Стефан Ботев е роден на 14 февруари 1968 г. в Харманли. Завършва средно образование, специалност вдигане по тежести, в спортното училище в Хасково. Става най-младият майстор на спорта в школото и получава стипендия като олимпийска надежда. Завършва висше образование в НСА. Възпитаник е на легендарния треньор Иван Абаджиев. В кариерата си Стефан подобрява седем световни рекорда. Обявен е за най-добрия щангист в света за 1990 г. от Международната федерация. Многократен световен и европейски шампион. Каква е цената на златото Ботев разкрива в най-откровеното си и шокиращо интервю. Специално за „ШОУ”.

 - Спомняте ли си интересни случки покрай тренировките с Иван Абаджиев?

- Абаджиев ни пускаше само 3 дни в почивка за цялата година – на Нова година, на 1 и 2 януари. Иначе няма събота, няма неделя. И на 30 декември привечер свършваме тренировка и той ни казва: „Момчета, имам едно предложение - какво ще кажете и утре да тренираме, на 31-ви, и дайте Нова година да си я изкараме в залата”. И ние му казваме: „Старши, ти си откачил тотално”. Той обаче продължава: „Ще вземем торта, пиене, към 22 ч. вечерта ще свършим тренировка, ще отидете да се изкъпете и ще празнуваме тука, в залата, да ни върви другата година. Като празнуваме утре, на 1-ви ще си починете и започваме чак на 2-ри”... Ние му обясняваме – семейства имаме, той – който ви обича, ще дойде тука да ви види в залата.

Абаджиев имаше много кучета, но обожаваше един санбернар, който тежеше 110 кг. И пробваше с него някой път рефлексите ни в залата. Излизаше навън в почивките между движенията, за да разкара кучето. В един момент го вкарваше в залата и казваше: „Дръж, Зевс”, и всеки гледаше да се спасява, за да не го ухапе кучето. Гледахме да се изкатерим на един перваз, горе на прозореца. Веднъж един от нашите не успя бързо да се качи на прозореца, кучето го захапа за ахилеса, скъса му го и го свали от прозореца, по-късно го оперираха момчето. Но той лежи паднал на земята, пищи, кръв му тече, а

 

 

Много хора беше хапал този Зевс. Един път даже Абаджиев разкарвал кучето по улицата, то захапало един човечец и му разкъса ръката. И оня като вземе едно дърво, като удари Абаджията в главата с него, до ден днешен от тази случка той има белег. Един ден пък предложи на този от нас, който се сбори с друго негово куче – немска овчарка, да го пусне един ден почивка. Казах – аз съм готов веднага, даде ми дунапрен за ръцете и тялото и започнах да се боря с него. То ме захапва за ръката и висна и аз започнах да я бия. Пък той: „Спри, ще убиеш кучето!”. Пусна ме един ден в почивка. Аз победих кучето - нямаше как. Какви ли не идиотщини сме правили, само и само да вземем един ден почивка.

- Наистина ли докато е тренирал националния отбор в залата, е контролирал по телефона и как дъщеря му свири на цигулка?

- Ние тренираме, той се обажда на дъщеря си да я слуша как свири. На телефона слуша нея, пък нас ни гледа как тренираме и само като зяпне и се унесе, на нас ни е ясно, че слуша дъщеря си. И както слуша, слуша и по едно време: „Не, не, спри”. И ние спираме всички, а той: „Не, бе, вие тренирайте”. И обяснява по телефона: „Абе, оная нота, дай я по-високо, какво ми се чудиш, ще те ударя с тази цигулка по главата, като дойда”. Той я побъркваше, учеше я да свири на цигулка по телефона.

