Нито един шеф на БОК не уважи погребението на първия ни олимпийски медалист Борис Георгиев - Моката, информира "168 часа". Легендарният боксьор почина на 29 януари на 87 години след дълго боледуване. Георгиев страдаше от болестта на Алцхаймер.
Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 година остават в историята с няколко интересни факта. Тогава за първи път Съветският съюз праща свои спортисти, въпреки че големият враг доминира тотално на игрите. Американците печелят 76 медала, от които 40 златни. На самата олимпиада героят е чешкият бегач на дълги разстояния Емил Затопек. Чешкия локомотив, както наричат великия лекоатлет, печели три златни медала. България също трябва да помни тези игри заради факта, че за първи път пращаме жена спортист - гимнастичката Цветана Станчева, и заради първия спечелен медал на лятна олимпиада. Бронзовото отличие е завоювано от боксьора Борис Георгиев-Моката, който на 29 януари си отиде от този свят след продължително боледуване.
В последните години легендарният ни тежкоатлет съвсем сам се бореше с болестта, забравен от околните. Трябваше да му се отдаде много по-голяма почит, но вече е късно за вайкане, пише "168 часа". Той самият никога не се оплака от отношението на държавата и не потърси завръщане под светлината на прожекторите. Със съпругата си Любка живееха в скромен софийски апартамент, където бяха събрани и спомените му от един наистина славен живот.
Борис Георгиев още от ранна детска възраст е принуден да се опълчи на озъбената съдба. Баща му си отива твърде рано от този свят, а майка му е принудена да пере чужди дрехи на –15 градуса, за да издържа петте си деца. Борис също помага. Разнася вестници в родния си Добрич, а след това се хваща да помага на бате Таньо кафеджията. Там се ражда и прякорът му. Клиентите постоянно подвикват на 6-годишното хлапе да им донесе по едно кафе "Мока".
Непривичните за едно дете премеждия каляват волята му и го подготвят за големия спорт. По бокса младият Борис се запалва, разглеждайки вестникарски илюстрации по темата. Изкачването му е изключително стремглаво и в един момент той е абсолютен хегемон в категория до 71 кг. Само че непосредствено преди олимпиадата в Хелзинки му се налага да се премести в по-горната - до 75 кг, за да даде възможност за участие на игрите и на големия си съперник Петър Станков.
Моката е твърде дребен за съперниците си в по-високата категория, но във Финландия въобще не показва притеснение в първите си срещи. Явява се обаче друг проблем. Получава контузии и на двете китки и се налага да му ги замразяват преди всеки мач. Въпреки болката българинът стига до полуфинал, където напердашва сериозно румънеца Василе Тица. Такова е и първоначалното мнение на съдиите, които дават 2:1 гласа за Георгиев. В последния момент обаче американският съдия променя своя фиш и дава в полза на румънеца, което обръща резултата.
Скандалното решение лишава Моката от шанса да се бие на финала с бъдещата звезда на професионалния бокс Флойд Патерсън.
"Щях да съм още по-категоричен в полуфинала, но едно глупаво решение на нашата делегация ме остави без сили срещу румънеца. Унгарците ни пратиха масажист, но никой не искаше да го ползва. Нашият треньор и водач на делегацията ген. Стойчев, за да не обиди маджарите, ме принуди почти насила да отида на масаж. И вместо релаксиращ ми направиха дълбок масаж. Така още във втория рунд усетих, че губя сила в краката си", разказва преди време Борис Георгиев.
Въпреки всичко той остава в историята като първия ни олимпийски медалист. На връщане го откарват със самолет до Москва, а оттам с влак до София. "На гарата ме чакаха около 70 човека. Хората още не бяха разбрали какво съм постигнал. Дадоха ми един голям букет, а след това ми купиха гуменки и плат за бъдещия ми сватбен костюм. Това ми беше цялата награда за медала", спомняше си приживе Борис Георгиев.
Заради скандалния му мач с румънеца Василе Тица международната боксова федерация решава да увеличи броя на съдиите край ринга от трима на петима. Олимпийският медалист е принуден преждевременно да се откаже от бокса. По време на мач противникът, без да иска, му бърка в окото с палеца на ръкавицата си.
