2013 година беше бедна на спортни успехи. И все пак, колкото и да са малко, върховете ги имаше. Както и възходите. За тях ще стане дума в следващите редове.

 

Няма как да не откроим спортист №1 на България за 2013 година. Иво Ангелов извоюва ценното отличие, след като стана и световен, и европейски шампион по борба класически стил в категория до 60 килограма.

 

На спортните върхове беше и Кубрат Пулев, който мачкаше всичко живо, изпречило се на ринга. Сега не ни остава нищо друго, освен да се надяваме най-после да се състои така мечтаният двубой между Кобрата и Владимир Кличко.

 

Задължително на челните места, а защо не и на първото, поставяме Григор Димитров. Това бе годината на Гришо! Хасковлията направи невероятен скок в кариерата си. Тръгна устремно нагоре и влезе в Топ 30 на световния тенис. 2013-а бе щастлива и за него в личен план, след като в обятията му попадна мечтаната от милиони мъже по света жена Мария Шарапова.

 

В подножието на върховете достигнаха волейболните национали. За някои лаици четвъртото място на Европейското първенство е провал. Нищо подобно – успехът си е успех и ние трябва да аплодираме най-силния колективен спорт в България.

 

Като стана дума за колективен спорт, стигаме и до футбола. Естествено тук ръкоплясканията са за Лудогорец. Разградският тим спечели за втори пореден път титлата, но големият бум бе извършен в евротурнирите. Крейзи Форест, както наричат настоящите шампиони, счупиха редица български рекорди на европейската сцена и подлудиха всички в положителния смисъл. Изиграха блестящо мачовете в групите на Лига Европа и ги прескочиха от раз!

 

Втората титла и пробивът в Европа нямаше да ги има, ако не бяха двама души. Ивайло Петев и Стойчо Стоев. При тях възходът бе очевиден. Макар че напусна Лудогорец, макар че след това бе унизен по отвратителен начин в “Левски”, Иво продължи да върви нагоре по стълбата към върховете. Премина в Кипър, поемайки местния АЕЛ (Лимасол). Мнозина се съмняваха, че Петев ще развие качествата си в чужбина. Но погледнете класирането в кипърското първенство и вижте на кое място е неговият нов отбор. На първо!

 

Доста ярък бе възходът при Стойчо Стоев. През пролетта той бе начело на Монтана. Измъкна точка от “Герена”, но после изпадна и си тръгна. И като че ли треньорската му кариера поне за 2013 година приключи. Получи се обаче точно обратното. Тя тепърва започваше. Когато Стойчо пое Лудогорец, специалистите му предричаха провал, тъй като летвата, оставена от Петев, бе твърде висока. Ала Стоев я прескочи.

 

Похвала заслужава и един човек от щаба на Лудогорец, който работи зад кадър. Това е помощник-треньорът Георги Дерменджиев. Много малко хора знаят, че Дерменджиев е основният двигател в прогреса на разградчани, което, разбира се, не омаловажава приноса на споменатите по-горе двама треньори.

 

Възход имаше и при Хубчев. И то голям! Начело на Берое Петър направи чудеса в буквалния смисъл – спечели Купата на България и Суперкупата. Не с Левски, не с ЦСКА, а със “зелените”... Няма друг случай в най-новата история на българския футбол, в който треньор триумфира два пъти в един и същи сезон начело на провинциален клуб с ограничени финансови възможности.

 

Та да си караме поред, след като споменахме за финансови възможности. Днес, уважаеми приятели на футбола, ЦСКА нямаше да го има. Нямаше да съществува на картата. ЦСКА обаче оцеля. Възкръсна, след като “титаните” го бяха погребали. Възкръсването (дано само не е временно) се случи благодарение на Александър Томов - лош, тарикат, подмолен играч, но е факт, че той спаси ЦСКА, след като Стойчо Младенов го агитира да се завърне на “Армията”. Но №1 в Борисовата градина безспорно е Стойчо, който взе един изпаднал в тежка агония отбор и успя да го съживи. Без чужда помощ, без дебели куфарчета, пълни с пари. Затова четвъртото място на ЦСКА след края на мачовете през 2013 година си е постижение. Плътно покрай Стойчо бе целият му екип, съставен от големи професионалисти (не само треньорите, но и администраторът Кирил Костов, та даже и пресаташето Иван Ченчев, извършил много положителни промени в официалния сайт на клуба). Огромен възход имаше и в действията на един човек, ненужно и грубовато атакуван от бившия си тим. Става въпрос за члена на Управителния съвет Иво Котев, който свърши куп ценна работа, откакто зае отговорния пост в ЦСКА.

 

Трябва да споменем и за възхода на няколко млади треньори, тръгнали по тежкия и изпълнен с много завои и препятствия път. Светослав Тодоров пое Добруджа и за отрицателно време промени облика на тима. Нещо повече – Тоди се върна за кратко в Англия, където направи отлична кариера, за да попие от огромния опит на доказаните специалисти Хари Реднап, Брендън Роджърс и Роберто Мартинес. По стъпките на Светльо вървят в пакет други трима млади треньори – Александър Томаш, Константин Мирчев и Тодор Кючуков. Когато Томаш застана начело на втородивизионния Банско, мнозина се изсмяха.

Обявиха го за връзкар и него, и помощниците му, намеквайки, че Бербатов имал пръст в тяхното назначение. Какво обаче се получи? Вместо да върви надолу, Банско тръгна нагоре. И не заради “връзкарите” и Бербатов, а заради треньорските умения на треньорския екип.

 

Скок в кариерата си направи и Александър Станков. Треньорът пое Локомотив (Пд) в незавидно състояние, но вижте докъде ги докара. Миналия сезон “черно-белите” завършиха с 39 точки от 30 мача, а до момента имат 41 точки от 23 мача.

 

Скок и в кариерата си, и най-вече в човешки план извърши вратарят Владислав Стоянов. След като застана под рамката на Лудогорец, Владо се преобрази – както на терена, така и извън него. От човек на живота и хазарта Стоянов се превърна в човек на футбола, защото победи лошото в себе си.

 

Важна крачка направиха още Сашо Тонев (от Лех в Астън Вила), Георги Миланов (от Литекс в ЦСКА Москва) и Иван Иванов (от Партизан в Базел), като последният стана първи в класацията за Футболист №1 на България.

 

За финал оставихме Гонзо. Помните ли къде беше Гонзо допреди една година? Затирен, забравен, та даже и унижаван заради треньорските му умения. Георги Иванов обаче опроверга всички. Сложи ги в малкия си джоб, доказвайки че морето му е до колене.

 

Има и други, които вървяха по възходящата линия. Не само футболисти (Стефан Велков, Симеон Славчев, Ивайло Чочев, Антонио Вутов), но и спортисти.

 

Ние обаче си пожелаваме догодина списъкът да бъде по-дълъг, защото България има нужда нейните таланти да се развиват и да вървят напред!