Къде потъна един от най-обещаващите ни боксьори Борис Георгиев? В последните години всеки си задава този въпрос и никой не може да му даде точен отговор. Защото малцина се наемат да кажат със сигурност какво точно прави Борето в живота си и как се препитава. Дали въобще пребивава в България, или продължава да стиска зъби в чужбина. След оттеглянето си по собствено желание от аматьорския ринг Борис реши веднага да се впусне в кариера при професионалистите и отпътува към Острова. Там обаче статистиката показва, че за последните две години българинът е провел едва две срещи. Спечелил ги е и двете, но с два боя семейство не се храни. Затова и Георгиев вече не подбира работа, стига това да му носи някаква печалба. Упорито продължава да вярва, че с боксовата му кариера не е свършено и е въпрос на време да блесне в старата си светлина.
От шампион
на ринга – до
строежите
„Бачкам, да. Първо ми плащаха заплата само в боксовия клуб, после нещата нещо станаха зле. Удари ги и тук кризата. Та се наложи и аз да се огледам. Работя, където ме викнат. Колеги, приятели“, признава с половин уста известния в Англия с псевдонима Боби Джордж наш боксьор. На въпроса обаче в какво се изразява тази работа, Борето, който остана на косъм от олимпийската титла в Атина през 2004 година, се омърлушва.
„Работа като работа. Строителни обекти, по къщи. Боядисваме, правим покриви. Абе, добре съм. Остава ми време и да тренирам. В страхотна форма съм“, разказва с неохота любимецът на големия треньор Ангел Ангелов, за когото се надявахме, че ще наследи на световния ринг друг наш изключителен талант – Серафим Тодоров.
Мързелив поне
колкото Сарафа
За съжаление Борето наистина последва по стъпките Сарафа, но не на ринга, а в живота. Повтаряйки неговите грешки до съвършенство, за което напоследък не са му останали и приятели, които да продължават да си вдигат телефона. Мързелът надви Георгиев над таланта му, разказват бившите му съотборници от националния отбор. „Имаше невероятен талант, но нямаше акъл. Молел съм му се да се върне, но не мога да го завържа в залата“, споделя по негов адрес и селекционерът на мъжкия отбор Петър Лесов.
Дългове и комар –
наследството му
в България
Борис Георгиев рядко се прибира в България. Първо, защото казва, че му е скъпо. Второ, защото тук няма какво да прави, освен да се събира с вредна компания в ромската махала на квартал „Овча Купел“, където и досега живее фамилията му. Трето и най-важното – дължи много пари на много хора и рискува да си изкара боя, въпреки че борави отлично с юмруците си. Голямата слабост на боксьора е комарът. Проигравал всичко, което изкарал от спорта в хазарта. Не оставил нито лев настрана. С мечтите за семейно щастие отдавна е свършено. Съпругата му Тина, с която сключи брак на пищна церемония през 2007 година, живее при родителите си и все по-рядко вижда очите на любимия си. С нея е и дъщеричката им Гергана, която на 29 май тази година навърши четири годинки. Няма и помен от приповдигнатото настроение и лъскавата сватба, която взриви „Най Клуб“ с гласовете на ромските славеи Бони и Софи Маринова.
Преди време младоженците обитаваха етаж от къща в ромската махала, която Борето така и отказваше да напусне под претекст, че там са всичките му стари приятели и където и да отиде по кварталите, ще се чувства самотен. Откакто е в Англия пък жена му и детето не са стъпили при него, казват именно хора от най-близкото обкръжение на бившия национал в кат. до 57 кг.
Преструва се,
че е в Англия,
а лежи у дома
„Никога не съм крил, че съм ром. Мразя да ме обиждат на циганин. Ние, циганите, сме горди хора. Обичам си хората, обичам си приятелите. Няма такова нещо, че са се отрекли от мен“, нарежда Борис от Англия. Засега е в Англия и то наистина, но има периоди, в които се укрива като партизанин, твърдейки, че е на Острова, а всъщност си лежи на дивана в гетото в „Овча Купел“. Затова свидетелства и самият Петър Лесов, който на няколко пъти през изминалата година провежда доста странни разговори с боксьора.
