БАРИКЕЛО ПЕЧЕЛИ ПРЕКЪСВАНИ ОТ ЗРИТЕЛИ СЪСТЕЗАНИЯ
Само два пъти в модерната история на Гран При състезания са били умишлено прекъсвани от нахлули на пистата фенове. И в двата случая победител в надпреварата става Рубенс Барикело.
По време на Голямата награда на Германия през 2000 г. гневен бивш работник на “Мерцедес” излиза на трасето по време на състезанието, за да протестира срещу уволнението си. До отстраняването му от пистата колоната се води от кола за сигурност.
Поведението на фена коства победата на Макларън, който ползва мотори на “Мерцедес”. Двата болида на отбора са на първите две места до излизането на колата за сигурност. След това започва и да вали, а Барикело печели първата победа в кариерата си, след като тръгва от 18-о място на стартовата решетка.
Подобни обстоятелства се случват три години по-късно в Гран При на Великобритания. Този път на пистата излиза ирландски свещеник, носещ поличка. Колите профучават покрай него със 150 км/ч, а Марк Уебър една не го блъска. Смел стюард успява да го повали на земята и да го измъкне от трасето. Лудостта на ирландеца не стряска Барикело, който печели най-великата от 11-те си победи във Формула 1 (на малката снимка).
ЩАСТЛИВИЯТ № 22 ЗА ХАМИЛТЪН И БЪТЪН
Последните двама британски шампиони имат малко общи неща помежду си. Едно от тях е, че в момента Люис Хамилтън и Дженсън Бътън са съотборници в Макларън.
На състезанията за Гран При на Бразилия през 2008 и 2009 г., британски пилот с кола, задвижвана от “Мерцедес”, и носеща № 22 печели титлата. И Хамилтън, и Бътън (на снимката вдясно) стават шампиони за първи път в кариерата си, след като финишират пети на “Интерлагос”.
РАВЕНСТВО МЕЖДУ ТРИМА В СПОР ЗА ПОЛПОЗИШЪН
Гран При на Европа през 1997 г. се помни с катастрофата между Михаел Шумахер и Жак Вилньов при странни обстоятелства, което пък помага за първата победа в кариерата на Мика Хакинен.
Това обаче не е единствената необичайна случка през този уикенд. В съботната квалификация става безпрецедентно равенство между Шумахер, Вилньов и Хайнц-Харалд Френцен в битката за полпозишън.
Тримата дават идентични времена – 1:21,071 минути. За щастие правилникът на Формула 1 е достатъчно гъвкав, за да предвиди подобно равенство. Решено е тримата да бъдат разделени от предишните им най-добри времена, което поставя Вилньов на полпозишън, а Шумахер и Френцен са след него.
ТРАГЕДИЯТА НА СЕМЕЙСТВО АСКАРИ
Антонио и Алберто Аскари, баща и син, загиват при катастрофи с разлика от 30 години.
Младият Аскари губи баща си, когато е много малък. Като пилот той е известен със своето суеверие и винаги носи късметлийската си синя каска, когато излиза на пистата.
През 1955 г., на възрастта, при която баща му губи живота си, Алберто Аскари (на снимката) започва да се тревожи заради съвпадението. На състезанието в Монако той катастрофира до пристанището. Отървава се без наранявания. В този момент той е с един ден по-млад от възрастта, на която е баща му по време на смъртта си.
Четири дни по-късно Аскари е на “Монца”, където е поканен от Еудженио Кастелоти да тества новото “Ферари 750 Монца”. Алберто приема поканата и неочаквано носи каската на Кастелоти. Катастрофира на завоя “Виалоне” и загива на 36 години. Също като баща си има 13 победи във Формула 1 и оставя съпруга и две сирачета.
ПРОБЛЕМИТЕ НА ФИСИКЕЛА НА РЕШЕТКАТА В МАЛАЙЗИЯ
Подреждането на стартовата решетка би трябвало да е една от най-лесните задачи на един пилот във Формула 1. Странно, но това се оказва голям проблем за Джанкарло Фисикела в Малайзия.
През 2001 г. състезателят на Бенетон неочаквано се нарежда от грешната страна на стартовите блокчета. Осъзнал грешката си, той започва с маневри да се придвижва към дясната част на решетката. Опитите му са неуспешни и италианецът се оказва между двете колони с болиди, а при това е обърнат с лице срещу движението.
Две години по-късно Фисикела отново е на “Сепанг”, този път като пилот на Джордан. За съжаление прави същата грешка. Този път се справя с маневрите и се нарежда на правилната позиция, но задавя мотора си и отпада от състезанието.
Италианецът прекъсва малайзийския си кошмар през 2006 г., когато на “Сепанг” печели третата и последна победа в кариерата си.
ГРОСЖАН СЕ БЛЪСКА НА “ЗАВОЯ НА ПИКЕТ”
През 2009 г. Рено пристига за Гран При на Сингапур след най-тежката седмица в историята си.
Отборът тъкмо е бил признат като виновен за манипулиране на класирането в предишното състезание в Сингапур. Тогава Нелсиньо Пикет катастрофира нарочно, за да може да излезе кола за сигурност и съотборникът му Фернандо Алонсо да спечели победата.
Заради скандала двамата най-важни членове на тима Флавио Бриаторе и Пат Саймъндс са отстранени от Формула 1, а спонсорите “ING” и “Mutua Madrilena” напускат.
