Първият френски спортен ежедневник “Льо Вело”, който продавал по 80 000 броя дневно, защитавал тезата за невинността на Драйфус. Някои от най-големите рекламодатели на изданието, особено Алберт де Дион, собственик на автомобилната компания Де Дион-Бутон, вярвали във вината на войника.

 

Това довело до някои остри словесни схватки между главния редактор на “Льо Вело” Пиер Жифар и рекламодателите. Вследствие на това бизнесмените се оттеглили и създали свой вестник “Л`Ауто”. Новото издание искало да засечи пробега Париж-Бреск, който бил организиран от Жифар.

 

Идеята за Тур дьо Франс дошла на основния журналист пишещ за колоездене в “Л`Ауто” – 26-годишния Жео Льофевър. По време на обяд на 20 ноември 1920 г. той обсъдил идеята си с главния редактор Анри Десперанж. На 19 януари 1903 г. “Л`Ауто” обявява създаването на Тур дьо Франс.

 

Първоначално Обиколката на Франция трябвало да продължи 5 седмици – от 31 май до 5 юли. Това се сторило на желаещите твърде изморително и се записали едва 15 участници. Това накарало Десперанж да съкрати времето на 19 дни – от 1 до 19 юли. Допускало се и ежедневно присъединяване на нови състезатели. Участие взели 60 състезатели, допускали се не само професионалисти, но и аматьори – повечето от тях безработни или авантюристи.

 

Форматът на надпреварата (обща дължина на състезанието 400 км) грабнал интереса на публиката, особено с възможността за състезание през нощта. Тур дьо Франс помогнал на “Л`Ауто” да увеличи тиража си от 25 000 до 65 000 броя, през 1908 г. вече бил четвърт милион, а по време на състезанието през 1923 г. вече бил 500 000. По думите на Десперанж, рекордът бил поставен по време на Обиколката през 1933 г., когато тиражът скочил до 854 000.

 

През 1939 г. заради политически причини и стартиралата Втора световна война до участие не били допуснати отбори от Италия, Германия и Испания. По време на самата война Тур-а не се провежда, но има няколко различни пробега. Състезанието се подновява през 1947 г.

 

Днес колоездачната обиколка на Франция се организира от “Сосиете дю Тур дьо Франс”, който се спонсорира от “Амаури Спорт Организасион”. От своя страна тази организация е част от медийната групировка “Едитионс Филип Амаури”, която притежава спортния всекидневник “Л`Екип”.

 

Тур дьо Франс привлича вниманието на зрителите и днес, тъй като е възможно да бъде спечелен от състезател, който не е записал нито една етапна победа по време на надпреварата. Точно това прави легендарният американец Грег Льомон през 1990 г. Въпреки че броят на етапите варира през годините, днес той е фиксиран на 21, а средната дължина на цялото състезание е между 3000 и 4000 км. Най-късият Тур дьо Франс е бил през 1904 г. – 2420 км, а най-дългият е през 1926 г. – 5745 км.

 

През последните години непрекъснато се говори за употребата на допинг в Обиколката на Франция. Историята на употребата на стимуланти по време на надпреварата датира още първото издание на състезанието. Редица участници употребяват алкохол или други средства, за да притъпяват мускулната болка. Това кара Международния колоездачен съюз да поведе борба с тази практика.

 

През 1924 г. Анри Пелесиер и неговият брат Шарл разказват пред журналиста Албер Лондре, че са използвали стрихнин, кокаин, хлороформ, аспирин, конски мазила и други стимуланти. Историята им е публикувана в “Льо Пти Паризиен” под заглавие “Осъдените от пътя”. На 13 юли 1967 г. е и първият смъртен случай заради употреба на допинг по време на Тур-а. Британският колоездач Том Симпсън умира по време на изкачването на Монт Венту след употреба на амфетамини.

 

През 1998 г. по време на т.нар. Обиколка на срама е арестуван Вили Воет, служител на отбора Фестина, тъй като е заловен с еритропоетин (ЕРО), хормони на растежа, тестостерон и амфетамини. Полицията предприема обиск на хотелите на отборите и намира забранени субстанции при тима TVM. Това предизвиква стачка на състезателите, но след преговори директорът на надпреварата Жан-Мари Льоблан властите ограничават проверките и колоездачите продължават участието си. Някои от състезателите са наказани и едва 96 финишират в Париж.

 

През 2006 г. Тур-а е разтърсен от “Операция Пуерто”, където уличени са фаворитите Ян Улрих и Иван Басо. По време на състезанието положителна проба за тестостерон дава американецът Флойд Ландис. През 2007 г. Ерик Цабел и Бярне Рийс признават, че в миналото са ползвали ЕРО по време на Обиколката на Франция. В течение на надпреварата през същата година Александър Винокуров дава положителна проба за кръвопреливане (считано за кръвен допинг), а Кристиан Морени е хванат с тестостерон. Отборът на Винокуров – Астана и този на Морени – Кофидис напускат състезанието.

 

На 25 юли 2007 г. лидерът в класирането Михаел Расмусен е освободен от тима си Рабобанк заради нарушаване на вътрешни правила с пропускането на допинг-проверки на 9 май и 28 юни. Датчанинът твърди, че през това време е билв Мексико, но италианският журналист Давиде Касани свидетелства пред датска телевизия, че във въпросния период е виждал Расмусен в Италия. Хванатият в лъжа колоездач бе уволнен от тима си.

 

По време на Тур дьо Франс 2008 Мануел Белтран даде положителна проба за ЕРО, а Рикардо Рико бе хванат със CERA (вариант на ЕРО). През октомври миналата година бе оповестено, че съотборникът на Рико – Леонардо Пиеполи (победител в 10-ия етап), както и Щефан Шумахер (спечелил и двете бягания по часовник) и Бернард Кол (трети в генералното класиране и най-добър катерач) са дали положителни проби./БЛИЦ