1883 г. Карел Кампердайк – бивш холандски футболен национал, починал през 1975 г.
1924 г. Мария Зандер – бивша германска лекоатлетка, носителка на сребърен (4х100 м) и бронзов (80 м с препятствия) олимпийски медали от игрите в Хелзинки през 1952 г. Починала през 1999 г.
1936 г. Александър Василев-Чоко - бивш футболист на Славия и Септември, 4 пъти носител на националната купа. Полуфиналист за КНК. Голмайстор на шампионата за сезон 1958/1959 година с 13 гола, бивш национал. Починал през 1967 година
1936 г. Полина Астахова – бивша гимнастичка от СССР от украински произход. Носителка на 10 (5 златни, 2 сребърни и 3 бронзови) олимпийски медала. Починала през 2005 г.
1954 г. Пиеро Грос – бивш италиански скиор в алипийските дисциплини. Олимпийски шампион на слалом от Инсбрук’76. Носител на Големия кристален глобус от Световната купа за 1974 г.
1959 г. Георги Янкулов - бивш футболист на Арда (Кърджали)
1960 г. Диего Армандо Марадона - легенда на аржентинския и световния футбол. Марадона е един от най-големите и обичани звезди на футбола. Ражда се във Вила Фиорито, Буенос Айрес в бедно семейство с италиански произход. На футболния терен той показва брилянтна игра и се радва на боготворящи го фенове, но разбива кариерата си вследствие на наркотиците и връзките му с Камора (мафията в Неапол). На световното първенство по футбол през 1994 година при тест за допинг властите откриват забранено вещество в кръвта на аржентинеца - ефедрин. Така, 34-годишен той прекратява участието си на световните финали, пропускайки мача с България, спечелен от Христо Стоичков и компания с 2:0, което ни класира на 1/8-финалите.
На 4 януари 2000 година по време на ваканция в Пунта дел Есте (Уругвай) Марадона претърпява инфаркт на миокарда поради свръхдоза кокаин. След това заминава на лечение в Куба, където става приятел с Фидел Кастро. На 18 април 2004-а поради високо кръвно налягане и липса на въздух Марадона е приет в болница в Буенос Айрес.
На 43 години той се подлага на дълга наркотична терапия. На 12 август 2004-а при предприети големи мерки за сигурност Диего Марадона се среща с президента на Аржентина Нестор Кирхнер. През 2005-а здравето на футболната легенда се подобрява и той дори сваля излишните килограми, които е натрупал през годините. В началото на август същата година по аржентинския телевизионен канал Canal 13 започва шоу с името La Noche del 10 (Нощта на номер 10), а водещ е самия Марадона. Шоуто веднага става световноизвестно. В него Диего се среща с футболни звезди и други известни личности.
Футболната кариера на Марадона започва, когато той е на 10 години. Приятелят на Диего - Гойо Каризо го представя на треньора на Los Cebollitas (детският отбор на Архентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Архентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс той има 166 мача и 111 гола.
На 22 февруари 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва 2 гола във вратата на Талерес. За Бока, Диего вкарва 28 гола в 40 мача. На 7 октомври 1995-а се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец. През 1982-а Марадона заминава за испанския Барселона. В първия си мач за каталунците той отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 1:2 от Валенсия. На 5 май 1984 се сбогува с Барселона, където от 58 мача отбелязва 38 попадения. Трансферът му в Наполи се осъществява през 1984 година. До 24 март 1991-а, когато напуска клуба, има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача. През 1992 година преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола. Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинския Нюелс Олд Бойс.
За националния отбор на Аржентина Диего има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986-а той извежда "гаучосите" до световната купа (3:2 на финала срещу Западна Германия). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала срещу Англия. В този мач той отбелязва 2 гола, един от които с ръка. Главният съдия Али Бин Насер признава гола след консултация със страничния рефер Богдан Дочев, който е българин. След срещата Марадона произнася знаменитата фраза: "Ако е имало ръка , това е била ръката на Бога". От тогава наричат гола "Божията ръка". Години след този мач Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно през същата среща с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол след 60-метров рейд. ФИФА определя това попадение като "Голът на века".
УСПЕХИТЕ НА МАРАДОНА
1978
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс, отбелязва 22 гола
1979
Световен шампион за младежи в Япония. Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
1980
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
1981
Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
1986
Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико
Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА
Златна топка за най-добър футболист на Европа, от France Football Magazine
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine
1987
Шампион в Серия "А" на Италия, сезон 1986/87, с Наполи
Голмайстор на първенството с Наполи. Отбелязва 15 гола
Купа на Италия с Наполи
Най-добър футболист на света, от френското списание “Onze”
1988
Голмайстор в Серия "А" с Наполи. Отбелязва 15 попадения
Купа на УЕФА с Наполи
1989
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
1990
Шампион в Серия "А" на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
1992
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
1993
Купа "Артемио Франки" с националня отбор на Аржентина
1996
Специална златна топка от сп. "France Football"
1999
Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век
-----------------------------
1962 г. Щефан Кунц – бивш германски футболен национал, европейски шампион за 1996 г. В момента президент на Кайзерслаутерн
1964 г. Жан-Марк Босман – бивш белгийски футболист. На неговото име е кръстено Правилото Босман, което позволява на футболистите да преминават със свободен трансфер от един клуб в друг, когато е изтекъл договорът му с първия клуб
1966 г. Георги Ненков - бивш футболист на Етър и Червено знаме (Павликени)
1966 г. Людмила Рогачова – бивша руска лекоатлетка, носителка на сребърен медал на 800 метра от олимпийските игри в Барселона през 1992 г.