 

Чувал съм, че е
чупил цигулката в
главата на дъщеря си

 

Веднъж Абаджиев ни заведе на неин концерт-премиера. Излиза дъщеря му да свири, пък ние целият национален отбор сме на първия ред. Много разбираме ние от цигулки, ама сме там наредени... И зад нея свири оркестър и в един момент спира. И ние всички скачаме: „Браво, браво!” Абаджията: „Стой! Седни! Не е свършило, не е антракт, това е пауза”, пък ние мислим, че е свършило. И го питаме: „Кажи, Старши, кога трябва да пляскаме, а той вика: „Ще гледате мен, бе, улуци, ще гледате мен”. И като спре да свири тя, ние гледаме него - като си трае той, и ние си траем. И всички бяхме взели цветя да й подаряваме. Бяхме под строй, и на театър „Иван Вазов” ни водеше. 

 

- Имал съм, разбира се, както и мои съотборници. Карали сме се много пъти. Но той е треньорът и като не съм съгласен – ще си ходя. Както и направих една година, 1990 г. мисля, че беше. Казах му, че не съм съгласен с методиката му на работа и той каза: „Тогава изчезваш от националния отбор”. Аз казах – изчезвам. Напуснах, отидох в стария ми клуб, тренирах самостоятелно, разбрахме се да ходя на контролни състезания и ако покажа резултати, достатъчни да участвам в световното първенство, да участвам. Така и направих и успях да покажа резултати, и то много добри. Това беше най-добрата ми година. Защото все пак всеки има някакъв таван, предел, отвъд който вече не може да приема натоварвания. Сега не може да започваме тренировки от 8 часа сутринта и да изкарваме до 1-2 часа през нощта в залата.

То всеки имаше конфликт с него, но по-сериозно беше положението с Ангел Генчев.

С него се гониха
из залата, нещо
си посягаха,

 

с него имаше едни такива по-специални моменти.

- Когато сте ходили на лагери, случвало ли се е да бягате през нощта, за да се забавлявате?     

- Ами ние постоянно бягахме, защото той нямаше да ни пусне, трябваше да бягаме. Налагаше се да скачаме през прозорците, за да ходим по дискотеки, да виждаме някакви гаджета, защото все пак по онова време бяхме млади момчета. Хванеше ли ни, следваше наказание. Най-лошо беше, като ни отреже от парите, защото получавахме 105 лв. като национални състезатели. За времето си 100 лева бяха много пари... Но ти си млад човек, 20-годишен, как да не бягаш? Налагало се е с въжета да слизаме от терасите, с чаршафи от хотела, бяхме като барети. Иван Абаджиев стоеше до късно на рецепцията и затова нямаше как да излезем оттам. Имал съм доста случаи, в които идва на тренировка и ми казва: „Ти си глобен, излизал си снощи”. Аз съм излизал наистина, но казвам: „Не съм излизал, не е вярно”. И накрая разбрахме какво прави нашият – стане в 4-5 часа сутринта, за да си разкарва кучетата, обаче минава покрай колите и пипа отпред двигателя дали е топъл. Която е топла, собственикът й е излизал...

 

 

Изхитрихме се после и карахме някой приятел да дойде да ни вземе, че да не ни хване Абаджиев. Това не се случваше всяка вечер, разбира се, но като имахме възможност, бягахме, защото той пускаше само тези, които са семейни. Петък и събота ги пускаше за по една вечер и това беше, всички останали трябваше да сме там.

- Имаше ли щангисти, които се контузваха и отказваха заради тежките натоварвания, на които ви подлагаше Иван Абаджиев?

- О, има много такива! Най-честите контузии бяха скъсване на сухожилия, изваждане на стави, рамена, колена и т.н. След такова нещо е абсурд да продължиш кариерата си на спортист. Много сериозни контузии имаше, имаше и някои големи таланти, но не издържаха на натоварванията. Бягаха от лагера и повече не се връщаха. Имаше много такива, много... Аз съм бил даже в една стая с един, с когото още бяхме в националния отбор при юношите, който се събужда една нощ и казва: „Аз не мога повече, по цяла нощ

 

сънувам бели мишки,
които ме преследват,

по тавана ходят, халюцинирам вече...” Избяга момчето, вече беше психясал тотално. То и при юношите не беше леко, даже по-голяма идиотщина. Беше концлагер. Имаше един Ставри Канелов, той беше нещо страшно - концлагерите нищо не са пред него. Изцеждаше те като лимонче, докато можеш да издържиш. Самото му държане беше много студено, много строго, при Абаджията беше по-добре. Като отидохме при него, направо се родихме.

