ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Полузащитникът на Левски Илиян Стефанов е първият гост в подкаста БЛИЦ Live за 2024 година. Националът беше откровен до болка, говорейки не само за любимия си отбор, а и за шока със смъртта на баща му.
25-годишният Стефанов разказа пред камерата ни неразкрита до момента случка от финала с ЦСКА за Купата на България през 2022 г., когато той се превърна в герой и донесе трофея на "сините".
През есенния полусезон обаче софиянецът рядко получаваше шанс от треньора Николай Костов. "Готов съм да захапя титулярно място в Левски", амбициран е Стефанов.
"За новата година пожелавам най-вече здраве, да сме щастливи от делата ни, и все повече да се радваме на живота и да оценяваме малките моменти в него", започна Стефанов.
"Изградил съм се благодарение на периоди, в които ми е било много трудно. Изпитвал съм жестока болка и съм страдал. Извличам си поуките от изминалата година - кое съм правил по-добре, в кой аспект мога да коригирам някои компоненти. По-мотивиран съм за новата година да покажа най-доброто от себе си, дори да покажа това, което е трудно да го изкарам", коментира халфът.
Стефанов говори подробно за жестоката болка. "Загубих баща си миналата година, много тежък момент беше. Той е човекът, който ме запали и ме записа да играя професионално футбол. Беше огромна болка, въпреки че много приятели ми казваха, че не ми личи. Стараех се да не заразявам хората с тази енергия, която не я желая на никого. Външно, когато съм показвал щастие, усмивки, смях и загриженост, докато вътрешно доста ми е било тегаво. Много съм бил напрегнат, много ми е било тежко" (3:00 мин.)
"Понякога усещам, че ми се говори за него. По-конкретното е да си отворен към тези неща, да знаеш, когато получаваш някакъв знак, вярвам в тях. Винаги търся да намирам някакво негово присъствие - когато пътувам към стадиона, когато съм на мач - зная къде стои винаги. Търся си ей такива малки моменти и ми става хубаво. Винаги поглеждам към мястото, където той стоеше - горе в сектор "А", по-вляво - откъм сектор "Б" (5:00 мин.)
"Винаги съм намирал мотивация да правя нещата в професионален и в личен план благодарение на баща ми. Чувствах го като двигател, като вдъхновение да бъда реализиран човек в обществото и да съм успял и достоен за уважение човек. Извинявай, но сега ми минават спомени с него и ми е по-трудно да се фокусирам", разчувства се Илиян в студиото ни. (5:50 мин.)
"Татко ме заведе в Левски, когато бях на 7 г. Каза ми "утре си на тренировка". В началото като ме записа в Левски, дори не намирах много удоволствие да играя толкова организирано, все пак бях малък. Бях шашнат. Повече ми харесваше да играя с приятели на улицата, това съм го споделял на баща ми. Не намирах толкова удоволствие да играя организирано" (7:00 мин.)
За периода в Италия, където 16-годишен игра за Авелино (9:30 мин.)
"Няма значение дали си от синия или червения лагер, важно е да си точен човек. Много уважавам и червени, имам приятели" (12:50 мин.)
"Още от дете винаги съм съумявал да вкарвам на ЦСКА. Никога не съм споделял една случка от финала за Купата на България...", разказа Илиян, а каква e тя - гледайте след 13:10 мин. във видеото.
"Софиянец съм, много си обичам града, тук прекарах празниците. Преди това с годеницата ми пътувахме до Виена, ходихме до Алпите, до Халщат, много ни хареса. Страшни привърженици сме на това да пътуваме. Да виждаш други култури, нови хора, различни навици - това много ме отваря. Да, любопитството е огромно при мен. Искаме да отидем и в Япония. Мечта ми е да бъда и в Китай. Да, уча и китайски. Перфектно зная английски, италиански също. Мога да говоря и на испански и португалски" (18:30 мин.)