„Абе, звъни ми се от български телефон и вдигам, а отстреща Борето. И ми вика: Бат Петьо, аз съм в Англия. Тренирам като лъв, тук всичко е супер, нищо не правя, само с бокс се занимавам. Викам му: Ми хубаво, мойто момче, ама защо ми звъниш от български номер, дай английски. А той все се оправдава, че нямал и че нямало проблеми да си плаща и българския“, връща се назад в последните си контакти с Георгиев Петър Лесов.
Само два мача
за две години
на Острова
В Англия Борис Георгиев се подвизава в Лутън, но се състезава от името на малък клуб в Шамрок. Там тренира почти всяка вечер до към полунощ, когато е привършил с останалите си задължения, за които не иска другите в отбора да знаят. Много е трудно да му намират съперници. Поредното доказателство дойде това лято, когато в последния момент се проваля уж сигурната му среща при професионалистите на галавечер в Брайтън. „Не бях на себе си от нерви. Да ме прецакат за пореден път. Тренирах като луд бе, братче. Добре, че после бързо се уреди друго“, сеща се Георгиев, който обаче прегази между въжетата треторазредния си съперник Били Смит като боя се състоя чак в Северна Ирландия. Така и не става ясно за каква сума се е боксирал Борето, но след тази среща друг ангажимент към него така и не идва. От успеха му в Северна Ирландия изминаха вече цели три месеца. Преди него пък Георгиев стоя две години без нито един мач при професионалистите, въпреки постоянните обещания, че го чака бляскава кариера.
„Ще почакам още. Чакане му е майката, защото после идват парите, а на мен пари ми трябват, ей“, завършва момчето, което едно време се боксираше със счупена ръка и печелеше медали от олимпийски игри, биеше се с 39 градуса температура и се връщаше с отличия от световни първенства. Но тогава бе само хлапе на 20 години, днес е почти на 30. Забравен, изоставен и доста затънал. По ирония на съдбата за него не питат вече дори собствените му родители, за братята и сестрите му е все тая къде е. Нали вече не са му пълни джобовете...
От шампион
на ринга – до
строежите
„Бачкам, да. Първо ми плащаха заплата само в боксовия клуб, после нещата нещо станаха зле. Удари ги и тук кризата. Та се наложи и аз да се огледам. Работя, където ме викнат. Колеги, приятели“, признава с половин уста известния в Англия с псевдонима Боби Джордж наш боксьор. На въпроса обаче в какво се изразява тази работа, Борето, който остана на косъм от олимпийската титла в Атина през 2004 година, се омърлушва.
„Работа като работа. Строителни обекти, по къщи. Боядисваме, правим покриви. Абе, добре съм. Остава ми време и да тренирам. В страхотна форма съм“, разказва с неохота любимецът на големия треньор Ангел Ангелов, за когото се надявахме, че ще наследи на световния ринг друг наш изключителен талант – Серафим Тодоров.
Мързелив поне
колкото Сарафа
За съжаление Борето наистина последва по стъпките Сарафа, но не на ринга, а в живота. Повтаряйки неговите грешки до съвършенство, за което напоследък не са му останали и приятели, които да продължават да си вдигат телефона. Мързелът надви Георгиев над таланта му, разказват бившите му съотборници от националния отбор. „Имаше невероятен талант, но нямаше акъл. Молел съм му се да се върне, но не мога да го завържа в залата“, споделя по негов адрес и селекционерът на мъжкия отбор Петър Лесов.
