Владимир Петров, Борис Михайлов и Валерий Харламов. Тези три имена вероятно малко говорят на младите спортни фенове, но това вероятно е най-великото нападателно звено, събирало се някога в хокея на лед. С националния отбор на СССР стават двукратни олимпийски шампиони и осемкратни световни първенци.

На днешния ден, точно преди 50 години, тримата за първи път излизат на леда в една формация за ЦСКА (Москва). На 30 октомври 1968 г. Михайлов, Петров и Харламов се появяват в игра заедно срещу Торпедо от Горки (в момента градът е със старото си име Нижний Новгород). Любопитното е, че в този мач „армейците“ губят с 0:1 и не успяват да вкарат гол за първи път от 1963 г., когато падат с 0:4 от Динамо (Москва) в последния мач от сезон 1962/63, но въпреки това стават шампион.

СЪЗДАВАНЕТО НА ЛЕГЕНДАРНАТА ТРОЙКА
Идеята за събирането в едно звено на Петров, Михайлов и Харламов принадлежи на легендарния съветски треньор Анатолий Тарасов (на снимката вдясно заедно с тримата). Създаването на великата тройка на ЦСКА (Москва) започва през 1967 г. Първо Тарасов забелязва Михайлов, който играе за Локомотив (Москва) и в рамките на два сезона забива 37 шайби за „железничарите“. След това намира Петров в Криля Советов за заместник на прекратилия кариерата си Александър Алметов. Двамата играят в тройка с ветерана Вениамин Александров, който впоследствие е наследен от върнатия от Звезда (Чебаркул) собствен кадър на „армейците“ Валерий Харламов.

ЦСКА губи и мача след поражението от Торпедо. Този път с 4:5 от Спартак (Москва), а Петров и Михайлов отново играят с Александров. Борис Михайлов вкарва един гол. Едва месец по-късно Тарасов се връща към вариант с Харламов като част от тройката. Това става в срещата с Криля Советов, а тримата завършват с общо шест гола за победата с 10:1. До края на шампионата тройката остава в този състав. Харламов завършва първенството с 37 гола, Михайлов с 36, а Петров с 27. „Армейците“ печелят Купата на СССР, но остават втори в класирането на шампионата, след Спартак.

„Тримата се разбираме отлично. Не от половин дума, а от половин буква. Знам какво могат да предприемат във всеки един момент и лесно предугаждам решенията им на леда, дори и да гледат в съвсем друга посока“, коментирал по онова време Харламов.

Дебютът на тройката в националния отбор на СССР се състои на световното първенство в Стокхолм през 1969 г. Тогава Михайлов вкарва девет гола, а Петров и Харламов завършват с по шест. Съветският съюз печели златните медали, въпреки че по време на шампионата записва две загуби от Чехословакия (0:2 и 3:4). Това е първият случай в историята, в който „сборная“ пада от един съперник два пъти по време на един турнир.

На световното първенство през 1970 г. Съветският съюз също става шампион. Михайлов и Харламов вкарват по седем шайби, а Петров добавя пет гола. Главен герой на турнира обаче е Александър Малцев от Динамо (Москва), който се разписва 15 пъти за 10 мача.

РАЗДЯЛАТА
В предверието на олимпийските игри през 1972 г. Тарасов решава да разбие тройката и мести Харламов при Анатолий Фирсов и Владимир Викулов. Ходът на треньора се оказва сполучлив. СССР става световен шампион за 1971 г. и печели олимпийската титла в Сапоро. Валерий Харламов става голмайстор на с девет шайби и седем асистенции.

Харламов блести и в Суперсерията от 1972 г. срещу най-добрите канадци от НХЛ. Вкарва три гола и прави пет асистенции в шест мача. Петров завършва с 3+3, а Михайлов с 3+2. В първите пет срещи (четири в Канада и един в Москва) СССР печели три победи, прави един равен и записва една загуба.

„Когато с Пат Стейпълтън се връщахме назад, бях спокоен, че нито един нападател от НХЛ не би рискувал да се вклини между нас. Без излишна скромност бих казал, че е по-безопасно да влезеш между два воденични камъка. Веднъж този руски нападател се понесе право срещу нас. Какво се случи след това? Видях, че опитва да ме задмине от външната страна, отляво. Стейпълтън, както стана ясно след това, преценил съвсем противоположното – че руснакът иска да го мине отдясно, също от външната страна. Така ние се пръснахме в двата края, а Харламов подскочи между нас и стигна до вратата. До ден-днешен не мога да проумея как и двамата ни направи на глупаци. Едно нещо знам със сигурност: друг такъв хокеист не е имало“, коментира бившият канадски защитник Жан-Клод Трамбле.

