"О, не, моля ви, не съм по интервютата. Много се срамувам и не обичам да бъда пред камера". Така 24-годишният футболист на Септември (София) Митко Митков първоначално отклони поканата на БЛИЦ за интервю. Опитахме още няколко пъти и в крайна сметка успяхме да проведем много любопитен разговор пред камерата ни. 

На юношата на ЦСКА специалистите предричаха бляскаво бъдеще, още повече след уникалния му дебютен гол за "армейците". На 12 юли 2019 година Митков отбеляза във вратата на Етър при равенството 2:2 от над 30 метра, след което логично се превърна в любимец на феновете. И до ден-днешен футболистът е много благодарен на любимия си ЦСКА и при възможност винаги посещава мачовете на "армейците". 

Пред БЛИЦ Live Митков разказа за кариерата си до момента, тежката контузия, през която трябваше да премине, говори също и за приятелството с олимпийския шампион по вдигане на тежести Карлос Насар. Двамата са родом от Червен бряг. 

"Имаме още 6 мача, които са финали за нас. Грабнах си шанса благодарение на треньорския щаб, че повярваха в мен. Колективът ни е много добър, всички момчета са прекрасни - и като футболисти, и като хора. Показваме добри игри. Благодарен съм на клуба за всичко, както те обичат да казват - "че ми дават сцена за изява", започна Митков, който този сезон в efbet Лига има 1 гол и 5 асистенции.

"Пожелавам на Борислав Рупанов да стане голмайстор на първенството. Колективът е на първо място, няма значение кой отбелязва головете. Важно е Септември да побеждава", подчерта крилото на тима, воден от Николай Митов.

Митков е родом от Червен бряг, където започва с футбола. Преминава в школата на Литекс (Ловеч), когато е на 12 години. (3:30 мин.)

"Няма как да откажеш на най-големия отбор в България - ЦСКА. От дете съм цесекар, основно покрай баща ми" (4:40 мин.)

"С Насар се познаваме доста добре. Имаме интересни истории, тренирали сме заедно. Покрай него заякнах" (5:40 мин.)

Mитко разказа за първите дни в ЦСКА. Разкри и каква е паролата на телефона му - не е никак случайна, тъй като е свързана с дебюта му за любимия клуб. На 31 май 2017 година той записва участие с номер 19 на гърба в гостуването на Дунав (Русе), загубено с 0:1. Треньор на "армейците" е Стамен Белчев. 16-годишният тогава Митков влиза като резерва. (7:25 мин.)

"Доста се бях прегърмял!", отсече футболистът. (8:55 мин.)

"ЦСКА е много голямо нещо, не се знае какво ще стане. Да, разбира се, че ми се иска да се върна в ЦСКА, но в момента съм в Септември. Имаме задача, която трябва да изпълним" (9:28 мин.)

За фамозния си гол с екипа на ЦСКА срещу Етър, Митков обясни: "Вкарах от 34 метра. Усещането беше уникално, целият стадион скандираше името ми. Бях на 19 години. Телефонът ми прегря от съобщения. Да си футболист на водещите ни отбори, с голяма фенска маса - ЦСКА и Левски, е нещо уникално. Пожелавам на всеки млад футболист да се докосне до двата ни гранда" (10:10 мин.)

"Не бих казал, че получих много шанс в ЦСКА, 10 мача не са много. Четири години бях в клуба, но минах през много тежки контузии. Почти 2 години се възстановявах. Имах тежка контузия на коляното - пателарно сухожилие. Беше ми се отлепила костната плочка. Първата операция беше неуспешна, после втора, която беше 50 на 50... Много тежък момент за мен. Това ми е професията. Не обичам да се оплаквам. Благодарен съм за всичко на ЦСКА. Изградиха ме като човек. Но един вид все едно ме освободиха. Сега, когато излизам срещу ЦСКА, искам да се доказвам и да им покажа, че не са били прави. Ако вкарам на любимия си отбор, ще вдигна ръце и ще се извиня. Много обичам да ходя на мачовете на ЦСКА" (11:10 мин.)

"Най-близкият ми приятел е в ЦСКА - Иван Турицов. Живяхме заедно, до ден-днешен поддържаме комуникация" (14:20 мин.)

"Ако не бях футболист, най-вероятно щях да бъда в бойните спортове. Имам много приятели борци" (16:00 мин.)

"Баща ми е болен рибар. От малък съм с него по язовирите и реките. Умея да хващам риби. Последният пък, когато бях за риба с баща ми, паднах в реката..." (17:15 мин.)

"Любовта обича тишината", завърши Митко Митков.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ и Startphoto.bg