Заместникът на Пикет Ромен Гросжан (на снимката) прави всичко възможно, за да развесели публиката. По време на петъчната тренировка той успява да катастрофира на абсолютно същия завой, на който преди годината Нелсиньо е направил своя умишлен инцидент.
ПРОБЛЕМИТЕ НА ФЕРАРИ НА ЗАВОЯ “РАСКАС”
Ферари има неприятни спомени от квалификацията за Гран При на Монако през 2007 г. Всичко започва, когато Кими Райконен закача бариерата на “Басейна” във втората част на сесията и чупи предното си окачване.
Финландецът се опитва да стигне до бокса, но катастрофира отново, тъй като завоят “Раскас” се окзва твърде тесен за неговия разбит болид. Това става на абсолютно същото място, където Михаел Шумахер “паркира” своята състезанелна кола година по-рано.
Като допълнение на абсурдната ситуация единственият пилот, възпрепятстван от катастрофата на Райконен, е неговият съотборник Фелипе Маса.
КАРИЕРАТА НА ГЕРХАРД БЕРГЕР В БЕНЕТОН
Герхард Бергер има само две победи за Бенетон. Това обаче са първата и последната победа не само в кариерата на австриеца, но и първата и последната за отбора във Формула 1.
При първия си престой в тима през 1986 г., 27-годишният Бергер взима дебютната си победа в Гран При на Мексико. Десетилетие по-късно той отново е в Бенетон. В този момент отборът запада след напускането на Шумахер, а кариерата на австриеца е към края си. Герхард Бергер обаче изненадващо печели Гран При на Германия през 1997 г.
В края на сезона Бергер се отказва от състезанията, а Бенетон продължава да се мъчи във Формула 1 още 4 сезона, но без да спечели победа. След това тимът е купен от Рено.
ОТБОРНИТЕ ЗАПОВЕДИ НА ФЕРАРИ НА “А1”
Доминацията на Михаел Шумахер през 2002 г. е толкова голяма, че когато настава време за Гран При на Австрия, пистата “А1” е единствената, на която Пилето няма записана победа през кариерата си.
Необичайно, но Шуми е по-слаб от съотборника си Барикело по време на квалификацията и самото състезание. Бразилецът води в края на надпревата, а германецът е на път да остане отново без победа в Австрия.
На финалния завой на последната обиколка Барикело намалява скоростта си и позволява на Шумахер да спечели незаслужена победа. Феновете на пистата, и тези пред екраните, са отвратени. ФИА глобява Ферари с 1 милион долара.
Заповедта издадена от шефа на “черните кончета” Жан Тод обаче не е изненадваща. Двамата пилоти на Ферари направиха същия номер на същия завой в същата обиколка година по-рано. Тогава обаче Барикело отстъпи на Шумахер второто място в класирането. И в двата случая бразилецът отрича, че е получавал нареждане по радиото.
След скандала през 2002 г., ФИА въвежда ново правило, което забранява отборните заповеди. В края миналата година обаче това вето бе отменено от новия шеф на ФИА Жан Тод.
ПРЕСЛЕДВАЧЪТ СТАВА ПРЕСЛЕДВАН НА “ИМОЛА”
През 2005 г. Гран При на Сан Марино стана рядък пример за класическо състезание, въпреки че пистата не позволява чести изпреварвания и смяна на лидерството.
Грешка в квалификацията праща Михаел Шумахер на 13-а стартова позиция. Колата на германеца обаче е достатъчно бърза, за да му позволи да се бори за победата. Шуми се промъква напред и в крайна сметка се залепя зад лидера на състезанието Фернандо Алонсо. Прогресът на немеца е спрян, но той не спира да опитва атаки.
Шумахер пробва защитата на испанеца при всяка възможност, но пресича финалната линия две десети от секундата след пилота на Рено.
Година по-късно ролите са разменени. Пилето (на снимката вляво) води колоната и удържа атаките на Алонсо, който е с по-бърза кола. Испанецът притиска болида на Ферари, но многото шикани на “Имола” ограничават възможностите му.
СЪВПАДЕНИЕ ИЛИ ЛУДОСТ
Две напълно нещастни катастрофи сполетяват пилотите на БАР по време на състезанието в Белгия през 1999 г.
Отстрани изглеждае, че Жак Вилньов и Рикардо Зонта са се обединили в желанието да пробват здравината на предпазните огради на “Червената вода”.
В дните на мощните V10 двигатели, “Спа-Франкоршан” и завоят “Червената вода” са тест за уменията на пилотите. На това място често има катастрофи.
Вилньов имаше печален опит в тази зона от предишната година, когато атакува фронтално бариерите като състезател на Уилямс. През 1999 г. канадецът реши да повтори упражнението по време на квалификацията.
Останките от неговия болид тъкмо бяха разчистени и сесията бе подновена, когато съотборникът му Рикардо Зонта изпита здравината на колата си на същия завой.
Изпълнението на бразилеца бе още по-зрелищно. Болидът му се удари в бариерите и започна да се премята върху чакъла. В същото време шефът на тима Крейг Полок скубеше косите си в бокса.
В резултат на изпълненията на Вилньов и Зонта двата болида на БАР бяха разбити. За колите на отбора може да се каже, че не са били бързи, но никой не може да оспори, че бяха достатъчно сигурни, за да предпазят живота на пилотите./БЛИЦ