1876 г. Фей Моултън - бивш американски лекоатлет, бронзов медалист на 60 метра от олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 г. Починал през 1945 г.
1880 г. Джоузеф Стадлър - бивш американски лекоатлет, носител на сребърен и бронзов медали от олимпийски игри, починал през 1950 г.
1890 г. Пол Берт - бивш датски футболен национал, олимпийски вицешампион за 1912 г. Починал през 1969 г.
1902 г. Едуард Елман-Еелма - бивш естонски футболен национал, екзекутиран от НКВД през 1941 г.
1917 г. Алберт Синг - бивш германски футболен национал, починал през 2008 г. 
1919 г. Едуардо Манджароти - бивш италиански състезател по фехтовка, носител на 6 златни, 5 сребарни и 2 бронзови медала от олимпийски игри. Починал през 2012 г.
1925 г. Ян ван Русел - бивш холандски футболен национал, починал през 2011 г.
1929 г. Георги Енишейнов–Белката - изтъкнат играч на Марек и ЦСКА, 9 пъти шампион и 4 пъти носител на купата, национал. Починал през 2002 г.
1939 г. Алберто Ормаечеа - бивш легендарен футболист и треньор на Реал Сосиедад, извел клуба до две шампионски титли на Испания. Починал през 2005 г.

1940 г. Христо Андонов–Пелето – играл в Рилски спортист, ЦСКА, Академик (Сф) и Локо (Пд), бивш треньор на ЦСКА, националния отбор, юношеския и младежкия, работил в Кувейт
1944 г. Оле Бьорнмозе - бивш датски футболен национал, починал през 2006 г.

1945 г. Борис Киров – играл в Берое, 2 пъти носител на Балканската купа
1946 г. Колет Бесон - бивша френска лекоатлетка, олимпийска шампионка на 400 метра от игрите в Мексико Сити през 1968 г. Починала през 2005 г.

1948 г. Пиетро Анастази – италиански футболист, започва професионалната си кариера през 1966 г. в Варезе. Играе в Ювентус, Интер, Асколи Калчо, Лугано. Има 25 мача и 8 гола за националния отбор. Златен медалист от Европейското първенство по футбол през 1968 г.

1954 г. Александър Йорданов – юноша на ЦСКА, играл в Сливнишки герой, треньор в школите на Сливнишки герой, ЦСКА и др. Шампион с юношите старша възраст на ЦСКА през 2007 година. Работил още в Янтра, ЛЕКС, Хасково и Монтана 
1960 г. Бъстър Дъглас - бивш световен шампион по бокс за професионалисти в тежката категория
1960 г. Норберт Шрам - бивш германски състезател по фигурно пързаляне, двукратен световен вицешампион
1961 г. Луиджи де Агостини - бивш италиански футболен национал
1961 г. Паскал Олмета - бивш френски футболист, играл за Олимпик (Марсилия), Олимпик (Лион) и Еспаньол

1963 г. Бернар Лама - легендарен френски вратар. Той пази на 17 ноември 1993 година, когато Емил Костадинов вкара невероятния си гол, за да класира България на Световното първенство в САЩ.
1966 г. Микела Фиджини - бивша швейцарска скиорка, носителка на златен и сребърен олимпийски медали

1967 г. Бодо Илгнер – легендарен германски вратар, играл в Байерн и Реал (Мадрид). Пази на 1/4-финала на световното първенство в САЩ, когато България детронира германците в Ню Йорк след успех с 2:1.
1968 г. Алеш Чех - бивш словенски футболен национал
1968 г. Дънкан Армстронг - бивш австралийски плувец, носител на златен и сребърен олимпийски медали. 

1969 г. Венко Попов – играл в Пирин, Славия, Добруджа, бивш помощник-треньор на Пирин и изпълнителен директор на Пирин 1922
1971 г. Виктор Краац - бивш германски фигурист, носител на един златен, един сребърен и четири бронзови медала от световни първенства

1972 г. Ивайло Стойчев – бивш футболист на Светкавица
1973 г. Марко Делвекио – бивш италиански национал, играл за Рома, Интер, Венеция, Удинезе, Бреша, Парма и др.
1973 г. Карол Монтилие - бивша френска скиорка, олимпийска шампионка в спускането от Солт Лейк Сити 2002 

1977 г. Атанас Цанов – футболен съдия
1979 г. Паскал Дюпюи - канадски хокеист на Питсбърг Пингуинс от НХЛ, носител на Купа Стенли за 2009 г.