Обясни защо учи и китайски eзик (20:25 мин.)
За многото му контузии през 2023 година и как играч на ЦСКА 1948 му влиза остро в глезена, което води до скъсването на връзки (23:00 мин.)
"На тренировката преди мача с ЦСКА си счупих пръста, много беше тъжно тогава, играеше ми се" (24:30 мин.)
"Готов съм да захапя титулярно място в Левски, защото знам какво полагам, как тренирам всеки ден. Независимо дали се чувствам зле или имам неразположение от някаква болежка, никога няма да си наруша този метод по време на тренировка да не дам 100%. Смятам, че е много уважително и към съотборниците ми, защото всеки като дава всичко от себе си, а ти не го направиш - е неуважение спрямо него" (28:20 мин.)
"Случват се нелепи резултати, дори и при големите отбори. Моментът на изненадата реално е магията на спорта. Да, на шесто място сме, но всичко може да се обръща" (29:35 мин.)
За шокиращото отпадане от Хебър за Купата на България - "В съблекалнята не си говорихме, беше ни тъпо на всички" (30:48 мин.)
"Когато преподписвах с Левски не съм поставял условия на масата. Защото много добре разбирам ситуацията, в която се намира клуба. Уча финанси и много добре разбирам колко е трудно хората да плащат заплати, дългове, да се намират и допълнителни средства за освежаване на клуба, на състава. Преговорите ми минаха много бързо, не съм поставял никакви условия, защото съм осъзнат и знам какво представлява клуба, знам в каква ситуация е, разбрахме се за един ден. Преговарях със Станимир Стоилов, много бързо си стиснахме ръцете. Никога няма да се опитам да извия ръцете на Левски, защото съм на "Герена" от дете - от 6 до 16-годишен, след което се върнах. Много съм щастлив и горд, че съм в Левски" (32:30 мин.)
За отхвърлените оферти от други отбори (35:25 мин.)
"Още от дете съм от Барселона. Когато обаче Левски игра с Барса, не можах да отида на стадиона, защото нямаше билети. Беше ми много тежко. Не успях да видя на живо Роналдиньо, много го харесвах. Миналата година отидох на "Камп Ноу" и бях умопомрачен. Обстановката, хората, много е различно. Любимият ми футболист Роберт Левандовски обаче не успя да вкара гол в мача" (37:50 мин.)
"Трета година уча финанси в УНСС. Много ми харесва. Финанси е много обширно понятие, има доста компоненти. Още от дете следя борсите, инвестиции, любопитно ми е. Когато публикуват отчета на Левски, ми е интересно, следя нещата" (40:50 мин.)
"Не се знае, някой ден може да стана финансов директор на Левски" (42:28 мин.)
"Не е хубав двигател да правиш нещо заради парите. От дете съм с този принцип, че футболът не го играя заради парите. Футболът ми е огромно удоволствие и искам да имам постижения в него" (42:50 мин.)
"Кения е едно от екзотичните места, които посетих", сподели Илиян и разказа кошмарна случка, която преживял край лъвове и хиени (43:50 мин.)
"Любимата ми София е пренаселена, но това е нормално, защото всичките големи компании тук правят офисите си - в София, Пловдив и Варна. София има най-много какво да даде на хората. Още от дете се интересувам от политика, следя доста неща" (47:00 мин.)
"Ще имаме нов национален стадион, когато има идея за него. Държавата си има приоритети, не може да дава само за спорта. ЦСКА сега ще си направи стадиона, дано и Левски си оправи стадиона. Ботев (Пловдив) имат прекрасен стадион, случват се нещата. Има почва, просто трябва да се посее на нея" (49:10 мин.)
За двете му любими улици в София и животните - "Обичам животните, даже и помагам на различни приюти" (51:00 мин.)
"Често се разхождам сред природата. Освен за професионални нужди и много ползи, ми доставя и удоволствие. Има места в България, които предстои да посетя" (51:40 мин.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