В шестия мач от притовостоянието между СССР и НХЛ канадците през цялото време действат много грубо срещу Харламов. В един момент Боби Кларк със замах на стика удря руснака през глезена. След това нападателят на ЦСКА (Москва) не играе в оставащите мачове, а канадците записват победи и в трите, за да спечелят Суперсерията. Треньорът на звездите от НХЛ Гари Синдън отрича неговите хокеисти, включително Кларк, умишлено да са искали да контузят Харламов. Въпреки това той признава, че именно отсъствиет о на руския нападател е помогнало на тима му да триумфира в серията.

Според митовете, след Суперсерията от 1972 г. на Валерий Харламов и на няколко други съветски хокеисти са предложени договори в НХЛ за по един милион долара. Всеки един от тях отхвърля офертите.

ПОВТОРНОТО СЪБИРАНЕ
Тройката се събира отново за световното първенство през 1973 г. в Москва. СССР записва десет победи в десет мача с обща голова разлиса 100:18. Валерий Петров поставя рекорд на шампионатите по събрани точки – 18 гола и 16 асистенции. Постижението му не е подобрено и до днес. Борис Михайлов завършва с 29 точки (16+13), а Харламов с 23 (9+14). Тримата попадат в идеалния отбор на турнира.

От този момент треньорите на „сборная“ никога повече не разбиват тройката. Петров, Михайлов и Харламов печелят още четири световни първенства (1974, 1975, 1978 и 1979), стават олимпийски шампиони в Инсбрук (1976) и взимат Купата на предизвикателството (1979), където Борис Михайлов вкарва три гола в три мача срещу селекцията на НХЛ, а в решителния мач реализира победното попадение за 6:0.

Последният турнир с участието на легендарната тройка е на олимпийските игри в Лейк Плесид през 1980 г. Националният отбор на САЩ от 1962 г. не е печелил медали и преди Олимпиадата не е считан за фаворит, въпреки че е домакин. Още повече, че три дни преди началото на Игрите американците изиграват приятелски мач срещу СССР и губят с 3:10.

В първия етап съветските хокеисти записват пет победи в пет мача, докато САЩ правят 2:2 с Швеция, но сензационно бият Чехословакия със 7:3. Във финалната фаза „янките“ побеждават СССР с 4:3 в битка, известна като „Чудото на леда“. През 2008 година Международната федерация по хокей на лед (IIHF) обявява мача за Най-яркия момент в 100-годишната история на хокея. След това печелят срещу Финландия и стават олимпийски шампиони. „Сборная“ завършва на второ място, като в последния си мач разбива шведите с 9:2.

След края на олимпийските игри Михайлов и Харламов приключват кариерите си в националния отбор. Петров помага на СССР да стане световен шампион през 1981 г. На първенството в Швеция вкарва четири гола и прави шест асистенции. В последствие Владимир Петров, Борис Михайлов и Валерий Харламов са включени в Залата на славата на IIHF, а Харламов е приет и в Залата на хокейната слава в Торонто.

НАСЛЕДСТВОТО НА ЗНАМЕНИТАТА ТРОЙКА
Треньорите на националния отбор на СССР в продължение на много години продължават да използват формации, обиграни в клубните отбори. Като смяна на легендарната тройка Петров-Михайлов-Харламов се появява великолепната петица: в атака Владимир Крутов, Игор Ларионов и Сергей Макаров, а в защита Вячеслав Фетисов и Алексей Касатонов. В най-силните години на двете формации на вратата на СССР и на ЦСКА (Москва) е Владислав Третяк.

Великолепната петица за първи път се появява за СССР в Купата на Канада през 1981 г., където „сборная“ печели трофея. В решителния мач е записана победа над домакините с 8:1. Ларионов вкарва два гола, а Крутов добавя едно попадение. Този триумф съветските хокеисти посвещават на Валерий Харламов, който четири дни преди началото на турнира загива при автомобилна катастрофа.

След това знаменитата петица печели четири световни титли (1982, 1983, 1986 и 1989) и взима два олимпийски златни медала (1984 и 1988). Именно нейните съставящи хокеисти стават едни от първите руснаци, пробили в НХЛ. Най-успешна кариера зад Океана имат Ларионов (три пъти печели Купа Стенли) и Фетисов (две Купи Стенли).

Тройката Петров, Михайлов и Харламов прави съветската хокейна школа уважавана в цял свят, включително в родината на този спорт Канада. Самите канадци нееднократно са признавали, че мачовете на звездите от НХЛ със „сборная“ и клубовете от СССР често са им давали сериозен повод за размисъл. Резултатите от последващите години и представянето на канадските хокеисти в последно време показват, че в родината на хокея на лед са успели да взаимстват най-добрите черти на съветския хокей, като в същото време запазват и собствените си силни страни.
Артьом КРУК, ТАСС
Превод от руски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