ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Волен Чинков дебютира в професионалното съдийство през 2015 г. на мача Черно море - Хасково 2:0. От тогава до момента ръководи 120 двубоя от Висшата лига на България и близо 40 международни срещи.

39-годишният баща на две момчета завежда отдел "Маркетинг и комуникации" в лидера в автомобилния бранш "Мото-Пфое", който е ексклузивен представител на марките "Ленд Ровър", "Ягуар", "Волво" и "Форд".

Г-н Чинков избра камерата на БЛИЦ Live за първата медийна изява в живота си.

С Волен Чинков разговаряме по най-горещите теми от българското съдийство, най-любопитните моменти в кариерата му, съгражданката му Лили Иванова и новите тенденции в продажбите на автомобили.

Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове!

Ето как съдията отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

Добър ден, уважаеми зрители на подкаста БЛИЦ Live. Разговаряме с Волен Чинков, един от най-перспективните български съдии. Кой е най-инфарктният мач, който сте ръководили във вашата кариера до момента?
- Това не са един или два мача. Доста повече са, които са били по-инфарктни и с по-голям заряд. Веднага в съзнанието ми изплуват дерби срещите между ЦСКА и Левски, ЦСКА – Лудогорец, Левски – Лудогорец, Ботев (Пловдив) – Локо (Пловдив). Това са все мачове, в които зарядът е огромен, напрежението е огромно. То идва както от феновете, така и от медиите. Нашата цел е да останем незабелязани на терена, което невинаги се получава. Повярвайте, не е лесно да си съдия.

- Може ли човек да спи спокойно от емоции след едно дерби Левски – ЦСКА, особено когато е било съпроводено с много напрегнати ситуации на игрището?
- Трудно се заспива след един такъв мач. От друга страна задоволството, когато е преминал успешно, е несравнимо. Именно заради такива чувства, ние съдиите, живеем. След един успешен възлов мач насладата ни държи живи.

- България е известна със своите скандали, които от политиката се пренасят в спорта. Как гледате на претенциите на много от футболните президенти и директори към реферите? Не се ли вглеждат те прекалено в грешките на съдиите, отколкото да потърсят причините за загубите в тях самите и техните отбори?
- Напълно съм съгласен с това, което споменахте. Прекалено голямо внимание се обръща на съдиите и техните грешки. За съжаление грешките на рефера са част от играта и това е така не само за България, а и за цял свят. Грешки винаги е имало и ще има. Съдиите са хората, които най-много искат да няма грешки. Няма мач, който да сме започнали с мисълта, че ще се допусне някаква грешка. Нашата основна цел да ги избегнем. Стараем се, тренираме, постоянно ни обучават именно затова, но както един футболист изпусне някакво чисто положение на празна врата, така понякога и реферите грешим.

- Имало ли е конкретно обаждане от директори и президенти към Вас преди важен мач с указания за подкрепа?
- Това е много хубав въпрос по тема, за която страшно много се спекулира в публичното пространство. Аз съм съдия от 2008 г. и казвам с ръка на сърцето, че за толкова години не съм бил потърсен от нито един клуб преди началото или след края на срещата. От президент, от ръководител – не! Обикновено научаваме от медиите за претенциите от съдийско естество.

- Направете един паралел, как се свири мач в България като заряд и как в Европа? България също е част от Европа, но ние сме по-скоро към Балканския полуостров като нрави по стадионите.
- Да, като балканци нашият манталитет е по-горещ и тук определено се свири много по-трудно, отколкото се свири навън. Там се работи с лекота и уважението, което съдиите получаваме, е в пъти по-голямо от това, което получаваме тук и по нашите стадиони.

- Разкажете за най-интригуващия мач, който се реферирали в Европа, в който са взели участие известни световни звезди?
- Най-горещата звезда в момента е Ерлинг Холанд от Манчестър Сити Имах удоволствието на реферирам Норвегия – Азебрайджан преди години. Тогава той влезе като резерва и още тогава се отличи със своята физика. Никога няма да забравя как се качвам по стълбите на тунела, за да изляза на терена и като го видях срещу мен си казах: „Боже, колко е голям този човек!“. Появи се в игра през второто полувреме и веднага направи разликата. Още тогава бях сигурен, че на това момче му предстои бляскаво бъдеще и не съм изненадан от успехите, които постига. Като темперамент, може би на стадиона на Цървена звезда усетих удоволствието да свириш пред екзалтирани фенове и чувството е страхотно.

