42-годишният Тодор Христов от Силистра отпадна в шестия етап на рали "Дакар 2011". Той се включи в най-тежката в света автогонка заедно с Петър Ценков (47 г) от София в клас "ATV-машини". Майсторът на ездата на 4-колки се прибра с 3 счупени ребра в България, а колегата му стана първият българин, стигнал до финала на легендарната надпревара при това още в дебютното си участие. Двамата се състезаваха с машини "Can-Am Renegade 800" в състава на най-големия френски частен клуб "MD RALLYE SPORT" под патронажа на министър Александър Цветков.

 

- Голямата ми цел е постигната - светът позна вече България и като престижна офроуд-дестинация. Тук е мястото да благодаря за решаващата подкрепа на министъра на транспорта Александър Цветков. Считам, че резултатите от доброто ни представяне в “Дакар 2011” ще дадат плод още тази година. Знаете, че аз съм организатор на т.нар. "Балкански Дакар". Миналата година в него се включиха 75 участници от 8 държави, надявам се в тазгодишното му издание те да са много повече, защото благодарение на Дакар 2011 постигнах много нови контакти и се сдобих с много нови приятели. Може да се каже, че българското участие в това уникално състезание е реклама и за “Балканския Дакар”.

 

- В шестия етап, на около 280 километра преди финала, имаше навявания от вятъра и налетях с голяма скорост на една от т.нар. сиви дюни. В пустинята дюните са светли или меки и тъмни или твърди. Трябваше ми обаче да нацеля една последните, за да го разбера... (Усмихва се). Беше като удар в бетонен праг. ATV-то ме изхвърли напред, летях 5-6 метра, паднах по очи и машината се стовари върху ми. Три счупени ребра! Само "кофражът" (б.а. - предпазната жилетка) ме спаси от по-големи поражения по гърба. Помогна ми моторист да изляза изпод АТV-то. Тогава не разбрах за ребрата, болката бе незначителна заради адреналина и продължих да карам - с изкривена кормилна щанга, изкривена джанта и две спукани гуми. И така - още 5-6 часа или около 250 километра. За мое съжаление 37 километра преди финала машината филтрите се задръстиха. Спрях и поисках помощ от сервизната ни кола. Тя обаче също аварира. И тогава адреналинът спадна и истинската болка ме споходи... Днес съм на болкоуспокояващи. Гледам да лежа повече, но ми е много трудно...

 

- Първите ми състезания ще са март. През април - европейски шампионат в Германия, май - в Тунис, кръг от световния шампионат, юни - рали "Албания", юли - кръг от еврошампионата в Румъния, август - в Бразилия, септември ще съм зает с организацията на Балканския Дакар, през октомври съм в Мароко, ноември - почивка и декември ще летя за "Дакар 2012".

 

- Прегорях в самата подготовка - много нерви, много тичане и това ми се отрази негативно. Това е първата ми допусната грешка! Втората е липсата на опит в карането в пустиня. Затова съм решен тази година да участвам поне в три пясъчни ралита в Африка, за да мога да усвоя опита в карането сред пясък. Убедих се, че пустинята е като двуликия Янус - тя може да бъде много красива, но и много страшна.

Третата грешка касае самата подготовка на машините. Те бяха на 90% много добре подготвени, но останалите 10% ни показаха, че има още какво да се желае!

Иначе аз и Петър нямахме ядове с физическата подготовка. Големите надморски височина в Андите, които стигаха до 4780 м, не ни спряха фатално, преодоляхме ги сравнително с лекота, докато имаше колеги, които припаднаха. Ако нещо ни измъчи, то това бяха безсънието и липсата на баня. В нормална баня стъпихме само веднъж и то благодарение на министър Цветков, който ни заведе в хотел в град Калама.

 

- Бяхме си взели само тънки дрехи, а сутрин стартирахме при 0-6 градуса над нулата. Това се оказа проблем! Ръцете ни се вкочанясваха още подир първите метри. Вярно, по обяд температурата стигаше до 35-40 градуса, но, докато слънцето се вдигнеше високо, яко мръзнене падаше... По тази причина догодина ще имаме друга концепция за облеклото...

