ПОБЕДИ
 
Четирима пилоти (Люис Хамилтън и Дженсън Бътън от Макларън, както и Себастиан Фетел и Марк Уебър от Ред Бул) имат по две победи през тази година. Фернандо Алонсо с Ферари има един успех.
 
Ферари е отборът с най-много победи във Формула 1 – 211. На второ място е Макларън със 168 успеха, а Уилямс е трети със 113.
 
ПОЧЕТНА СТЪЛБИЧКА
 
Бътън и Хамилтън ще се опитат в четвърто поредно състезание да се качат на почетната стълбичка. В състезателната си кариера във Формула 1 Бътън все още не се е качвал на подиума в Гран При на Великобритания.
 
ПОЛПОЗИШЪН
 
От историческа гледна точка, стартирането от полпозишън не е голямо предимство на “Силвърстоун”. Само в четири случая от последните 15 състезания победител е бил най-бързият пилот от квалификациите.
 
Уебър, Хамилтън и Фетел са единствените състезатели, които през този сезон са печелили състезание, стартирайки от първа позиция.
 
Ред Бул спечели полпозишън в осем от последните девет състезания. Ферари не е бил на първа стартова позиция от Гран При на Бразилия през 2008 г.
 
ПЪРВА РЕДИЦА
 
Ред Бул класира и двете си коли на първа стартова редица в четири от досегашните девет състезания през сезона.
 
Ред Бул имаше поне един болид на челната редица в последните 13 състезания във Формула 1. Световният шампион Дженсън Бътън не е бил на първата стартова редица от Гран При на Турция през юни 2009 г.
 
ТОЧКИ
 
Катастрофата на Марк Уебър във Валенсия сложи край на статута му на единствения пилот, спечелил точки във всеки старт от началото на сезона.
 
КВАЛИФИКАЦИИ
 
Руският новак от Рено Витали Петров е единственият пилот във Формула 1 през тази година, който все още не е записал по-добро време от съотборника си в квалификациите. Полякът Роберт Кубица го побеждаваше във всичките 9 досегашни състезания.
 
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
 
Дванадесет британски пилоти са печелили домашното си състезание от 1950 г. до днес. Това са Стърлинг Мос (1955 и 1957), Тони Брукс (1957), Питър Колинс (1958), Джим Кларк (1962, 1963, 1964, 1965, 1967), Джеки Стюърт (1969 и 1971), Джеймс Хънт (1977), Джон Уотсън (1981), Найджъл Менсъл (1986, 1987, 1991, 1992), Деймън Хил (1994), Джони Хърбърт (1995), Дейвид Култард (1999, 2000) и Люис Хамилтън (2008)
 
Последният британски пилот, който спечели домашното си състезание, стартирайки от полпозишън, бе Деймън Хил през 1994 г.
 
Последният случай, в който двама британци завършиха на първите две места в домашното си състезание бяха Дейвид Култард и Еди Ървайн през 1999 г.
 
Ферари има 15 победи в Гран При на Великобритания през годините. Макларън е с 14 успеха, а Уилямс с 10.
 
ШУМАХЕР
 
Заетото 15-о място във Валенсия бе най-слабото класиране в кариерата на седемкратния световен шампион Михаел Шумахер във Формула 1.
 
ПИСТА: “Силвърстоун”
Дължина на обиколката: 5,891 км
Брой обиколки на състезание: 52
Обща дължина на състезанието: 306,747 км
Полпозишън за 2009 г.: Себастиан Фетел (Германия, Ред Бул) – 1:19,509 минути
Най-бърза обиколка на трасето по време на състезание: Михаел Шумахер (Германия, Ферари) – 1:18,739 минути през 2004 г.
Заб.: Трасето бе реконфигурирано и удължено със 750 м в сравнение с миналата година
silverstone_circuit.jpg
 
ФАКТИ: “Силвърстоун”, летище по време на Втората световна война, за първи път приема състезание от Формула 1 през 1950 г. Освен тук стартове за Гран При на Великобритания са провеждани на “Брандс Хеч” и на “Ейнтрий”.
 
“Силвърстоун” приема неизменно британското състезание от 1987 г. насам. Сега ще бъде 44-ата надпревара на пистата.
 
Очакванията са, че времената за една обиколка ще бъдат с около 4 секунди по-бавни от тези преди година. Това е заради новата конфигурация на пистата, въпреки че тя бе направена за улеснение на изпреварванията.
 
Най-дългата права на “Силвърстоун” е “Hangar Straight”, която е с дължина от 770 метра. Трасето има 18 завоя (10 десни). Очакваната средна скорост е около 252 км/ч, а максималната – 302 км/ч.
 
ПОБЕДИТЕЛИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ СЪСТЕЗАНИЯ НА “СИЛВЪРСТОУН”
2009 г. – Себастиан Фетел (Германия, Ред Бул)
Фетел натрупа бърз аванс, стартирайки от полпозишън. Той бе с близо секунда по-бърз от противниците в началната част на състезанието. Болидите на Ред Бул завършиха на първите две места.
 
2008 г. – Люис Хамилтън (Великобритания, Макларън)
Хамилтън спечели в дъждовното състезание, като на финала имаше удивителния аванс от 68,5 секунди. Той успя да задмине с една обиколка всички състезатели, освен двамата, които също се качиха на подиума. Ник Хайдфелд от БМВ-Заубер бе втори, а Рубенс Барикело с Хонда завърши трети.
 
2007 г. – Кими Райконен (Финландия, Ферари)
Хамилтън стартира от първа позиция, но Райконен излезе начело благодарение на стратегията си за спиране в бокса. Британецът пък сбърка в избора си на тактика за дозареждане и смяна на гуми.
 
2006 г. – Фернандо Алонсо (Испания, Рено)
Алонсо водеше от старта до финала за своята пета победа в осем състезания. Това бе третият пореден успех на испанеца и 14-о му последователно качване на почетната стълбичка.
 
2005 г. – Хуан Пабло Монтоя (Колумбия, Макларън)
Това бе първата победа за Монтоя с Макларън. Колумбиецът стартира от трета позиция, но изпревари тръгналия от полпозишън Алонсо в първия завой и след това натрупа аванс. Райконен, който бе върнат с 10 места на старта заради смяна на двигателя, тръгва 12-и и завърши на трето място, като записа и най-бързата обиколка на състезанието.