- Поздравихте ли се с Холанд след края на мача?
- Разбира се! След всеки мач обикновено се поздравяваме с водещи футболисти на двата отбора. Това е един вид уважение както от наша страна към тях, така и обратно.

- Имало ли е случай след мач в България да сте получавали заплахи и да се притеснявате за живота си, за сигурността си?
- За съжаление това е нещо, което се случва доста често. Това е една от причините съдиите да нямат профили в социалните мрежи, защото това е най-лесният начин за достъп до един човек в днешно време. Получавали сме заплахи по телефон, със съобщения по „Messenger”, докато имахме социални мрежи, по „Viber“, но това е нещо нормално. Такъв род заплахи ги рапортуваме пред органите на реда.

- Имало ли е случай органите на реда, полицията и МВР, да разкрият някои от авторите на заплахите срещу Вас?
- Имало е такива случаи. В интерес на истината, обикновено такива закани идват от по-млади фенове. Бях получил доста заплашително съобщение, което се оказа, че е от невръстен, много малък фен – 12 или 13-годишен от Кресна. Тогава получих съобщение от прокуратурата, че са го намерили и са говорили с негов родител. Това е доста интересно, предвид това, че такъв малък човек може да изрече подобни заплахи.

- Какво трябва да се направи, за да се повиши културата на общуване между състезатели, съдии, футболни президенти и директори, защото тези отношения биха могли да се регулират и нормализират?
- Футболът е отражение на държавата. Това е характерно не само за България, но и за цял свят. Когато имаме стабилна политическа обстановка, тогава ще имаме и стабилен футбол и нормално отношения между феновете, съдии, ръководители и треньори. Това ще отнеме време, но вървим натам.

- Как започва един Ваш ден? Вие сте и служител на „Мото-Пфое“, отговаряте и за маркетинга и за продажбата на автомобили. Как стартирате началото на работната седмица.
- Моят ден е доста динамичен. Ставам около 7:00 часа. Имам две момчета, с които съм горд, че покрай мен се запалиха и тренират футбол. Обикновено закарвам единия на детска градина, другия на училище, след което пристигам на работното си място, където съм от 9:00 до 18:00 часа. Когато приключа, директно отивам на стадиона, за да тренирам на НСА от 19:00 до 20:30 часа. Почивам един или два дни преди мач. Това е моето ежедневие – работа и много тренировки.

- Коя професия е по-приятна, да сте служител на „Мото-Пфое“ или когато излезете пред трибуните с екзалтирани фенове?
- Бих казал, че съм щастлив човек, защото и двете работи, които практикувам, ми носят наслада и удоволствие. Хората са казали: Намери си работа, която обичаш и цял живот няма да работиш. Това е и така, и не е така, защото и двете ми работи са доста отговорни и ми носят огромна наслада. Футболът, чисто от емоционална гледна точка, носи определен вид наслада, която е трудно да се опише. Докато в другата ми работа насладата идва от успехите, от постигането на целите, плановете за продажби. За щастие „Мото-Пфое“ представлява четири прекрасни марки в лицето на „Форд“, „Волво“, „Ленд Роувър“ и „Ягуар“. Удоволствие е да се работи във фирмата.

- Виждаме, че след COVID-кризата стана така, че известните и престижни марки автомобили станаха по-търсени и дефицитни. Достатъчно квоти ли получава България от четирите марки, които са под шапката на „Мото-Пфое“?
- Да, пандемията промени страшно много автомобилния пазар и не само него. Страхотно отражение дава и войната в Украйна, защото много от компонентите за автомобилите се произвеждат и там. Съответно доставките са доста по-малко и квотите са силно ограничени. Ще дам пример с „Рейндж Роувър“, това е най-хитовият модел, заедно с „Рейндж Роувър Спорт“ от гамата на „Ленд Роувър“. Автомобилът беше представен през 2021 г. От септември до декември имахме 115 поръчки за модел, който е най-скъп в нашето портфолио, но интересът към него беше огромен. Тогава получихме едва 30 квоти. Може да си представите какво е търсенето и какви са доставките. Това съответно рефлектира на по-дълъг период за чакане, което изнервя клиентите.

