Йордан Йовчев стори чудото, защото е избраник на съдбата. Избран е да побеждава. В края на февруари легендарният гимнастик ще навърши 39 години, а през лятото ще го видим отново на Олимпиада. На шестата му Олимпиада, което е уникално постижение за спортист. Нечувано за България!

 

За нас, българите, Данчо е олимпийски шампион. За света – също. Само не и за гърците. През 2004 година те му отнеха по най-циничния начин титлата в един от най-субективните спортове, където всичко е в ръцете на журито. Свалиха я от Йордан Йовчев и я метнаха на Димостенис Тапакос, прощавайте – Тампакос. Всички в залата и милионите пред телевизионния екран обаче знаеха кой е истинският победител. Истинският олимпийски първенец. Знаеше го и Тампакос, който гледаше гузно как му очакват златния медал. В същото време Данчо страдаше, сякаш на врата му беше поставено не сребърно отличие, а стоманено въже. Душевната болка беше голяма, но това беше сребро с цената на злато!

 

Днес Данчо пак ни доказа, че е великан. Такъв ще бъде завинаги, нищо че в официалната статистика пише вицешампион от Олимпиадата в Атина. В Лондон ще му бъде трудно. И няма как, след като вече е почти на 40.  Той обаче не отива за титла. Тя отдавна е спечелена. Отива, за да продължи да пише историята, качен на халките на славата. Затова – нека се поклоним пред истинския олимпийски шампион!