ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Не са много спортистите в България, които да имат само положителен имидж. Обикновено най-големите винаги си вървят с голяма любов, но често и с явна или скрита омраза. Най-често от завист. Част от играта! Един от тези, които могат да се похвалят само със сладостта на меда и недокосвани от жилото – Йордан Йовчев, днес празнува своята 50-годишнина.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
През 2004 година цяла България съпреживя мъката му от несправедливо отнетия златен медал във финала на халки на олимпиадата в Атина. Българският гимнастик бе заслуженият победител, но съдиите решиха да направят реверанс към домакините и техния представител Димостенис Тамбакос. Случилото се около церемонията по награждаването пък е безпрецедентен случай от историята на Игрите. Тогава бронзовият медалист Юри Кеки вдига ръката на Йовчев като победител и отказа да поздрави шампиона. Събитията от горещото лято в Атина направиха гимнастика един от любимците на спортната публика у нас, а той скромно и със здрава работа отговаряше на любовта от феновете.
При Йовчев всичко се случва по трудния начин. И нищо не идва даром. На 23 решава да остане в Съединените щати след участието си на олимпиадата в Атланта. Там остава на косъм от първия си медал от Летни игри, завършвайки четвърти на коронния си уред – халките. В Щатите остава заедно със съотборниците си Красимир Дунев и Иван Иванов.
„Бяхме в една незряла възраст, не говорехме езика, въобще – правехме си експеримент с живота. Първо се хванахме да работим като треньори в Детройт. Тримата много държахме да сме заедно. После дойде предложението от мъжа на Надя Команечи (петкратна олимпийска шампионка) да се включим в поредица от гимнастически шоупрограми. Това беше единственото работно място, където ни искаха „в пакет“. Направихме близо 40 участия, изкарахме и пари, разказва Йовчев в едно от най-личните си интервюта. – А през 1995 г., когато се класирах трети на световно първенство, у нас получих около 200-300 долара награда… Тогава се замислих колко медала трябва да спечеля, за да оцелея финансово. А исках да се издържам с гимнастика!“
Но издържането с гимнастика се оказва трудна задача. Дълги години Йовчев участва в подобни шоупрограми, за да осигурява нормален живот на семейството си. До 2004 година е записал най-големите си успехи в спорта – 4 медала на олимпийски игри (сребро и три бронза) от Сидни и Атина, разпределени на двата му любими уреда – халки и земя. Преди това е абсолютният доминант на световните първенства в Гент (2001) и Анахайм (2003) и в двете дисциплини. Но славните мигове не свършват дотук. След разочарованието в Атина той е решен да опита да вземе своя златен медал на Игрите в Пекин през 2008. Тогава е на 35 и решава да играе „ва банк“ – избира съчетание, което никой в света не дръзва да опита по това време. Знае, че изпълни ли го перфектно, успехът е в кърпа вързан.
„Да си призная, на мен също много не ми се получаваше по време на тренировките, но знаех, че на състезанието ще бъде друго. Че там адреналинът ще е много висок и ще го направя. Влязох във финала с добър резултат (втори, б.а.). И там ужасно се разочаровах от себе си. Изпълних онова супер трудно упражнение, виждах златния медал, даже с единия крак бях стъпил на най-високото място на почетната стълбичка… И направих елементарна грешка, която ме прати на осма позиция“, връща се към Пекин Йовчев.
Важно е да се отбележи, че година по-рано той се прибира в България за постоянно, за да се готви за олимпиадата в китайската столица. Спи в мизерна стаичка на базата на стадион „Раковски“. За онези времена се разказва, че в рушащата се постройка често няма топла вода, та на шампиона се налага да ползва близката бензиностанция. Няколко години по-късно благодарение на постоянните усилия на Йовчев залата на „Раковски“ претърпява тотален ремонт и става уютен дом на гимнастиците ни. И тъй като Данчо не е от хората, които избират лекия път, през 2008 той хваща две дини под една мишница.
Освен състезател той става и президент на федерацията по гимнастика, наследявайки Никола Проданов. Любовта към залата го оставя като активен състезател за още един цикъл, за да сложи край на бляскавата си кариера на Игрите в Лондон като първия гимнастик в историята, участвал на 6 поредни олимпийски игри. Гастролът в английската столица отново показва непреходната класа на българина – на 39 той е на финал и завършва на седма позиция. Любопитен факт е, че спортната гимнастика е на такава почит в Лондон, че Йовчев не успява да осигури покана дори за съпругата си Боряна, цялата зала е разпродадена без никаква възможност за компромис. Малко известен факт е, че българинът стига до финала с пукната кост на ръката и разкъсан мускул на бицепса.
„Исках да се състезавам – тогава защо да мрънкам, че имам проблеми с ръката – казва Йовчев. – Не харесвам хората, които се тупат в гърдите и се изтъкват. Има най-различни професии, достойни за уважение – например лекарската. Не съм чул доктор да върви по улицата и да вика: „Днес спасих три живота“. Истинските хора си траят.“
Дори участието в политиката не успява да изцапа безупречната репутация на Данчо. Макар да е заместник-министър на спорта в две служебни и едно редовно правителство.
До днес остава верен на гимнастиката и рамо до рамо с Краси Дунев Йовчев влага неизчерпаемата си енергия, за да осигури на наследниците си по-добри условия от тези, в които той ковеше успехите си. Живее между София и Съединените щати, където остават съпругата и синът му Джордан, но това е част от динамиката. За Йовчев трудният път е предпочитаният.
Петър СТОЯНОВ/Тема Спорт
Снимка: Бончук Андонов/Стартфото