- Колко време трябва да чака един клиент, за да се добере до „Рейндж Роувър“?
- Зависи както от нивото на оборудване, така и от двигатели на автомобила, но чакането може да е от година до две, дори. Просто търсенето е изключително голямо, докато квотите са силно ограничени. Така е не само в България, а и в световен мащаб.

- Дефицитът на нови автомобили увеличи ли търсеното на коли втора употреба?
- В България наблюдаваме един парадокс, пазарът на стари автомобили е осем пъти по-голям от пазара на нови коли. Липсата на нови автомобили естествено доведе до ръст на употребяваните. Това пък увеличи страшно много цените на колите втора ръка. Много от тях са нереално високи, но това от друга страна дава шанс за растеж в продажбата на нови автомобили, защото винаги е по-добре човек да си купи нова кола, отколкото употребявана и с неясна история.

- Как се промениха през последните 10 години изискванията на българските клиенти към автомобилите по посока на екстри, на технологии, иновации?
- Прави впечатление, че клиентите залага все повече на сигурност, на лукс, на нови технологии. Има тренд към минаване към екоавтомобили. Говоря за хибриди, електрически автомобили, което всъщност е бъдещето.

- Виждаме, че хората искат повече електрически автомобили, но подходяща ли е инфраструктурата в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и другите големи градове за нуждите на електрическите автомобили?
- Инфраструктурата в България се подобрява с бързи темпове и човек, който заложи на електрически автомобил няма да сбърка с избора си. Първо защото това е бъдещето и второ защото насладата да се кара един такъв автомобил е доста различна. Тук може да се подпомогне бизнеса за продажба на електрически автомобили, като има повече облекчения за собствениците на такива коли. За момента единственото облекчение е безплатното паркиране в центъра на София и големите градове. В другите държави не е така. В много от тях, например в съседна Румъния, има сериозна подкрепа от правителството и при покупката на електрически автомобил клиентът ползва редица данъчни облекчения, включително и финансови субсидии.

- Мит ли е, че поддръжката на един електрически автомобил излиза по-ниска като себестойност от тази на бензинова или дизелова кола?
- Не е мит. Електрическият автомобил буквално няма поддръжка. Той има батерия, която има гаранционен срок на експлоатация от поне осем години при нас. Това дава доста голямо спокойствие на всички клиенти, че каквото и да се случи с тази батерия, тя се сменя. Дефакто няма смяна на масла, филтри. Единствената поддръжка е по дискове, спирачки.

- Не спекулират ли производителите на електрически автомобили с пробега? Защото има много оплаквания от хора, които си купуват кола, която по спецификация може да измине 300-400 км, но реалността ги удря и често пъти могат да преминат двойно по-нисък пробег.
- Пробегът зависи страшно много от начина на експлоатация на този автомобил. Зависи страшно много от температурата навън – дали е горещо, дали е студено. Зависи и от стила на каране. Едно е да шофираш със 120-140 км/ч и друго е да се движиш с 90-100 км/ч. Влияние върху пробега оказват редица фактори, но обикновено декларираният от производителите пробег е действително постижим.

- Клиентите на „Мото-Пфое“ кои автомобили повече предпочитат – дизелови, електрически или бензинови?
- Клиентите на скъпите автомобили обикновено залагат на големи бензинови двигатели. При „Рейндж Роувър“ най-търсеният двигател е V8, който е с мощност от 615 конски сили и 630 конски сили при „Рейндж Роувър Спорт“. На второ място са вече дизелите. Електрическите автомобили все още представляват малък процент от общата гама, но с всяка изминала година отбелязваме повишение. Очакваме от 2025 г. да продаваме предимно електрически автомобили.

- Когато говорим за автомобили е необходимо да споменем и за горивата. Много от българските шофьори се оплакват от качеството на горивата, които особено при дизелите задръстват техните дюзи и водят до редица проблеми. Какво е вашето мнение по отношение на петрола и петролните продукти в нашата държава?
- Бих казал, че нашите петролни продукти са качествени и няма кой знае какви оплаквания. Такива неща се случват навсякъде. Смея да твърдя, че караме качествено гориво. Поне ние не отчитаме ръст на запушени дюзи.

