Николай Калайджиев е български пилот, който вече записа името си със златни букви в световната авиационна история. Само преди няколко месеца с подкрепата на inbet той подобри собствения си и съответно постави нов световен рекорд на „Гинес“, след като направи 1111 виража без прекъсване с ултра лек самолет. Пилотът от военновъздушните сили чупи рекорд след рекорд, а за амбициите му вече и небето не е граница. Каква 2023 г. изпраща, какво си пожелава в близко бъдеще и какво е усещането и последиците за тялото при всеки от вълнуващите рекорди? Разказва самият Николай Калайджиев в следващите редове.

Как оценявате за себе си изминалата 2023 г.?

Беше много успешна за целия ни екип. Успях да постигна цели два световни рекорда със самолет. Толкова беше тежко поставянето на четвъртия световен рекорд, че почти не можех да си движа тялото една седмица. Щастието беше много голямо, но истината е, че пътят към успеха е самото щастие, а не обратното, ще ви кажа защо – когато изпитваш щастие през целия процес към световно върхово постижение, го предаваш и на целия екип. Ако нашите спортисти имат талант и мотивация, а екипът им работи със същият този ентусиазъм – и те ще покоряват световни върхове. Този принцип на работа е приложим не само в спорта, а и в бизнеса. Благодарение на работата ни с inbet накарахме света да погледне към България и да види какви таланти има страната ни.

Четвъртият световен рекорд, който поставих, беше определен като „нечовешки“. Исках да подобря собствения си трети рекорд, за да съм сигурен, че няма да има човек в света, който да го подобри и завинаги ще остане в световната авиационна история. Много световни медии отразиха постиженията, а една от тях дори сравни последния ми рекорд с този на Стефка Костадинова от гледна точка на това, че няма да бъде подобрен.

За теб дори не важи изказването „Небетo е лимитът”. Какво предстои?

За всички световни рекорди, които съм подобрил, беше казано, че е невъзможно да бъдат подобрени, че човешкият организъм има някакъв лимит. Аз обаче показах, че повечето граници са с в психиката и в съзнанието на човека. Това е и начин на мислене – човек, който не слага граници на мислите си, ще постигне нещо голямо. Аз не следвам тенденциите, а гледам да ги създавам. Никога не си казвам: „Всички правят така”. Това обрича човек да е ограничен в мисленето си. Причините за поставянето на всички тези световни рекорди е да покажа какви са моите летателни умения, физически и психически възможности и да демонстрирам, че съм един от най-подходящите кандидати за астронавт или космонавт. Това е нещото, което предстои – имаме вече разговори с компании за Космоса и ще ви държим в течение с процеса. Освен това за 2024 година сме планирали много грандиозен пети световен рекорд.

Разкажи повече за рекордите, които през годините подобри и продължаваш да подобряваш – имаше ли някой критичен момент във всички тези вълнуващи моменти?

Първият световен рекорд, който подобрих, беше на Световната федерация (FAI), която събира всички върхови постижения със самолети, въртолети, безмоторни летателни средства и космически апарати. Сега там, където пише „Yuri Alexeevitch Gagarine – World record – USSR“ като първия човек, летял в Космоса, в същитe листи пише и „Nikolay Ivanov Kalaydzhiev – World record – Bulgaria”. Това е голям престиж за България! Рекордът, който поставих, е за дистанция, която е максималната, която може да прелетиш с този самолет и това гориво. Който успее да премине най-бързо това разстояние, е световен рекордьор. Аз го направих от България до Румъния и обратно. При изпълнението още в самото начало имах отказ на една от системите в самолета, която ми показваше най-прякото разстояние между тези точки. Знаех и отчитах и това, че горивото може да не ми стигне да се върна и да кацна на летището от което съм излетял без изчисленията на тази система. Вероятността да подобря предишния световен рекорд беше нищожна. Аз обаче не се отказах, продължих и успях да го подобря, разчитайки на собствените си умения и хладнокръвност в тази ситуация.