1980 г. Карл Флетчър - бивш уелски футболен национал
1980 г. Драган Богавац - бивш футболен национал на Черна гора
1983 г. Маркос Анхелери - бивш аржентински футболен национал
1983 г. Франк Рибери - френски футболен национал, играч на Байерн
1983 г. Янар Талтс - естонски баскетболен национал
1986 г. Ян Розентал - германски футболист на Айнтрахт (Франкфурт)
1986 г. Кристин Фухс - австрийски футболен национал
1987 г. Мартин Касерес - уругвайски футболен национал
1988 г. Пере Риба - испански тенисист
1989 г. Франко ди Санто - аржентински футболен национал
1990 г. Сорана Кърстя - румънска тенисистка
1991 г. Лука Миливоевич - сръбски футболен национал
1992 г. Андреа Акатринеи - румънски гимнастик, бронзов медалист от олимпийските игри в Пекин през 2008 г.
1992 г. Гилерме Негуеба - бразилски футболист на Фламенго

 

1919 г. Основан е Френският футболен съюз
1968 г. Джим Кларк загива трагично. Той е смятан за един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1. Роден е на 4 март 1936 година в Килмани, Шотландия. Загива на пистата Хокенхаймринг на 32-годишна възраст

1971 г. Гърция – България 0:1, контрола (Мл. Василев)

1982 г. ЦСКА – Байерн (Мюнхен) 4:3, КЕШ, 1/2-финал

 

ЦСКА постига една от най-великите си победи в Европа, след като печели срещу Байерн (Мюнхен) с 4:3 в първи 1/2-финал за КЕШ. Резултатът до 18-ата минута е исторически – 3:0 за ЦСКА. Георги Димитров – Джеки дава преднина на “червените” след удар с глава. Пет минути след това Цецо Йончев правни 2:0 след перфектно изпълнение на пряк свободен удар. Ради Здравков вкарва за 3:0 в 18-ата минута от дузпа, отсъдена за нарушение срещу Стойчо Младенов.

 

Байерн (Мюнхен) е в шок и треньорът прави смяна още в 18-ата минута. На терена влиза Дитер Хьонес, който изравнява везните. В 27-ата минута баварците връщат едно попадение, а само пет минути след това именно Хьонес прави 2:3.

 

В 50-ата минута Цецо Йончев отново дава два гола преднина на ЦСКА – 4:2, но Брайтнер реализира трето попадение за Байерн и така “армейците” печелят само с 4:3.

 

На реванша Байерн печели с 4:0 и се класира за финала, който след това губи от английския Астън Вила с 0:1.

 

“Жалко, че при 3:0 защитата ни допусна наивни грешки. Опазихме Румениге, но другите останаха непокрити”, казва тогавашният треньор Аспарух Никодимов.

 

След мача ДПА пише: “'ЦСКА е много силен отбор, но двата гола, които допусна, подценявайки баварците, ще донесе на българите много проблеми на реванша ".

 

“Билд”: “Това беше един криминален роман. Хьонес и Брайтнер спасиха Байерн , не вярвахме на очите си след като в 18 минута резултатът беше 3:0 , но след това българите проиграха много евтино преднината си. Никога досега не се беше случвало шампионът на Германия да губи с 0:3 в 18 минута на мача".

 

ZDF: “Не вярвахме на очите си, когато българите водеха още в 18-ата минута с цели три гола. Но много евтино проиграха това предимство.

 

1:0 Георги Димитров (7), 2:0 Цветан Йончев (12), 3:0 Ради Здравков (18-дузпа), 3:1 Дюрнбергер (27), 3:2 Дитер Хьонес (32), 4:2 Цветан Йончев (50), 4:3 Брайтнер (83)

 

ЦСКА: Георги Велинов, Красимир Безински, Динко Димитров, Методи Томанов (46–Aльоша Димитров), Георги Димитров, Георги Илиев, Цветан Йончев, Стойчо Младенов, Ружди Керимов (40–Александър Александров), Ради Здравков, Никола Велков

Старши треньор: Аспарух Никодимов

 

Байерн: Мюлер, Нидермайер, Хорсман, Байерслорцер, Аугенталер, Краус (57–Пфлюглер), Дюрнбергер, Брайтнер, Сигурвинсон (18–Дитер Хьонес), Дремлер, Румениге

 

Национален стадион “Васил Левски” – 70 000 зрители

Съдия: Ламбер (Франция)


 

 
1990 г. "Левски" – ЦСКА 2:2, "А" група (Вл. Шаламанов, Г. Донков/П. Витанов-2). Христо Стоичков излиза на терена с фланелка с №4, за да дразни левскарите. В предния мач между двата тима, игран на 1 октомври 1989 година, Камата забива четири гола в синята врата, а ЦСКА гази с 5:0.

2007 г. ЦСКА – "Левски" 0:1, "А" група (Хр. Йовов)