-Тони, някога вярвал си че, един ден ще победиш Мария Гроздева?
-(смее се). Мария е страхотен професионалист. Велика личност, която е дала много на България. Това, че съм преди нея в класацията за стрелец на годината, не означава нищо. Трябва да направя още много, за да постигна поне частица от нейните успехи. Имам предвид добро участие на Олимпиадата.
-Ти си стрелец номер едно на България за 2011 година.
-Гордея се с това постижение. Наистина през годината имах най-добри резултати. Спечелих бронзов медал от Европейското в Белград. Имам сребро от Световната купа в Мюнхен. Именно от това състезание спечелих и квотата за Олимпиадата. Завърших четвърти с пневматична пушка и заслужих квотата за Лондон. Имам и още няколко отличия през годината, три медала (златен, сребърен и бронзов) от Гран при в Иран.
-Чакаш ли Игрите в Лондон, отброяваш ли дните?
-Това ще е първата ми Олимпиада и със сигурност няма да е последната. Преди нея обаче имам още много състезания, на които трябва да се представя добре. Имам четири световни купи догодина, които са добра тренировка преди самата Олимпиада. На тези състезания ще срещна съперници, срещу които ще се изправя в Лондон.
-Какво очакваш от Олимпиадата?
-Отивам минимум за класиране на финал в две дисциплини – на пушка и на 3х40 изстрела с пушка. Резултатите, които постигнах тази година, ми дават надежда, че съм готов за финала. Стигна ли до първите осем в битката за медалите, нищо не се знае.
-За какво мечтаеш?
-Да се кача на стълбичката на Олимпиадата, искам да чуя българския химн в моя чест. Това е много по-важно от някакво класиране, гордея се, когато печеля медали за България.
-Имаш ли сили да тръгнеш по стъпките на Таню Киряков, Мария Гроздева и другите легендарни български състезатели по стрелба?
-Ще се опитам, ще дам всичко от себе си, за да продължа добрата традиция на страната ни в този спорт. Не мога обаче да давам обещания, имам още много път пред себе си, за да се развивам и да печеля.
-Гледал ли си успехите на двамата?
-Разбира се, така се и запалих по стрелбата. Мария и Таню са много готини, винаги ни помагат. Преди важни състезания и финали, казват ни какво да правим. Мария предава опита си, споделя тя какво прави по време на финал и ние също го прилагаме.
-Кой те запали по стрелбата? В Югозападния край се раждат футболни таланти, откъде тази страст към пушките?
-Брат ми пръв тръгна на тренировки по стрелба в местния клуб в Сандански “Санел”. И аз покрай него. Не изоставих стрелбата през всичките тези години, колкото и трудно да беше.
-Какво ти струваше да стигнеш до тук, национал и участник на Олимпиада?
-О, много неща. Да са живи и здрави родителите ми. Те ми помогнаха. Спомням си, че ми купиха първия екип, защото в началото нямах нищо – нито екипировка, оръжия, нищо. Ако не бяха те, сега нямаше да съм стигнал до тези резултати.
-Да не би с баща ти да сте ловували като малък и да те е запалил по стрелбата?
-Не, не, тръгнах по стъпките на брат ми. Да ви кажа, още не съм опитвал как е да стреляш по животни, не съм ловувал, въпреки че имам предложения от дружинки.
-Сигурно ще бъдеш добър, след като целиш десетките по мишените?
-Различно е. По време на състезания мишените срещу мен са неподвижни, а в гората е друго. Едва ли обаче пък има чак толкова голяма разлика.
-Колко голям е центърът на мишената?
-На разстояние 10 метра центърът е с диаметър половин милиметър. На 50 метра центърът е с диаметър 1 сантиметър. Не знам как ви се струва, но е малко (смее се). Много пъти ми се е случвало да уцеля от десет опита десет пъти в центъра.
-На кого дължиш най-много в този спорт до момента?
-Първо на родителите ми, които много ми помагат. След това на сегашния ми треньор в клуб Тракия (Пловдив) Веселин Петков, както и на президента Камен Шишманов. Федерацията помага, осигурява ни всичко. Преди години не беше така, но сега всичко е наред.
-Кое е първото ти качване на почетна стълбичка в кариерата?
-Беше на европейско първенство през 2007 година, бях още на 19 и спечелих трето място. Първата ми победа беше в Холандия, там взех три златни медала за три дни.
-Стрелял ли си в мишената на съперник?
-Случи ми се веднъж, беше на състезание в България. Улучих десетката на момче до мен, но никой не видя. На международно състезание не ми се е случвало подобно нещо.
-Какви други гафове се имал по време на турнири?
-Спомням си на една Световна купа в САЩ, че тръгнах към финала без номер на гърба. Той е задължителен, за да знаят кой състезател в кой коридор стреля. Аз обаче го забравих, наложи се останалите от групата да ми го носят от хотела. Да, но се забавих с половин час, което ми отне времето от финала. Нужни ми бяха час и половина, а остана само един час.
-Пиенето влияе ли на състоянието на професионалните състезатели по стрелба?
-Със сигурност, забавя реакцията и все едно нищо не правиш. Не можеш да натиснеш спусъка, както трябва, не можеш да се концентрираш.
-Виждал ли си пиян състезател да застава пред мишените на турнир?
-В България е имало такива случаи.
-Нужен ли ви е специален режим на тренировки, хранене?
-За тренировките е ясно, няма какво да коментираме. За храненето не чак толкова, всеки човек отговаря сам за себе си. Добре е да се спазва някакъв режим, въпреки че нямаме строги забрани да не ядем това или онова.
-Кой е най-възрастният състезател, който си виждал да стреля?
-(смее се). Преди 2-3 години бях на състезание в Германия. Там имаше един човек, който беше роден през 1932 година, т.е. беше на 78-79 години, почти на 80. Това е много сериозна възраст. В стрелбата годините нямат кой знае какво значение, тъй като с напредване на възрастта опитът се увеличава и това също помага. На 50-60 години обаче вече се отказват, но чак на 80. Той се състезава само от легнало положение. Ляга, връзва пушката за ръката, за да има сигурност и почва да стреля. Сега не постига кой знае какви резултати, но самото му участие е достойно за уважение.
-Стрелбата не е футбол, има ли пари във вашия спорт?
-Ако постигаш добри резултати, има и премии. Аз и останалите от националния отбор сме на заплати, но не си мислете, че става въпрос за пари, каквито взимат футболистите например.
-Помниш ли колко беше първата ти премия?
-Взех 400 лева, беше през 2006 година и тъкмо прохождах в стрелбата. Даде ми я тогавашният шеф на стрелбата Васил Божков след участие в Москва. Тогава не взех медал, но той беше доволен и раздаде бонуси.
-Получи ли премия за квотата за Олимпиадата в Лондон?
-Да, от клуба ми Тракия (Пловдив). Ако догодина вляза на финал, ще си осигуря заплата от федерацията. Всичко зависи от мен и от резултатите, които постигам.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