- Като стане дума за Абаджиев, веднага се прави връзка и с допинга…

- Ама, разбира се, че трябва да пиеш нещо, за да се възстановиш – то няма начин да не пиеш разни буламачи. Какви ли не сме ги яли и какво ли не, ама той избира най-чистото, най-точното, за да не ни навреди на нас и съответно да правим големи резултати. Тези, които го свързват само с допинга, си нямат никакво понятие какво е било при нас. Тренировките ни бяха триразови, два пъти нищо не беше, до нощта карахме. Как да се възстановим? Иначе тренировката ни беше официално до 22,30 вечерта, обаче като не е доволен от резултатите, караше и до 2 ч. Но аз като тренирам до 2 ч., викам масажисти в 3-3,30 ч. да ме масажират, защото съм схванат вече, всичко ме боли, получавам някаква крампа. До 5,30 масажи и ставане пак в 7, то това не може да се опише, страшно беше!

 

 

Той не можеше да ни даде най-силния и вреден допинг, тъй като той стои в организма максимално поне 5-6 месеца. Пък допинг-контрола понякога идва през две седмици.

- Защо тежкоатлетите ни винаги горят с допинг, и то по доста тъп начин – с някакви евтини лекарства, които се продават в аптеките свободно, за стотинки и са родно производство?

- Единият случай, който е през 2000 г. на Олимпиадата в Сидни – тогава ги хванаха българските щангисти с ороцетам. Добре, откъде Абаджиев да знае, че на самата линия в цеха за лекарства са правили нещо друго, останала е някаква съставка и оттам е станал фалът?! И това го доказаха, мина през съда и какво – нищо, спортистите изгоряха.

Другият случай, който нас ни спря, беше при участие през 1988 г. на Олимпиадата в Сеул с диуретика флорентрил. Флорентрилът какво е - диуретично средство да се изпикаеш, за да свалиш килограми. Тогава хванаха двама наши състезатели - Ангел Генчев и Гръблев, и тук се взе решение на ЦК на БКП да спрат щангите от участие. Според Абаджиев руснаците бяха виновни тогава, защото по думите му през 1988 г. точно преди Олимпиадата дошли на разговор с него, за да се разберат за медалите. Искали са половината за тях, половината за България. Абсолютно е възможно това, аз съм сигурен, че е така, защото на руснаците по онова време това им беше най-силният спорт, както и при нас. С Абаджиев съм говорил по тази тема поне сто пъти. Тогава той ми каза: „Ако ти бях казал да станеш втори, а имаш възможност да си първи, щеше ли да ме послушаш? - Не, разбира се”. Абаджията им казал това на руснаците и те:

 

 

И какво става – шефът на комисията на допинг-контрола е руснак, на категорията е руснак, навсякъде бяха руснаци. През 1988 г. няма Арбитраж - каквото каже Братушката, това е. Просто си заминал отвсякъде. Абаджиев каза, че му предложили да си поделят руснаци и българи медалите, накрая да оставят една категория за основното класиране – аз и Захареевич и който бие, да вземе основното класиране. Той казал тогава: „Аз това не мога да го направя, ще се боря за 10 медала!”. А диуретикът, който взимаме да се изпикаем, да свалим килограми, него го взимам аз, взима го другият, третият, петият, руснак или от друга народност. Това са пълни глупости! Диуретикът не е стероид, не е анабол, нищо такова. Той е в забранения списък, както аналгина, кофеина - ако пиеш повече от 2-3 литра кола, пак може да те гепят и да дадеш положителен резултат.

- Защо преди години самият вие решихте да се състезавате за Австралия?

