ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА

Колоян Махлянов – Котоошу, е най-добрият български сумист. Преди дни на турнира във Фукуока 29-годишният мъж от Джулюница даде интервю за в. “24 часа”, в което споделя интересни неща от кариерата и живота си в Япония.

“Тук йерархията е преди всичко. Колкото по-нагоре си в йерархията, толкова по-лесен е животът ти. Идеята е много проста – ако не искаш да работиш и да слугуваш, ставай силен и побеждавай! Но не всеки може да се издигне, признава Махлянов. – Аз влязох в школата на 19 г. А тук системата е такава:който е влязъл преди теб – старши ти е до края. Аз като дойдох и бях прислужник не знаех езика и не разбирах нищо. Перях му прането, търках му гърба. Прислужвах просто – донеси ми туй, донеси ми онуй. Много кофти ми беше. Аз вече имам трима прислужници.”

Котоошу признава и за проблеми около първите си дни в Япония. “Беше ми малко трудно в началото. Имах и проблеми малко, защото наистина не можех да издържам. То не е много за писане...Набих един тука и затова. После му се извиних. Иначе щяха да ме изгонят. Но след като набих този, повече никой не ме е тормозил. Никой нищо не ми е казал накриво. Защо го набих ли? Удари ме отзад. Без нищо да съм му направил. Два пъти като го ударих, и той взе да повръща. Какво да го биеш. Той никога не се е бил истински”, връща се назад във времето Махлянов.

“За да успееш в сумото, трябваше тотално да се откъсна от нашата действителност. Прекъсваш всичко. Тотално изтриваш каквото е било преди и почваш да мислиш по техния начин. А единственият начин беше да стана по-силен. И си казах: сега ще почна да тренирам яко и ще им е..мамата на всички. И този ден да мине, и този ден да мине...Всеки ден по-силен. И така едно и също. Не знаеш кой ден е – понеделник ли е, петък ли е. Губиш представа за всичко”, разказва сумистът.

“Тук трябва да се съобразявам с традициите. Навън като си, трябва да ходиш само с кимоно. Не може както си искаш, това е официалното облекло и трябва да се спазва. И с джапанки. Макар че тази дума много побългарено звучи и хората си мислят, че сме като на плаж или на баня през цялото време. Те са нещо като както при нас сандалите, макар че е трудно за обяснение, казва Калоян. – Искам след края на кариерата ми да стана треньор. Сложно е. Трябва да се откажа от българското гражданство и да си сменя паспорта. Това не е най-големият проблем. След като купиш треньорските права, трябва да теглиш заем от банка за школа, да търсиш млади момчета, които искат да тренират в твоята школа. За да стане голяма школата, за да си върнеш парите, има доста работа. Пък трябва да вършиш всичко сам.”