София прие едно от най-големите състезания по художествена гимнастика през уикенда – Световната купа. България се представи отлично и спечели медали във всички дисциплини – злато за ансамбъла в многобоя и на 3 ленти и 2 обръча, както и бронз на пет топки. Силвия Митева обра всичките 5 сребърни отличия – в многобоя, на лента, топка, бухалки и обръч, като титлите взе рускинята Дария Кондракова. Избраничките на Илиана Раева бяха Ренета Камберова, Михаела Маевска, Цветелина Найденова, Елена Тодорова, Христина Тодорова и Катрин Велкова. Сърцатата треньорка даде интервю за БЛИЦ, в което говори за успехите на ансамбъла си този уикенд.

-Г-жо Раева, успокоихте ли се след емоциите от последните 2 дни?

-Не съвсем. Днес цял ден звънят телефони, получавам съобщения. Трябва да обърна внимание на много хора. Емоциите ми са по-осъзнати.

 

-Нормално е за мен. Съчетанията са тежки, децата са малки и нямат сериозен опит на голямата сцена. Въпреки това се гордея, защото имаме хомогенен състав и отработен отбор.

 
-Участвахте ли в организацията на състезанието и колко време продължи тя?

-Участвах, всичко продължи почти година. Първо трябваше да бъдат осигурени парите. Справихме се благодарение на спонсора на моя клуб и Министерството на спорта. Смея да твърдя, че финансите ги осигурих аз. След това започна конкретната работа - автобуси, пристигане и настаняване на отборите.

-Имаше ли някакви интересни и нестандартни изисквания от страна на отборите?

-Не. Всички са много впечатлени от залата. Казаха, че тук трябва да бъде проведено Световно или Европейско първенство, а защо не и двете? Дано се случи. Момичетата бяха настанени в "Царско село" и са много доволни. Залата беше украсена като градина. Имаше и проблеми, но не може всичко да е перфектно.

Чужденците бяха във възторг от Бойко Борисов. Той ни оказа страхотна помощ, защото по друг начин се гледа на спорта ни при положение, че лично премиерът е уважил събитието. Огромни благодарности към Бойко Борисов и за жеста му да не плащаме наем в залата. Той е първият премиер, който прави нещо реално за художествената гимнастика. Следеше и се интересуваше как вървят състезанията, поздравяваше момичетата. Това е изключително отношение и в света го има само в Русия, където Путин много помага.

Вчера имаше 9000 човека на трибуните, което е рекорд в художествената гимнастика у нас, а и не само. Аз съм виждала толкова много хора само преди 32 години на Световното в Лондон на “Уембли”, когато спечелих злато на въже и на Европейското в Торино преди 4 години. Чужденките харесаха атмосферата и българската публика. Най-щастлива съм от това, че подкрепата от любителите беше наградена с тези осем медала.

-Не. Изобщо не съм се надявала на подобен грандиозен успех. Децата са подготвени отлично, но това е художествена гимнастика. Страхувах се, че емоцията може да ги разконцентрира, а те играха без грешка. Отзивите за нас са много добри. Нека сега си изживеем радостта, но бързо трябва да се настроим на вълна световно първенство.

 

-Кое е най-трудното нещо при работата с ансамбъл?
-Да накараш момичетата да станат един дух, един човек, да имат еднакво мислене. В емоционално състояние да се усещат по един и същи начин. Това са шест момичета с различен темперамент и характер. Трябва да усетя коя от какво има нужда и помощ, как да я докарам до най-доброто психологично състояние. Състезанието е една психология и момичетата трябва да са в подходящо състояние.

 
-Как научихте момичетата да играят толкова чисто и в синхрон?

-Къртовска работа между 8 и 9 часа всеки ден. Момичетата спят в залата. Те са дисциплиниран отбор, отговорни и мотивирани деца. Всички в екипа са на място, хореографът Людмил Коцев, докторът, масажиста.

 

-Никога не се оплакват. Те знаят за къде се подготвят. Някои от тях нямат 17 годни, но имат съзнание, че са национални състезателки. Не съм имала проблем с дисциплината им. В този състав са година и половина. Това е най-младият отбор. Тук бе двукратният световен шампион Италия, който е в този състав от 2003 година. Русия са нов състав, но гимнастичките от Беларус играха още на Олимпиадата в Атина през 2004-а. Миналата година на първото ни състезания - Европейското в Бремен останахме седми. Играхме без грешка, но съчетанието ни бе по-леко. В България започнаха упреци от псевдоспециалисти и момичетата понесоха много огорчения. След успеха капитанката Михаела Маевска дойде при мен и ми каза: “Толкова съм щастлива, че в България ни видяха как печелим”. След състезанието имаше разплакани хора, млади и стари ме целуваха. В тежък период за всички това е малко щастие, малко национална гордост. Медалите минават и си заминават, но чувството, че си направил хората щастливи остава.
 

-Аз ги направих за по 3 часа. Сега ще кажа нещо, което не се знае, правих ги на пълнолуние през нощта. От 12 до 4 сутринта, когато имаше пълнолуние, защото луната изостря сетивата. Тогава емоционалното състояние е приповдигнато и твореца е облагодетелстван. Смятам, че луната подпомага на творчеството. 

-Защо решихте да ръководите ансамбъл?
-Аз работя и с индивидуалистки, помагам на Цветелина Стоянова. Предизвикателството е едно и също, но с ансамбъла работата е по-трудна. Ще призная нещо, което не съм казвала никога. Моята мечта беше да бъда ансамблова състезателка и вероятно затова сега удовлетворението ми е толкова голямо. Обичам колективните спортове, ансамблите са по-зрелищни, залите полудяват.

 

-Съдиите имат влияние в спортната, художествената гимнастика и фигурното пързаляне. В нашия спорт винаги има ощетени. Има не само съдии, но и личен вкус. Победителката Дария Кондракова е явление. Трябва да отдадем обаче заслуженото и на Силвия, която беше блестяща.

 

-В момента всички гимнастички са по-възрастни – на 24-25 години. На 27 се отказа испанката (бел. ред. – има предвид Алмудена Сид). Когато една гимнастичка става зряла усеща по друг начин уредите, тогава е най-готова да играе. Силвия е страшно класна и трябва да се гордеем с нея, след Мария Петрова най-силната българка.

 

-Тя е изключителна, много силна и публиката я посрещна страхотно. Тя е страхотно явление, най-нестандартната, най-артистичната състезателка в момента, прави и шоу. Кондракова допусна грешки, но и българки са ставали шампионки с грешки. Видяхме и този млад талант Александра Меркулова. Запомнете това име, тя няма 16 години, а е грандиозен талант, бъдеща кралица. За Световното и Олимпиадата всичко е възможно, най-важно е да видим коя ще издържи психологически.

 

-България да играе силно, концентрирано. Продължаваме с тренировките като досега. Дано нямаме контузии, за места не искам да гадая. Вярвам, че това състезание ще даде много самочувствие на момичетата.

 

-Нищо общо нямаме. А съм научила много от нея, но като поведение сме много различни. Много съм научила от първата си треньорка Златка Дончева и се опитвам да го предавам на децата. В същото време имам свой стил и маниер. Нешка беше треньор в 20-и век, аз съм в 21-и.

 

-Не е бил в залата. Той ме подкрепя 28 години непрекъснато и сега не бе по-различно. Наско винаги ме успокоява и ми обяснява, че това е спорта. Двамата имаме еднаква философия в спорта, че всеки спортист трябва да носи радост и силни емоции.