- Как стои въпросът при продажбата на една доста респектираща марка от близкото минало като „Ягуар“?
- „Ягуар“ отбелязва един стабилен растеж. Преди десетина години продавахме между осем и десет автомобила. Сега с лекота продаваме 50 на година. Най-търсена е SUV гамата в лицето на F-Pace, I-Pace и E-Pace. Именно тази гама промени облика на „Ягуар“ и го направи далеч по-търсен бранд, което в бъдеще ще се промени, защото стратегията на марката е различна. Оттук нататък „Ягуар“ ще се цели в луксозния сегмент. Напуска премиум сегмента, ще произвежда още по-луксозни автомобили и на още по-високи цени. Очакваме това да окаже влияние върху бъдещите продажби.

- Тогава може би срокът на доставка ще се съкрати и клиентите, които предпочитат лукса ще бъдат по-лесно задоволени?
- Вярно е, че срокът на доставка видимо ще се намали. В интерес на истината, при „Ягуар“ той е доста по-бърз. Буквално за 3-4 месеца може да бъде доставена кола. След като стават по-луксозни, съответно и търсенето ще е малко по-малко, защото броят на хората, които могат да си позволят такъв клас автомобили, не е толкова голям.

- Вие лично на кой автомобил сте фен?
- Без да се замислям – моят любим модел е „Ленд Роувър Дифендър“. Тази кола чувствам най на сърце. Изключително мъжки автомобил, който може да те отведе там, където не може да стъпи човешки крак. Не случайно е предпочитан от „Червения кръст“, за всякакви експедиции, за трудно достъпни места в Сахара, Антарктида. Това са автомобили, които могат да те отведат до предела на възможностите и отвъд.

- Сещам се за българската действителност и разбитите улици. По-подходящ ли е джип или лек автомобил за нашите условия?
- SUV автомобил е по-подходящ за нашите пътища. Има неписано правило, че който се е качил на SUV, не се е върнал на лек автомобил. Трябва да призная, че това е вярно.

- Да се върнем към финалните въпроси, които са за футбола. Вие сте съдия с натрупан опит по международните срещи, имате над 40 мача в Европа. На кой отбор бихте искали да съдийствате в световен мащаб?
- Ювентус ми е на сърце. Дай боже. Човек никога не знае какво ще се случи и трябва да вярва в мечтите си. Ако някой ден стигна до мач на Ювентус, това би ми донесло уникална наслада. Със сигурност би накарало баща ми, който не е между живите, да се гордее с мен, защото и той обичаше футбола и тачеше Ювентус.

- Имали ли сте съвместни посещения на стадиона с баща Ви? Например в чужбина.
- На мач в чужбина не сме ходили, но сме присъствали на редица мачове в България. Аз съм роден в град Кубрат, североизточна България. Много често сме били на срещи във Варна, Шумен, когато играеха в „А“ група. Емоциите, които съм изпитал с него, ги помня до ден-днешен. Опитвам се да ги предам на моите деца.

- В Кубрат е родена и нашата естрадна прима Лили Иванова. Имали ли се досег с нея до момента?
- За съжаление не се познавам с нея. Тя е най-голямата икона на нашия град Кубрат. Това е безспорен факт. Тя е световна звезда, не само българска. Нямам честа да я познавам. Знам, че с майка ми са били колежки навремето и са работили заедно. Чувал съм само прекрасни неща за нея като изпълнителка и като човек.

- Коя е световната футболна знаменитост, до която бихте искали да се докоснете и да размените няколко думи?
- Жозе Моуриньо е доста колоритна личност, с която на драго сърце бих обменил няколко думи. Бих изпил едно кафе с него, защото вярвам, че е човек, който промени футбола и тактически играта.

- Той е доста остър на моменти към съдиите. Спомняме си загубения финал в Европа само преди няколко месеца.
- Така е! Тогава нападна Антъни Тейлър по грозен начин, но това е част от футбола. Понякога се случват подобни неща и трябва да ги приемем. Това е още едно доказателство, че не само в България се случват такива нападки. Все пак, в края на краищата, футболът е емоционален спорт и на моменти човек губи контрол. Аз съм сигурен, че след края на мача, както ръководители, така и треньори са по-афектирани на моменти, но след като обмислят, си дават сметка, че и на съдиите не им е лесно.
ИВАЙЛО КРАЧУНОВ

Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