1969 г. Илия Груев - бивш футболист на “Левски”, Славия, Локо (Сф), Монтана, Нефтохимик, играл още в турския Алтай и германските Дуисбург и Рот-Вайс (Ерфурт). Носител на националната купа, бивш национал. Бивш треньор на юношеския тим на Ерфурт, помощник в Кайзерслаутерн. В момента е треньор на Дуисбург
1971 г. Фреди Бобич - словенец с германски паспорт, бивш немски национал. Бивш изпълнителен директор на Черноморец (Бургас), бивш спортен директор на Щутгарт. Минал през германските Дицинген, Щутгартер Кикерс, Щутгарт, Борусия (Дортмунд), Хановер и Херта, английския Болтън и хърватския Риека. Европейски шампион с Германия за 1996 г. Носител на Купата на Германия за 1997 г. с Щутгарт, носител на Купата на Хърватия за 2006 г. с Риека. Финалист за КНК с Щутгарт за 1998 г. (загуба с 0:1 от Челси на финала). Голмайстор на Бундеслигата за сезон 1995/96 със 17 попадения като футболист на Щутгарт
1972 г. Драголюб Симонович-Дуци - бивш сръбски футболист на Литекс и ЦСКА. Два пъти шампион на страната и веднъж носител на националната купа. Бивш треньор на Литекс, Белите орли и Спартак (Варна), бивш директор на ДЮШ на Литекс. Работил в ЦСКА.
1972 г. Елшан Гамбаров – бивш футболен национал на Азербайджан
1975 г. Димитър Иванков – бивш футболен национал. Бивш футболист на “Левски”. Три пъти шампион на страната и 5 пъти носител на националната купа, носител на Купата на Турция с Кайзериспор, шампион на Турция с Бурсаспор. Бивш член на Управителния съвет на "Левски"
1976 г. Стърн Джон – футболен национал на Тринидад и Тобаго
1976 г. Юмит Йозат – бивш турски футболен национал, в момента треньор на Анкарагюджю
1979 г. Руси Русев - бивш футболист на Конелиано, Беласица и Етър
1980 г. Ивайло Иванов – бивш футболист на Ком-Миньор (Берковица) и Спартак (Плевен), сега в Бдин Видин
1981 г. Ивайло Емилов - бивш футболист на Беласица и Видима-Раковски
1982 г. Владислав Кирилов - бивш футболист на Етър и Академик (Свищов)
1983 г. Йън Хюм – канадски футболен национал, играч на Престън
1984 г. Мохамед Наги-Гедо – египетски футболен национал, играч на Ал Ахли
1986 г. Томас Моргенщерн – австрийски състезател по ски скокове, трикратен олимпийски шампион
1989 г. Настя Люкин – американска състезателка по спортна гимнастика, носителка на 5 (златен, 3 сребърни и бронзов) олимпийски медала от Пекин 2008.
СПОРТНИТЕ СЪБИТИЯ НА 30 ОКТОМВРИ
1949 г. Унгария - България 5:0, контрола
1950 г. България - Полша 0:1, контрола
1963 г. Германският футболен клуб Нюрнберг се разделя с треньора си Херберт Видмайер и по този начин е осъществено първото треньорско уволнение в историята на Бундеслигата
1974 г. Мохамед Али побеждава Джордж Форман в т. нар. Битка в джунглата в Киншаса и печели световната титла по бокс за професионалисти в тежката категория
1980 г. Салвадор и Хондурас подписват мирен договор, с който е сложен край на т. нар. Футболна война. Самата война протича в периода 14-18 юли 1969 г.
1985 г. Унгария (Б) - България 3:1, контрола (Хр. Колев)
1999 г. ЦСКА - Левски 1:0, "А" група (Д. Иванов). В 36-ата секунда пада най-бързият гол в историята на вечното дерби. Негов автор е роденият в Елхово нападател Димитър Иванов. Двубоят, състоял се преди 10 години на стадион "Българска армия", е както винаги оспорван и изпълнен с интересни положения. В края ЦСКА получава правото да изпълни дузпа, но след удара на Милен Петков топката се отклонява в гредата.
2001 г. Литекс - Унион (Берлин) 0:0, УЕФА - 2 кръг
2004 г. Мартин Петров влиза в историята на Бундеслигата, след като вкарва най-бързите четири гола от един играч в рамките на един мач. Българинът се разписва четири пъти в рамките на 17 минути за победата на Волфсбург с 4:3 над Майнц.
2013 г. Мартин Петров е представен като ново попълнение на ЦСКА
