Ню Йорк, март 1981 г. В една хотелска стая на „Градът, който никога не спи”, притиснати до стената от кошмарни обстоятелства, двама съпрузи разговарят трескаво цяла нощ. На сутринта вече са взели най-тежкото решение в живота си – да емигрират и да оставят малката си 6-годишна дъщеря в родината. Как се прави такава стъпка, по дяволите! Трябва да си страшно силна и волева личност, за да скочиш „ в нищото”, оставяйки зад гърба си слава, почести, олимпийски и световни титли, куп медали в един спорт, национална религия за комунистическия режим в страната ти...

 

Да, те наистина са изключителни личности – Бела и Марта Кароли.Румънският национален отбор по гимнастика е на турне в САЩ през 1981-ва, когато от Букурещ идва новината, че в доклад на ЦК на РКП „заради постоянните конфликти с федерацията по гимнастика и заради подадени контестации срещу международното съдийство на олимпиадата в Москва” старшията на отбора Бела Кароли го чака жестоко наказание при завръщането му. Има и причина: „за постоянно уронване престижа на социалистическа Румъния пред света”. Тогава сем. Кароли взима съдбоносното решение да не се връща и остава в Америка, търсейки политическо убежище, без да знае кога ще прегърнат единственото си дете...

 

В Румъния се разгаря истинска истерия. Обявени са естествено за „предатели”, „неблагодарници”, започват репресии срещу близки и роднини. В немилост изпада и голямата звезда на румънската школа Надя Команечи. Момичето, което влиза на 6-годишна възраст в малката училищна зала по гимнастика на Бела и Марта Кароли в Клуж (малко градче на границата между Унгария и Румъния) и стига до златния олимпийски медал в Монреал (1976 г) с показани от съдиите 5 абсолютни „десетки”, за първи път в историята на световната спортна гимнастика!...

Разказвам всичко това, за

да усетите
драмата,

от която започва шеметният възход на... американската спортна гимнастика през последните 20 години. Но тогава, през 1981-ва, само Нейно Величество Съдбата знае какво предстои и подлага на жестоко изпитание Кароли. Да, сега е лесно, всички знаят, че „виновниците” за триумфа на САЩ в женската гимнастика са Бела и Марта Кароли. Треньорите на олимпийските и световни шампионки Надя Команечи и Теодора Унгуряну (1976 г) за Румъния, и за САЩ - Мери-Лу Ретън, Шанън Милър, Ейми Чу, Аманда Бордън, Джейси Филипс, Доминик Мучеану (Лос Анжелис, 1984 г), Кристи Филипс (Сеул, 1988 г), Бети Окино и Ким Змескал (1991г), Кери Стръг (Атланта, 1994 г). И сега, на олимпиадата в Лондон, на златните американски медалистки Маккейла Марони, Ейли Райзман, Джордин Уейбър и Кайла Рос, на абсолютната шампионка в многобоя Габи Дъглас. Общо 24 олимпийски, 15 световни шампионки, 16 европейски медалистки, 6 шампионки на САЩ, записани до имената на Бела и Марта Карали. Просто изумително!!!

Връщам се към кошмарната за фамилията Кароли 1981-ва. Решението е взето и те се местят от Източния на Западния бряг – от Ню Йорк в Лос Анджелис. Там Бела започва работа като чистач в ресторант, а Марта седи пред телевизора и изучава усилено английски език. Бела също не знае нито една дума на чуждия език, но трябва да се изкарват някакви пари, нали...

 

Години по-късно в своята книга-изповед „ Да усетиш страха”, той споделя следното: „ Първите година и половина от живота ни в Америка бяха кошмарни. Постоянно си задавах въпроса „Защо?”. Защо съм тук? Никого не познавам, Господи. Това не е моят живот. Това не е моята страна. Какво правя аз тук? Тези въпроси постоянно те изяждат отвътре”... Към края на втората година Бела работи в една бояджийска бригада на летището в Лос Анджелис. И среща случайно американския олимпийски шампион по спортна гимнастика Барт Конър. Заговарят се и Конър обещава да го свърже със своя треньор Пол Зиърт. Така и става, и благодарение на него Бела получава първата си треньорска работа в САЩ... Три години по-късно неговата гимнастичка Мери-Лу Ретън е олимпийска шампионка в многобоя на олимпиадата в Лос Анджелис (1984 г).

