ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Звездата на Славия Галин Иванов даде интервю за БЛИЦ Live пред управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов от турския курорт Алания, където „белите“ са на подготовка. Галин коментира и разказа много интересни неща, включително и за детството си.
Winbet - победата е емоция! (18+)
-Галине, какво е за теб професионализма във футбола?
-Дисциплина, лишаване от много неща, много тренировки и много отдаденост?
-Какво разбираш от лишаване, от какво трябва да се откаже един футболист, за да направи добра кариера?
-На първо място – лишаване от нощния живот, от голямо значение е храната, как се храним. За да си професионалист, трябва да си изцяло отдаден на това, което правиш.
-Смяташ ли, че българските футболисти гледат на професионализма и не наблягат на нощния живот, тъй като, знаем, в Студентски град има много изкушения?
-И аз съм бил млад, и аз съм ходил в Студентски град, но съм се опитвал да се разграничавам. Мисля, че повечето футболисти се опитват и спазват режим, но все пак има изключения. Което е нормално.
-Толкова лоши ли са дискотеките, като се има предвид, че след победи и загуби спортистът може би трябва да разпусне и да освободи напрежението.
-Не са лоши, разбира се. Хубаво е след победа да разпусне човек, но аз примерно след загуба много трудно бих излязъл навън.
-Ти си играл в първенствата на Азербайджан, на Унгария, на Турция, може ли направиш съпоставка на футбола в тези държави и у нас?
-Бях и в Германия. Всички знаят какво е нивото на футбола там. Турция и Азербайджан се доближават до нашето първенство. Но у нас нивото падна, което не е добре за футбола ни. Надявам се да се оправят нещата и да тръгнем нагоре.
-Знам, че ти си привърженик на тезата повече български футболисти да играят в нашето първенство. Но има ли в момента достатъчно качествени състезатели, достатъчно лидери, които да заслужат своите присъствие на терена?
-Аз не съм против чужденците в никакъв случай, стига да са качествени и да вдигат нивото на футбола ни. По-добре е, разбира се, да играе млад български футболист, отколкото да дойде някой анонимен чужденец. Има таланти, но не е както беше преди време. Надявам се да излизат повече български футболисти в чужбина, защото в момента няма много.
-Какво е твоето мнение за националния отбор, където в момента върви подмладяване. Селекционерът Младен Кръстаич се опитва да вкара нова енергия. Може ли да се направи сплав между по-млади и по-опитни състезатели?
-Мисля, че добре се справя треньорът. Най-важното за мен е дисциплината, на която той много държи, както беше и при Петър Хубчев. В националния отбор трябва да има желязна дисциплина и всеки да се раздава на 100 процента. Само тогава може да има резултати.
-Има, разбира се, но не знам дали да им назовавам имената, за да не вдигнат носовете си много на високо. Ще запазя имената им за себе си и ще им помагам с каквото мога.
-Има ли в България този симптом на превъзбуждането, защото и аз съм забелязал, че някои играчи, като запишат 2-3 добри мача и започнат да ги снимат медиите, се възгордяват. След това нивото им рязко пада.
-Има го, да. Това е едно от най-лошите качества на българския футболист. Това нещо трябва да се изкорени. При всеки млад футболист всеки ден трябва да е борба.
-Помага ли средата за израстването на всеки един футболист като човек?
-Помага, разбира се. Дисциплината възпитава.
-В каква среда ти си живял – в какво семейство?
-Най-хубавото е, че продължавам да имам стабилно семейство. Баща ми дълго време работеше в чужбина. Помагаше ми много, пращаше ми пари – първо, докато бях в Стара Загора, после и в София. Майка ми – също. Не съм израснал в богата среда, борили сме се. Не беше леко, но и не беше много тежко. Ритах топката в училище, на стадиона. Тогава нямаше компютри и други такива забавления. Радвам се, че израснах в такава среда, за да достигна някакво ниво и да ценя малките неща.
-Ти си роден в Казанлък, където е заводът за производство на оръжие – „Арсенал“, посещавал ли си го?
-Бил съм, да. Даже майка ми едно време е работила там. Ходил съм с нея, разглеждал съм доста неща.
-Кое е най-интересното оръжие, до което си се докоснал?
-Автомат „Калашников“.
-А умееш ли да го разглобяваш?
-Не.
-Когато бях в казармата, нашият норматив за сглобяване и разглобяване беше около 20 секунди. Какво е твоето мнение за войната, която се води в Украйна?
-Не трябва да има война. Умират много цивилни хора. Надявам се скоро да приключи.
-Преживяхме и ковид. Как премина ти през пандемията и какво е чувството, когато не си на терена?
-Не беше приятно. Както много семейства, така и моето премина през ковид. Ад също. Не беше приятно да не тренираме, да си стоим вкъщи и да сме изолирани.
-Какво си мислеше, когато гледаше световното първенство в Катар и финала Аржентина – Франция?
-Че сме много далече от тези отбори във всяко едно отношение – в бързина, в дисциплина и най-вече в стадионите.
-Аз бях там и го видях с очите си. Кога според теб българският национален отбор отново ще се класира на европейско или на световно първенство.
- Не мога да кажа кога, но се надявам да е възможно най-скоро. Но първо трябва да построим един хубав стадион в България и тогава да искаме резултати.
-А кога смяташ, че ще имаме такъв стадион?
-Надявам се да имаме стабилно правителство и да се започне да се строят стадиони у нас.
Ивайло КРАЧУНОВ/БЛИЦ
Монтаж: Антон Тончев
