Един от най-обичаните български журналисти Ричард Груев си отиде от този свят, покосен от инсулт. С характерния си говор и любов към автомобилите той ни правеше част от този спорт повече от 30 години. Ричи, както го наричаха, остава в историята с фразата: “От този завой по-обратен няма!”
Ричард Груев е роден на 1 юни 1947 година в София. Малко преди това майка му Олга чете английската история и толкова се впечатлява от подвизите на Ричард Лъвското сърце, че решава да кръсти сина си на популярния английски крал, властвал през далечния XII век.
Когато той е на 2 години, баща му ги изоставя. Майка му не се отчайва, завършва медицина и работи по разпределение в Долни Пасарел. По това време тя се запознава с големия български художник Дечко Узунов. През 1959-а двамата се женят, като това е трети брак за Узунов, който няма деца. Живописецът, който по това време е на 60 години, предлага на Ричард да го осинови, но 12-годишното момче отказва. Това не вреди на отношенията им. Журналистът винаги говори с топлота за втория си баща, който нарича бай Дечко. Впоследствие, когато се жени и му се раждат близнаци, Ричард кръщава сина си Дечко, а щерката – Теодора.
"Първият ми спомен за Бай Дечко е от 1959-а година. Тогава майка ми се омъжи за него. Ходихме на море с неговото "Рено". Бавно се пътуваше, то едва ли вдигаше и 100 километра. Спряхме в Стара Загора Бай Дечко да се види с негови приятели и на другия ден продължихме. Отседнахме в хотел "Олимп" в Слънчев бряг, страхотно изкарахме. "Покрай мен Бай Дечко се запали по спорта. През 1962 година си купихме телевизор "Опера", за да гледаме световното по хокей", разказваше приживе Ричард Груев за големия художник.
Връзката между Груев и Узунов обаче е повод за скандали в последните години. Племенниците на художника обвиняват доведения му син, че е разпродал ценни картини. Той обаче е категоричен, че преди смъртта си майка му е дарила всичко на държавата.
“Това беше голяма глупост от нейна страна. Ричард, лека му пръст, не беше такъв човек. Всичките тези обвинения бяха една уникална лъжа!”, категорични са близки на покойния Груев.
Подкрепян от Дечко Узунов, Ричард се отдава на голямата си любов автомобилизма. В периода 1968-77 година е сред най-добрите ни състезатели. Куриозен инцидент довежда до тежка травма и прекратява рано кариерата му. По време на състезание каруца с магаре излиза на трасето и той е принуден да направи маневра и се удря в друга кола.
Краят на кариерата му не означава край на автомобилизма. Груев започва работа в Националната телевизия, където коментира моторните и автомобилни спортове, предимно Формула 1. Именно в БНТ неговата популярност достига своя апогей До края на живота си той ни правеше съпричастни към Рали България.
Голямата мечта на уважавания от стотици фенове журналист беше да доживее страната ни да стане домакин на кръг от Формула 1.
“Ричи много искаше да види най-зрелищното състезание на българска писта. Постоянно повтаряше, че това ще го направи по-щастлив от всякога. За жалост, вече не е сред нас...”, твърдят от обкръжението на Груев.
Близките на Ричард са категорични, че той е живял и дишал с мисълта за автомобили, състезания, двигатели и бензин. Описват го душата на компанията. Дори сред приятели той има неизчерпаемата енергия във всяка секунда да говори за коли, пилоти и състезания.
Известният журналист Радослав Янкулов го определи като артист с детско излъчване.