 

- Нищо мазно. Най-вече - спагети и задушено месо. И още много зеленчуци, всевъзможни сладкиши за енергия, безалкохолни и вода по един стек на ден. А, и още нещо - винаги топла супа!

 

- За Петър - много висока! За мене отчетоха, че единствено непознаването на пустинята е причина за отпадането ми. Изказаха задоволство и от темпото ми на каране, по време бях между 8-о и 12-о място. Забележката им бе най-вече по повод на наказанията, които допуснах в началото. Смятам, че на рали "Дакар 2012" българите пак ще караме в състава на "MD RALLYE SPORT". Вижте, считам, че резултатите ни от "Дакар 2011" ще дадат плод още тази година. Доброто ни представяне, надявам се, ще доведе и до увеличаване на броя на състезателите в Балканския Дакар. Миналата година в него се включиха 75 участници от 8 държави, позволявам си да мисля, че в тазгодишното му издание те ще са много повече, защото на "Дакар 2011" постигнах много нови контакти, много нови приятели. Може да се каже, че българското участие в това уникално състезание е реклама и за "Балканския Дакар".

 

- О, организацията и провеждането на рали"Дакар 2011" са необятни като вселената. Абсолютен професионализъм и дисциплина и в най-малкия детайл! Контролът е свиреп, агресивността не се прощава, той се осъществява най-вече чрез финансови наказания. Опазихме се от тях. Керванът е от 2500 души и няма друг начин да се поддържа ред и дисциплина при предвижването му из пустинята. Малко се знае обаче, че в ралито наказанията са най-често заради превишена скорост в населените места - при първо нарушение глобата е 500 евро, при второ - 1000 евро и дисквалификация при трето. Добре бе огласено, например, че ние с Петър отлетяхме за Аржентина на 26 декември, а машините ни отплаваха с кораб от Франция на 24 ноември, но не толкова добре се знае, че като кацнахме в Буенос Айрес на 27 декември, на 29-и ги получихме при невероятно строг контрол - на пристанището влизаш един по един, шест проверки за идентичност и през цялото време те охранява армията. Малко известно е и че в първите два дни карахме без задни спирачки. Не че ни трябваха... (Смее се.) За статистиците ще кажа и, че в "Дакар 2011" изминах 4500 километра от Буенос Айрес до Икике в Чили и смених 4 комплекта гуми. В зависимост от сложността на етапа средната скорост на лидерите при професионалистите е 90-100 км/ч, а при аматьорите - 60-7- км/ч. Разходът на гориво е 13-15 на сто в нормалните етапи и до 20% - при по-трудните. Искам да спомена и друг един факт - 67 хиляди регистрирани събратя от сайта ни по офруд събраха 27 000 лева, с които платихме разходите на репортера ни. Както и че поне 150 000 души чрез интернет проследиха участието ни с Петър в ралито.

 

- Да! (Оживява се.) Но ще ви поверя само едно нещо - догодина съм решен да карам с по-олекотена машина, ще махна 16-килограмовия преден диференциал. В това рали той е ненужен, с него само ударите и щетите са повече... Впрочем, ще ви издам и една друга тайна - очаквайте великолепен документален филм за участието ни в "Дакар 2011"! Ще видите наистина уникални кадри!

 

- Месомелачка! Това състезание е въпрос на издръжливост на машината и пилота! Борбата е единствено със себе си! Но в "Дакар" съществува и голяма взаимопомощ - най-вече между аматьорите и частните пилоти. Фирмените пилоти са друго тесто - те карат да спечелят на всяка цена с всички последствия от това. Лично аз съм помогнал на 5-6 колеги мотористи да продължат, дори изгорих от нажежения ауспух на единия от тях пръст на едната си ръка. После пък вечерта в лагера се търсим да пием по бира. Със големите звезди е невъзможно да контактуваш, те нямат допир с другите - или са в машините си, или в скъпарски хотели. Ако имаш късмет, може и да размениш с тях по дума, но, само по трасето. Именно в един участък се засякох и с Насер Ал-Атия, аз съм му голям фен, докато Карлос Сайнц е голям пилот, но като човек... Нека тук да замълча!