 

 

Бела и Марта се преместват в Тексас, на 80 мили северно от Хюстън. Група бизнесмени решават да вложат пари в тях и купуват ранчо, правят зала по гимнастика и тренировъчен лагер с десетина къщички, като малки хотелчета за състезатели и треньори. Желаещи да тренират при най-добрите в света треньори по спортна гимнастика има от цяла Америка. За олимпиадата в Сеул (1988 г) Бела и Марта вече са треньори на женския национален тим на САЩ. Но все още не са американски граждани и нямат право да пътуват извън страната. Тогава двама американски сенатори стават техни поръчители и внасят законопроект, който позволява да се даде „ранно” гражданство на заслужили към страната личности. Така тандемът Кароли получава американски паспорти и прибира дъщеря си Андреа от Румъния. Днес тя е омъжена за Пол Уайс, с когото имат две дъщери, дипломирана диетоложка е от частния университет Бейлър в Хюстън и отговаря за здравословното хранене на американската гимнастика). 

Впрочем приятелството между семейство Кароли и Барт Конър се задълбочава по един невероятен начин – Надя Команечи бяга от Румъния през 1989 г., пристига при тях в Хюстън, среща Барт, влюбват се от пръв поглед, година по-късно се женят. Нали се сещате кои са кумовете на сватбата? Днес Надя и Конър имат голяма гимнастическа зала в Норман (Оклахома), в която при двамата олимпийски шампиони тренират над 350 деца...  

 

На олимпиадата в Атланта (1996 г) американките спечелиха златните медали в отборното. Вероятно всички си спомнят момента, когато след прескока Кери Стръг получи жестока контузия на глезена, но въпреки това спечели олимпийско злато. На награждаването Бела изнесе на ръце своята състезателка, за да получи заслужения си медал, а същата тази снимка обиколи света – като символ на непобедимия дух в тандема „състезател-треньор”...

 

След Атланта румънският „гуру” от унгарски произход, вече американски гражданин, реши да се оттегли в пенсия. В тима (като координатор) остана съпругата му Марта. През 1997-ма Бела Кароли бе приет в Международната зала на славата по спортна гимнастика в Оклахома сити. Семейството продължида работи за тренировъчните лагери в ранчото в Ню Уивърли (Тексас) с бъдещите шампиони на САЩ.

 

Оттеглянето на Бела Кароли от националния тим обаче не мина без сътресения, настъпи „голяма суша”, дойде и провалът за американките на световното първенство. И тогава шефът на американската федерация - Боб Колароси, взе самолета за Хюстън и остана два дни в ранчото на Кароли. И го върна в отбора. Но този път като

Генералисимус
на целия US team

Неговите момичета спечелиха бронзови медали в Сидни (2000 г), сребърни в Атина (2004 г), а Карли Патерсън стана олимпийска шампионка в многобоя. На олимпиадата в Пекин (2008 г) американските гимнастички бяха отново втори, но Настя Люкин взе олимпийската титла в многобоя. И ето го сега пълният триумф преди седмица на олимпиадата в Лондон - 6 златни медала за САЩ (5 в отборното и абсолютна титла в многобоя за Габи Дъглас)!...

 

Наред с обожанието, към семейство Кароли не спират и критиките за тяхната методика. Определят Бела като „скандален”, „суров надзирател”. Някои от бившите им възпитанички обвиниха Марта и него, че ги унижавали, говорейки им колко са дебели, карали ги да се чувстват нещастни по време на лагерите. С властния си характер ги тласкал до границите на техните възможности.

 

Ето какво казват в публикуваните си биографични книги няколко олимпийски шампионки.   

Доминик Мучеану: „... Време е за промяна в американската гимнастика. Марта трябва да бъде отстранена от поста „координатор” на отбора. Тя разбива олимпийските мечти на децата. Притежава необуздана сила и подлага на психически тормоз и диета гимнастичките. Чувствах се самотна и нещастна в тяхното ранчо”...

Кери Стръг: „... Имаше периоди, в които не бях съгласна с него (Бела Кароли). Много пъти плачех и мечтаех да се прибера у дома. Но аз винаги съм знаела, че със сърцето си той искаше най-доброто за мен. За Бела ти никога не си достатъчно добра в залата. Затова на състезания винаги ми е било по-леко. Това носеше успеха”...

