Датата е 16 август 2008 г. На гребния канал в Пекин една велика българка ще победи времето, парите и законите на природата. Всички те са против нея, но това я прави по-силна и по-амбицирана. Името й е Румяна Нейкова.
Почти на 36 години, провела подготовка в абсолютна мизерия, кал и счупените дъски, по които едва успява да премине, за да се качи в лодката си на язовир „Пчелина“, гребкинята триумфира в китайската столица. Отиде твърдо решена да си вземе златото, което й бе отнето в Сидни 2000 след престъпно решение на съдиите. И го стори.
Днес, цели шест години по-късно, титлата на Нейкова продължава да е

 

Последният

олимпийска връх на

сметката на България

В Лондон 2012 не стигнахме до нито един връх, макар че Станка Златева остана на един туш разстояние от него в женската свободна борба. Пак в Лондон българските спортисти намериха последни сили да донесат обратно у дома само две отличия – пропитото със сълзите на Станка сребро в категория до 72 кг и бронзът на Тервел Пулев в бокса.
На игрите в британската столица страната ни въобще нямаше представител в гребането. Всъщност, българин в този спорт се класира за там, но от името на Азербайджан. Става въпрос за изключителния талант Александър Александров, който от родната федерация, без да се замислят много-много, изтъргуваха на азерите.

Но въпросът е за Нейкова и за това, че я забравихме много бързо. И нея я сполетя онази горчива участ, докато е на върха, да е най-обичаната, най-търсената за снимки от властта, най-желаната за събеседник. Щом излезе завинаги от скифа обаче нещата се промениха.

Типично по нашенски, докато начело на министерството на спорта бе съпругът й и личен треньор в славните години на кариерата Свилен Нейков, я забивахме мине не мине с по някоя тенджера, пълна с помия. Само защото смятахме, че животът й е песен и че щом Свилен е начело на спорта, значи Румяна стои отстрани, върти си синджирчето и се чуди къде да седне, за да кръстоса крак връз крак.
В същото време гребкинята, която винаги се е стремяла да стои далеч от общественото внимание и медийния шум, чисто и просто работеше. Къртовски се трудеше, въпреки че вече бе застанала от другата страна на барикадата и бе стана треньор.

Вместо да си гледа децата, които пораснаха без нея, изгледани от баби и дядовци, Руми пак хукна по лагери. Пак ставаше доброволно отшелник на Белмекен със седмици и пак даваше душа и сърце в името на спорта, в който премина половината й съзнателен живот.
Нейкова прегръщаше мълчаливо и с гордост нападките, че в управлението на мъжа й тя и федерацията по гребане са били сред най-облагодетелстваните. Прие като личен провал некласирането на българска лодка за лондонската олимпиада и продължи да се блъска.
Доскоро, когато чашата на търпението и на тази силна жена преля и един ден тя

 

просто развя

бялото знаме

 

Напусна поста си на селекционер на националните отбори и депозира оставката си като директор на централата.
Боричкането за власт в гребането, вечното дърпане на килима всеки към себе си, все по-мътните финансови истории и нечистоплътни лични взаимоотношения лека-полека превърнаха една от най-великите ни спортистки в историята в доброволен отшелник.
Никой не се сеща за нея, никой не й звъни. Мобилният, който й преди тя вдигаше рядко и само на познати, но поне не спираше да дрънчи, отдавна мълчи. Сякаш Нейкова не ни е нужна, не е прославила родината и няма никакви познания, с които да бъде полезна.

И до ден-днешен, когато тя гледа запис от финала на олимпиадата в Пекин, сълзите й започват да се стичат като река и тя не може да ги спре. Все така се вълнува от онези моменти, донесли й огромно вътрешно удовлетворение, но платени с жестока физическа болка.

Малцина знаят, че в навечерието на битката за разпределение на медалите българката така контузва кръста си, че не може сама да излезе от лодката. Не е способна да се наведе, за да си обуе маратонките.