- Бях взел решение да направя пълна промяна, защото през 1990 г. тук беше нещо страшно. Много беше труден животът тогава и реших, че трябва да променя нещата, пък ми предложиха добри условия и от Австралия. Само ще кажа, че 1990 г. беше моята най-добра година като състезател, тогава бях на 22 г. Завоювах всички световни титли, европейска титла, най-добър в света, спортист № 1 на България, рекорди... нямаше титла, която да не бях взел тази година. И като награда за всичко, което съм направил за цялата година, ми дават една... торта.

 

Няма нищо друго,
само една торта!

За мен това беше страшна подигравка за целия този труд, за всичките тези усилия, които бях хвърлил. Просто нямаше как да съм съгласен и да остана в тази държава! Преди 10 ноември 1989 г. даваха по 3000 лева за световен шампион. Ние получавахме около 300-400 лева заплата като военни, бяха ни военизирали всички в националния отбор, за да получаваме по-високи заплати. За сравнение тогава двустаен апартамент в столичния квартал „Борово”, където живея и днес, струваше около 12 000 лв. Точно тогава го купих и аз моя за 12 300 лв. През 1990 г. нямаше пари, нямаше нищо, и просто реших, че няма накъде – спортистът е на върха няколко години и аз трябваше да използвам това време. Да отида някъде другаде и да получавам по-добро заплащане.

Естествено, по онова време ние бяхме най-големите предатели, престъпници и т.н. Никой не говореше за какво го правим това нещо. 
 

- Фирмата до ден днешен си я спомням, казваше се „Макгилън” и беше за строителни материали. От болтчета до клещи, до гайки и т.н. Това беше един огромен склад, в който работихме. Бачкахме много здраво, след работа отивахме да тренираме, но разстоянията там са огромни. На мен ми костваше един час да стигна от работата ми до залата за тренировки. Тренирам там 2-3 часа и после 30-40 минути пътувам до вкъщи, пребит вече тотално. Сутринта пак в 7 ставаш и това всеки ден. Беше ми ужасно трудно, но след като бяхме отишли вече, нямаше път назад.
 

- Ето стигнахме до най-правилния въпрос. Има някъде един началник, една шапка отгоре, и той се казва министър. И този министър да започне да им прави регулярни проверки да видим аджеба къде отиват тези пари. Не може ти да получаваш такива огромни пари и накрая да казваш, че няма пари и състезателите да изнемогват. Те са виновни, кой е виновен? Преди няколко дни нашата нова федерация пак се издъни – не допусна щангистите да участват на световното първенство сега, това е и за квоти на Олимпиадата също. Сега Севдалин Маринов го изкарват виновен, за да си остане Делчо Колев пак на поста. Там на място Колев реагира емоционално: „Край, аз си подавам оставката, поемам цялата вина...”, като се върна тук започна: „Моята оставка няма да реши проблемите, трябва да помислим други неща...” Хайде стига де! Като се издъни – аут, направо на секундата.
 

- Никой в сферата на щангите не е предполагал, че Гълъбин може да има нещо общо с наркотици. За мен също е голяма изненада.
 

- Гълъбин си получава парите, да. За олимпийски шампион възнаграждението е три минимални работни заплати.

- Как във Федерацията по вдигане на тежести се коментира неговото задържане? Говори ли се за това да бъде маханата снимката му като шампион?

- Такова нещо не съм чувал, но мога да кажа само, че това ако се случи в Австралия, наистина ще му махнат снимката. Ако там това стане, просто забрави, че този човек съществува като име повече, каквото и да е направил до тогава. Една такава издънка и той вече не съществува – не снимка, ами няма да го споменават никъде. Такива са австралийците. При нас не е така. Ами Севдалин Маринов защо го махнаха от Олимпиадата, от организационния комитет на Олимпиадата в Лондон? Ето заради това. Един път е хванат с допинг като състезател, и след това още веднъж. Започна работа в Лондон и се получило анонимно писмо веднага, че той е давал положителна проба за допинг преди години и край. Изгониха го веднага.
ЖИВКА АНГЕЛОВА