Редица популярни дейци от културата, науката, спорта и журналистиката се обединиха в подкрепа на любимия си клуб Славия. Те се обърнаха в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, до министъра на спорта Красен Кралев и до кмета на София Йорданка Фандъкова с молба да се помогне на „белите“ да се върнат да играят домакинските си мачове на своя стадион. Както е известно, Славия през този сезон домакинстваше на „Васил Левски“ заради липката на осветление на съоръжението, намиращо се в община Овча Купел.

До Министър председателя на Република България
До Министъра на младежта и спорта
До кмета на София

Върнете "Славия" в нейния дом
Уважаеми г-н министър председател,
Уважаеми г-н министър,
Уважаема г-жо кмет,

Като привърженици на доказано най-старата родна спортна организация - "Славия", се обръщаме към Вас.

Вече 104 години Славия е нещо много повече от спортна идея и това за пореден път стана ясно на българското общество по време на честванията на вековния юбилей на "белите", отбелязан с над 50 събития, издаването на три документални книги и аудиовизуална трилогия с кулминация от тържествен концерт пред 5000 души в Зала 1 на НДК на 10 април 2013 г.

Славия винаги е бил клубът на българската интелигенция и това е видно от славната история на дружеството и неговите привърженици. Затова и славизмът е състояние на духа, а не толкова само подкрепа на любимия отбор. Той е начин на живот, в който спортът е средство за възпитание на младите в дух на толерантност и феърплей. В този смисъл вече близо година Славия е възпрепятствана да изпълнява най-важната си мисия - възпитателната.

Защото според новите разпоредби на БФС клуб, който няма електрическо осветление на стадиона си, няма право да играе домакинските си мачове на същата арена. И така да присъстват на мачовете на батковците си нямат възможност повечето от над 500-те възпитаници в детско-юношеската школа на Славия, една от най-добрите в България. Защото малките слависти, повечето от които са от южните квартали на София между Руски паметник и Витоша, просто нямат възможност да ходят на двубоите на представителния мъжки отбор на Националния стадион "Васил Левски", някои завършващи доста късно вечер.

"Заточението" на "Славия" извън стадиона става още по-горчиво и се приема далеч по-трудно на фона на иначе позитивните действия основно на изпълнителната власт, а тук-там и на местната, в явна подкрепа по строежа и основните ремонти на футболните стадиони в страната, изразяващи се основно в изграждане на електрическо осветление. Примерите в Разград, Варна, Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Благоевград, Велико Търново, Русе, Каварна, Монтана, Созопол са достатъчно показателни.

Недоумяваме защо в този дълъг, и вероятно не съвсем изчерпателен списък, не е и любимата ни Славия?! Заслугите на клуба към българския спорт, които трудно могат да бъдат сравнени със стореното от всички изброени по-горе, могат да бъдат достатъчно основание за намиране позитивно решение държавата да подпомогне модернизирането на стадион "Славия". Така изпълнителната власт освен справедливост ще демонстрира и отношение към отстояването на здравите морални устои в българския спорт. Поставени преди 104 години от първите слависти и отстоявани и до днес от техните наследници.

Прилагаме списък от популярни личности и дейци в областта на спорта, културата и науката, които подкрепят настоящото обръщение на ръководството на Сдружение "Славия".

С уважение и надежда:
Кирил Стоименов, Председател на Сдружение "Славия"

Спортисти, треньори и спортни деятели: Албена Денкова, Александър Шаламанов, Ангел Ангелов, Андрей Желязков, Антоанета Златарева, Асен Пандов, Владимир Димитров, Гергина Скерлатова, Д-р Георги Божков, Георги Гаджев, Димитър Ларгов, Ева Павлова, Евгения Раданова, Евладия Славчева, Емил Вълчев, Емил Тренев, Емил Чупренски, Иван Димитров, Иван Сеферинов - Джиго, Иван Пандов, Иво Палийски, Константин Папазов - Тити, Гл.ас. д-р Мариана Борукова, Мартин Миланов, Михаил Мишев, Никoлай Стоянов, Павел Шаламанов, Пепа Мицева, Петър Аспарухов, Петър Стоименов, Пламен Константинов, Северин Димитров, Снежана Михайлова, Стефан Шаламанов, Цано Цанов, Чавдар Цветков, Юлия Цветанова.

Дейци на културата: Андрей Слабаков, Васил Найденов, Васил Петров, Васил Стоев - Ампега, Проф. Георги Чапкънов - Чапа, Иван Ласкин, Йордан Караджов, Любен Чаталов, Пейо Пеев, Рашко Младенов, Славчо Николов.

Дейци на науката: Проф. Александър Червеняков, Д-р Валентин Андреев, Проф. д-р Васил Цанков, Проф. д.ю.н. Владимир Петров, Проф. Владислав Христов, Проф. д-р Димитър Радев, Доц. Евгени Костов, Проф. Захари Георгиев, Проф. д.ист.н. Иван Билярски, Д-р Константин Костов, Проф. Николай Овчаров, Проф. д.ф.н. Ради Радев, Д-р Светослав Борисов, Проф. д-р Симеон Тасев, Доц. д-р Цанко Цанков, Доц. Юлий Ванев.

Общественици и бизнесмени: Борислав Борисов, Васил Митрев, Васил Симов.

Журналисти: Ангел Григоров, Ангел Кишин, Андрей Кожухаров, Ани Михайлова, Антон Митов, Борислав Нинов, Ваня Вълкова, Васил Велев, Вилхем Балтаджиян, Георги Драгоев, Георги Марков, Дари Йорданов, Деян Йотов, Димитър Пенев, Жорж Кунчев, Иван Авуски, Иван Пашов, Иван Таков, Камен Корнажев, Камен Огнянов, Кръстина Иванова, Лъчезар Иванов, Мартин Минков, Милослава Младенова, Мира Стефанова, Николай Кръстев, Николай Петров, Петър Волгин, Радослав Диков, Радослав Янкулов, Савелина Савова, Светослав Костов, Силвия Великова, Снежана Иванова, Стоимен Ботев, Таня Величкова, Теодор Черешев, Цветелина Абрашева, Юлияна Иванова, Юлияна Корнажева.