Самият Нейков, който не мигва в нощта преди финала, пък се пребива нелепо с колело докато жена му се бори за титлата, а той върти педалите на алеята до канала, крещейки с пълно гърло да не се предава и че златото няма как да й се изплъзне отново, както в Сидни.

След оттеглянето й нещата стоят по друг начин и разочарованието е налице.
„Няма проблем. На никого нищо не искам насила“, отсича Нейкова, която вече почти от месец няма нищо общо с българската федерация по гребане. Отказва категорично да коментира публично причините, довели до това изненадващо решение.
„Лични мотиви“, отсича съпругата на бившия министър на спорта Свилен Нейков, която вече ще има достатъчно свободно време, за да е в приятната компания и на мъжа си, и на двамата им пораснали вече синове.

Големият Емил вече е почти на 12 години, а малкият Марио ще стане на осем. Руми прекарва всяка минута с момчетата, забавляват я въпросите им, заедно с Емо и Марио залягат на учебниците, пишат домашни, решават задачи, четат се на глас уроците, за да могат малчуганите да са на ниво и в клас.

Нито Руми, нито Свилен натискат наследниците си да спортуват, но децата плуват и имат свободата да изберат сами по кой път да поемат.

Нейкова не иска и да чуе за гребане, за вода и за лодки и хората от федерацията. Толкова е огорчена и отвратена от действителността и игрите на дребно, които затискат родния спорт в последно време. Преди от време на време хващала греблата, колкото да начеше старата си краста. Но и това отминало. Екипировката й, триката й, всичко било затворено по килери и натикано по кашони, за да не й напомня за годините робски труд и къртовски усилия, оставени зад гърба й.

 

Голямата й болка,

разбира се, не

отшумявала

 

Тя била свързана с известна доза сантименти – разрушената до неузнаваемост база на язовир „Пчелина“ в Пернишко. Именно там минава значителна част от подготовката й преди олимпийските игри в Пекин. Базата обаче е толкова унищожена, че вече е опасно да бъде използвана. Напоследък пък все повече се засилват слуховете, че умишлено ще бъдат съборени постройките. И вместо спортен обект, занапред там ще се издигне сграда за съвсем различни нужди. Няма да се изненадате, ако само загатнем, че всичко това в бъдеще време се планира да бъде сътворено по станалите модерни „Европейски проекти“ и с европейски субсидии.

Запознати твърдят, че 40-годишната световна и европейска шампионка вече си е намерила ново професионално поприще. То отново е свързано с гребането, но касае подрастващи и хора с увреждания. Занапред Нейкова решила да посвети цялата си енергия, време и знания именно в работата с хора, които страдат от някакво физическо или емоционално заболяване, но имат силно желание да се занимават със спорт.
Всичко това е болна тема за Руми, нещо като нейна лична кауза от години. Още като състезател тя усетила огромната болка на колегите си в инвалидни колички, които били захвърлени като ненужни вещи по време на церемонията за награждаване на спортист на годината през 2008 г. Тогава именно тя стана номер едно в класацията.

От онзи момент нататък, без да вдига шум в медиите, Румяна започнала да помага, с каквото може. Използвала влиянието и връзките си, за да събере средства и да бъдат закупени лодки за гребане за хора с увреждания, които по принцип са адски скъпи, само едната излиза от порядъка на 30 000 евро. Мечтаела си да основе собствен клуб и в него да подготвя кадри, които някой ден

 

да се класират за

параолимпийските игри

Всеки уикенд Нейкова, с подкрепата на мъжа си се качват на личния си автомобил и потеглят към Панчаревското езеро. Но не за да седнат и да изпият чаша кафе на въздух край водата, а за да посветят час време на група инвалиди, които упорито тренират гребане. Заниманията се водят от Руми и Свилен, когато той не е ангажиран с лекции в НСА, където преподава.