Идеята за включване на зимни спортове в олимпийската програма е на шведа Виктор Густав Балк, който е член на МОК и близък приятел на Пиер дьо Кубертен. Балк е организатор на Северните игри, които за първи път се провеждат през 1901 г. и след това през две години до 1905 г., след което са разредени през четири години.
Балк успява да наложи включването на фигурното пързаляне в програмата за лятната Олимпиада в Лондон през 1908 г. Италианецът Еудженио Брунета предлага за олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. да има седмица на зимните спортове. Домакините отказват заради липса на съоръжения, а и искат да защитят Северните игри. Решено е седмица на зимните спортове да има за олимпийските игри през 1916 г. в Берлин, но те не се провеждат заради Първата световна война.
На първата Олимпиада след войната в Антверпен през 1920 има състезания по фигурно пързаляне и хокей на лед. На следващия си конгрес МОК решава, че домакът на Лятната олимпиада през 1924 г. Франция трябва да организира седмица на зимните спортове. Шамони приема състезанията, които продължават 11 дни. Надпреварите имат голям успех. Това кара МОК през 1925 г. да предприеме организирането на зимни олимпийски игри, а състезанията в Шамони са наречени Първи зимни олимпийски игри. След това зимните Олимпиади са прекъсвани само заради Втората световна война, когато са пропуснати две надпревари.
ИСТОРИЯТА НА ЗИМНИТЕ ОЛИМПИАДИ И БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В ТЯХ
За да проверите историята на дадена олимпиада, кликнете върху нейното лого.
 Шамони 1924
|
 Сент Мориц 1928
|
 Лейк Плесид 1932
|
 Гармиш-Партенкирхен 1936
|
 Сент Мориц 1948
|
 Осло 1952
|
 Кортина д'Ампецо 1956
|
 Скуо Вали 1960
|
 Инсбрук 1964
|
 Гренобъл 1968
|
 Сапоро 1972
|
 Инсбрук 1976
|
 Лейк Плесид 1980
|
 Сараево 1984
|
 Калгари 1988
|
 Албервил 1992
|
 Лилехамер 1994
|
 Нагано 1998
|
 Солт Лейк Сити 2002
|
 Торино 2006
|
 Ванкувър 2010
|
