Европейско първенство по вдигане на тежести от 12 до 20 февруари ще върне в България елита на най-силните мъже и жени на планетата.

По различни причини страната ни не бе приемала шампионат на Стария континент от 2005 г. насам, но шоуто в „Арена София“ ще е седмото първенство от този ранг у нас и шестото, което ще с е проведе в българската столица.

WINBET е официален партньор на Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) за организацията на Европейското първенство в София представя и някои от златните страници в историята на българския спорт. За първи път на българския пазар, компанията ще предложи пазари за спортни залози за този спорт по време на първенството на своя сайт winbet.bg.

Българската следа във вдигането на тежести е сред най-славните в историята на нашия спорт и въпреки всички премеждия в последните години, наши щангисти са сред топ претендентите за медали и на това първенство, а ако се вярва на поговорките – у дома стените наистина помагат.

Първото европейско първенство в България е проведено през 1965 г. По онова време националният ни отбор е далеч от водещите на континента и към онзи момент е спечелил осем медала от първенства, като Иван Веселинов (до 90 кг) със сребро от 1958 г. и бронзови медали през 1955 и 1956 е най-титулуваният ни състезател. Легендарният Иван Абаджиев още дори не влиза в плановете за национален треньор и методите за подготовка на отбора се считат за доста остарели.

На първенството през 1965 г. урожаят от медали на националния ни отбор е скромен. Васил Петков печели бронз в категория до 60 кг, а до 90 кг Петър Тачев повтаря постижението му. При свръхтежките над 110 кг Иван Веселинов финишира втори, но всеки от медалистите ни е чудовищно далеч от състезателите пред тях в трибоя (по онова време съществуват три движения във вдигането на тежести – повдигане, изхвърляне и изтласкване).

Второто европейско първенство в България е проведено през 1971 г. в столичната зала „Универсиада“ и разместването на пластовете вече е започнало. Само месеци след като Иван Абаджиев е поел националния отбор през 1969 г., във Варшава Атанас Киров (56 кг) и Младен Кучев (60 кг) печелят първите в историята на България европейски титли. Година по-късно в Сомбатей (Унгария) Младен Кучев дублира успеха си, а Александър Крайчев (110 кг) печели сребро.

На фона на това равносметката през 1971 г. е доста обезкуражаваща. От девет категории, България печели един сребърен медал чрез Александър Крайчев (110 кг) и два бронзови – Мустафа Мустафов (56 кг) и Атанас Шопов (90 кг). Този шампионат остава единственият европейски, проведен в България, на който съставът ни не успява да спечели титла.

Осем години по-късно, във Варна, България е за първи път отборен европейски шампион. Системата за определянето му по онова време е доста проста на фона на сегашните сложни изчисления и с четири златни, три сребърни и един бронзов медал нашите изпреварват несменяемите по онова време първенци от СССР и ГДР.

В годината преди московската Олимпиада, Антон Коджабашев (56 кг), Янко Русев (67.5 кг), Йордан Митков (75 кг) и Благой Благоев (90 кг) стават европейски шампиони, а обирането на първите места в средните категории за дълги години ще де превърне в запазена марка на българските щанги. Георги Тодоров (60 кг), Неделчо Колев (75 кг) и Красимир Дръндаров (110 кг) печелят сребърни медали, а Пламен Аспарухов завършва трети в категория до 100 кг.

Aнтон Коджабашев, европейски шампион, кат. до 56 кг, Варна 1979 г. (Сн. Стартфото)

Европейското първенство се завръща в зала „Универсиада“ през 1993 г., когато са въведени новите категории. Въпреки съпротивата на много състезатели и треньори, Световната федерация по вдигане на тежести се решава на този ход заради липсата на световни рекорди в пост социалистическата ера на спорта. Корекциите са козметични, но започването на чисто гарантира водопад от рекорди.

Първенството е и първото след разпадането на мастодонта СССР и вместо един представител от тази страна, в София участват по 11, което води до невероятно широк спектър на медалистите. С три златни медала България отново е на върха в отборното класиране. Шампиони стават Иван Иванов (54 кг), Николай Пешалов (59 кг) и Йото Йотов (70 кг). Севдалин Минчев (54 кг) остава втори с равен двубой с Иван Иванов, а бронзови отличия добавят Радостин Димитров (64 кг) и Иван Чакъров (91 кг).

Следващото европейско първенство в София е през 2000 г. и е последното в кариерата на Иван Абаджиев като треньор на националния отбор. България става безапелационно № 1 при жените с четири титли от седем категории, но при мъжете от осем участника само двама грабват златото. Основата причина е течът на таланти в чужбина. Роденият в околностите на Момчилград Халил Алиев става шампион за Турция до 56 кг под името Халил Мутлу, а Николай Пешалов (62 кг) печели злато под флага на Хърватия.

Николай Пешалов, Севдалин Минчев и Наим Сюлейманоглу – медалистите в кат. до 62 кг на Европейското първенство в София 2000 г. (Сн. Стартфото)

Въпреки всичко България е единствената страна на първенството с двама шампиони – Златан Ванев (77 кг) и Метин Кадир (105 кг). Иван Иванов (56 кг), Севдалин Минчев (62 кг), Георги Марков (69 кг), Пламен Желязков (77 кг) и Георги Гърдев печелят сребърни отличия, като Минчев изпреварва в двубоя дори легендарния Наим Сюлейманоглу!

Последното засега европейско в България бе в добре познатата зала „Универсиада“ през 2005 г. Година след последната си олимпийска титла, националният ни отбор е в преходен период. Въпреки всичко Севдалин Минчев (62 кг) и Демир Демирев (69 кг) стават европейски шампиони, а Стефан Георгиев (62 кг), Мехмед Фикретов (69 кг) и Иван Стоицов (77 кг) завършват трети. В отборното класиране нашите отстъпват единствено на Турция по медали, но по точки завършват № 1! Въпреки това временният упадък в нашия отбор вече е започнал и ще продължи повече от десетилетие…

Снимки: Стартфото