След това успях да подобря световния рекорд на „Гинес“ за най-много излитания и кацания с ултралек самолет за един час. Подготовката беше много тежка – трябваше да сваля теглото си до 72 кг, при положение, че нормалното ми тегло е 77 кг и почти нямаше от къде да дойде тази разлика. Трябваше обаче да са толкова, понеже има ограничение за точно тегло със самолета. За 2 месеца и половина успях да ги сваля и на рекорда обезводнен, с минимално тегло,  успях да подобря световния рекорд от 36 излитания и кацания, като направих цели 40. След излитането набирах 1000 фута височина и тогава стръмно снижавах и захождах да кацам, като над пистата при захода преди всяко кацане полукрилото на самолета ми минаваше на две педи над пистата. Това означава, че ако мръдна само с милиметър лоста за управление на самолета удрям крилото в пистата и изходът е фатален. Това го направих цели 40 пъти за един час по точно един и същи начин и без отклонение. На камерите в кабината се вижда, че очите ми даже не мигват, независимо, че знам колко опасно за живота ми е това, което изпълнявам.

Третият световен рекорд е за най-много последователни 360⁰ завои – виражи без прекъсване. Професионалните пилоти в „Гинес“ казаха, че няма човек, който да направи 400 последователни превъртания и ми зададоха това като задача. За малко над 4 часа успях да направя 888 виража без прекъсване. Тежките неща, който понасях в хода на изпълнението, бяха няколко и въртенето е само един от факторите. През  през цялото време имах претоварване малко над 3G, на което не е хубаво да се подлагаш за повече от няколко минути, а какво остава да го понасяш над 4 часа. Почти невъзможно е. Претоварването буквално те мачка и те натиска към седалката. След края там, където се допираше тялото ми до седалката, от силата, с която ме натискаше към нея, гърбът, тазът и бедрата ми бяха станали на черно-сини петна. Сами можете да си представите как се е  чувствало тялото ми, което ме болеше сериозно и то около една седмица след това.

Все пак не след дълго реших, че трябва да подобря тези 888 виража и да ги направя цели 1111. Просто исках да няма човек, който да може да пребори този рекорд и завинаги да остане моето постижение в световната авиационна история. Най-тежко ми беше това, че знаех всичката болка и всичките усилия, които трябваше да понеса отново и то още по-големи и силни, понеже трябваше да направя повече виражи този път. Повярвайте ми, няма човек, който би си причинил пак това нещо. На 11 ноември 2023 г. успях да направя 1111 последователни 360⁰ завои – виражи. Датата и мястото също не бяха случайни – имаха специална символика.

Това мое постижение беше избрано за най-впечатляващ рекорд на седмицата, като от „Гинес“ ме поканиха да стана член на една тяхна група, която те наричат „нечовеци” и в която сме само 146 души. Един от тях примерно е най-високият човек в света, друг е най-възрастният и т.н. Световните рекорди на „Гинес“ и хората, които са носители на такива постижения, са десетки милиони и за да получиш такова признание и да те поканят в тази група говори за сериозно признание за успеха и възможностите на човека.

Тук ви описах само част от трудностите. Най-голяма трудност обаче за мен и екипа ми са финансовите средства. Имаме рекламодатели и компании, които ни помагат, но фактът,  че се наложи да изтегля кредит, който ще изплащам още 7 години, за да мога да поставя третия и четвъртия световен рекорд, е достатъчен, за да си представите колко много са разходите ни. Ние продължаваме да търсим още рекламодатели и компании, чрез които да продължаваме да прославяме България и да изумяваме хората по цял свят.

Какво е чувството да си във въздуха в меко казано необичайни ситуации, позиции и т.н.

Различно е. Трябва да го усетиш, не може да се обясни с думи. Самолетът е средство, което има свобода на движение и по трите оси, а не е като при колата.

Какво си пожелаваш през 2024 г.?

Пожелавам си да е поне толкова успешна, колкото 2023 г. Тук е мястото сърдечно да благодаря на моето семейство, на inbet, на г-жа Калина Момчилова, на г-н Тодор Иванджиков, който е един от двигателите за развитие на авиацията в България, на моите мениджъри Десислава и Вълко Пингелови, на целия ни екип. Искам да им кажа, че ще продължаваме да изумяваме хората по света с нашите успехи. На вашите читатели пък ще кажа нещо, което за мен е принцип в живота: Ако искам да направя и постигна нещо – не чакам. Правя го сега, защото може да стане така, че колкото и рано да навиете алармата и да станете на следващия ден, вече може да е късно.