Дългове и комар –
наследството му
в България
Борис Георгиев рядко се прибира в България. Първо, защото казва, че му е скъпо. Второ, защото тук няма какво да прави, освен да се събира с вредна компания в ромската махала на квартал „Овча Купел“, където и досега живее фамилията му. Трето и най-важното – дължи много пари на много хора и рискува да си изкара боя, въпреки че борави отлично с юмруците си. Голямата слабост на боксьора е комарът. Проигравал всичко, което изкарал от спорта в хазарта. Не оставил нито лев настрана. С мечтите за семейно щастие отдавна е свършено. Съпругата му Тина, с която сключи брак на пищна церемония през 2007 година, живее при родителите си и все по-рядко вижда очите на любимия си. С нея е и дъщеричката им Гергана, която на 29 май тази година навърши четири годинки. Няма и помен от приповдигнатото настроение и лъскавата сватба, която взриви „Най Клуб“ с гласовете на ромските славеи Бони и Софи Маринова.
Преди време младоженците обитаваха етаж от къща в ромската махала, която Борето така и отказваше да напусне под претекст, че там са всичките му стари приятели и където и да отиде по кварталите, ще се чувства самотен. Откакто е в Англия пък жена му и детето не са стъпили при него, казват именно хора от най-близкото обкръжение на бившия национал в кат. до 57 кг.
Преструва се,
че е в Англия,
а лежи у дома
„Никога не съм крил, че съм ром. Мразя да ме обиждат на циганин. Ние, циганите, сме горди хора. Обичам си хората, обичам си приятелите. Няма такова нещо, че са се отрекли от мен“, нарежда Борис от Англия. Засега е в Англия и то наистина, но има периоди, в които се укрива като партизанин, твърдейки, че е на Острова, а всъщност си лежи на дивана в гетото в „Овча Купел“. Затова свидетелства и самият Петър Лесов, който на няколко пъти през изминалата година провежда доста странни разговори с боксьора.
„Абе, звъни ми се от български телефон и вдигам, а отстреща Борето. И ми вика: Бат Петьо, аз съм в Англия. Тренирам като лъв, тук всичко е супер, нищо не правя, само с бокс се занимавам. Викам му: Ми хубаво, мойто момче, ама защо ми звъниш от български номер, дай английски. А той все се оправдава, че нямал и че нямало проблеми да си плаща и българския“, връща се назад в последните си контакти с Георгиев Петър Лесов.
Само два мача
за две години
на Острова
В Англия Борис Георгиев се подвизава в Лутън, но се състезава от името на малък клуб в Шамрок. Там тренира почти всяка вечер до към полунощ, когато е привършил с останалите си задължения, за които не иска другите в отбора да знаят. Много е трудно да му намират съперници. Поредното доказателство дойде това лято, когато в последния момент се проваля уж сигурната му среща при професионалистите на галавечер в Брайтън. „Не бях на себе си от нерви. Да ме прецакат за пореден път. Тренирах като луд бе, братче. Добре, че после бързо се уреди друго“, сеща се Георгиев, който обаче прегази между въжетата треторазредния си съперник Били Смит като боя се състоя чак в Северна Ирландия. Така и не става ясно за каква сума се е боксирал Борето, но след тази среща друг ангажимент към него така и не идва. От успеха му в Северна Ирландия изминаха вече цели три месеца. Преди него пък Георгиев стоя две години без нито един мач при професионалистите, въпреки постоянните обещания, че го чака бляскава кариера.
„Ще почакам още. Чакане му е майката, защото после идват парите, а на мен пари ми трябват, ей“, завършва момчето, което едно време се боксираше със счупена ръка и печелеше медали от олимпийски игри, биеше се с 39 градуса температура и се връщаше с отличия от световни първенства. Но тогава бе само хлапе на 20 години, днес е почти на 30. Забравен, изоставен и доста затънал. По ирония на съдбата за него не питат вече дори собствените му родители, за братята и сестрите му е все тая къде е. Нали вече не са му пълни джобовете...
САШО СЕВЕРИНОВ
