: Люис Хамилтън (Макларън-Мерцедес)
Заб.: В първите 11 години (1950-60 г.) в стартовете на пистата “Индианаполис” нито един от пилотите, състезаващи се във Формула1, не взима победата.