Мери-Лу Ретън: „... Зад тази негова „мечешка прегръдка”, която изглежда отстрани толкова симпатична, се криеше нещо друго. Често чувах шепота му в ухото си: „Не беше толкова добре”...

 

Всичко това ми звучи като „дежа ву” – знам го, чувала съм го, била съм в тази атмосфера преди 10-15 г. в България. Всички бяха скочили срещу Нешка Робева и нейната методика. Когато печелеха титли и медали, нейните златни момичета бяха по-ниски от тревата. Щом прекрачеха прага на „Герена” и излизаха „на свобода”, започваше змийското им съскане. Всички стовариха върху гърба й отрицателните си спомени и никоя не каза добра дума, поне от „кумова срама” да благодари. за шампионските си мигове, за океана от любов, с който ги засипа българската публика, а и не само тя... Методиката на Нешка носеше световна слава! В големия спорт няма леки пътища! Питах я веднъж: „ Неши, защо се катериш по покривите, претърсваш стаите на момичетата и прибираш килограми шоколади, сладкиши и кексове от подгъвите на пердетата? Това ли ти е работата, да бъдеш жандарм? Като слязат от кантара и видиш, че имат  излишни килограми, направо ги гониш от залата”. Отговори ми с въпрос: „Как мислиш, ще остане ли поне едно момиче?”... 

 

„В кухнята на семейство Кароли в Ню Уивърли

е окачена голяма
табела с надпис:

„ Всеки има право на моето мнение”. А първото нещо, което чуваш от коридора е неговият буен смях, боботещ глас и неподражаем поток от английски думи, който вече си има име „Бела-стил”, пише в. „Харвард бизнес ревю” в последния си брой. В това интервю големият треньор от Трансилвания казва много точно в какво се крие успехът на методиката „Кароли”: „Три са важните неща, за да бъдеш успешен треньор – любов към спорта, състезателен хъс и дисциплина. Успехът зависи от това колко си готов да жертваш, колко си готов да промениш живота си в името на определена цел. Ако изисквам гимнастичките да са отдадени 100% на каузата, то и аз трябва да съм готов на същото. Ако щете ми вярвайте, но от 36 години не сме имали ваканция с жена ми. Нашите „почивки” са състезанията. Но това ни дава голямо удовлетворение, колкото примерно други получават от пътешествие с кораб”.
 

На въпроса „ Емоционален и ентусиазиран човек сте, но понякога сигурно е трудно да се работи с вас?”, Бела отговаря: „Така е, но критиките и похвалите трябва да се редуват, в точното време и точната ситуация. Ако видя незнание или мързел, или липса на интерес, правя критични забележки. Ако това не проработи, започваме дискусия за причините. Но провали ли се и този подход, казваме си „довиждане”... Надя Команечи беше като стомана, нямаше нужда да й казвам „Не се страхувай”, защото тя не се плашеше от нищо. Като расов кон, готов за бягане по всяко време. На състезания съм й казвал „Погледни ме, ти си следващата, добре ли си?” Тя казваше „Да”. „Кажи ми го още веднъж”. „Да”. „Добре, давай!”... Кери Стръг беше най-плахото момиче в кариерата ми на треньор. Трябваше й постепенно зареждане на самочувствието. По време на състезание трябваше да я освобождавам от стреса, от мислите, които буквално я парализираха. Казвам й нещо, като това:” Много хубаво трико имаш. Не съм го виждал, но много ти отива. Откъде го купи?” И между другото „Е, твой ред е. Готова ли си, давай!” Всеки път подходът е различен”...      

 

Цяла Америка се забавлява с неговия американски „Бела-стил”, но на него не му пука! В „YouTube” е пълно с негови видеоклипове. Даже Бела сам разказва за една от най-конфузните ситуации, когато е започнал да работи с деца в Америка. Дошли родители в залата, за да видят как тренират децата им. А той знаел няколко фрази, при това ги използвал не на място. След добро изпълнение казвал на децата „Браво, кучи сине!”. Веднага го извикал босът и му казал, че така няма да стане. Хванал се за главата, като разбрал какви ги е надробил и още на другия ден отишъл на курс по английски език.

 

Само истински големите личности умеят да се надсмиват над себе си. От 5 г. е постоянен коментатор в Ен Би Си, не спира да говори в ефир, ръкомаха, не се срамува от вулканичната си емоция. И всички го обичат, защото Бела Кароли е един и е страшно истински!