Преди 20 г. брюкселският стадион “Хейзел” става домакин на поредния исторически мач. Пет години след “черния финал” за КЕШ между Ювентус и Ливърпул (1:0), на терена в белгийската столица се играе последният двубой на националния отбор по футбол на ГДР. За статистиката това е мач № 293 на източногерманският тим, който печели с 2:0 своята победа № 138. И двата гола са дело на Матиас Замер и са записани по № 500 и № 501.

По повод този мач в Германия продължават да се носят легенди. Особено около отказа на звездите на отбора Андреас Том, Томас Дол, Райнер Ернст, Улф Кирстен, Рико Щайнман и Франк Роде да участват в срещата. Всички посочват уважителни причини, за да не пътуват за Белгия. Като добавка са болките, които Матиас Замер получава на лагера. “Нямаше директен полет за Щутгарт, иначе нямаше да съм в Брюксел”, спомня си Замер.

Има и някои любопитни ситуации, случили се покрай мача. След пристигането на отбора в Брюскел и настаняването в хотела, някои играчи се събират в стаята на Хайко Пешке, защитник от Карл Цайс (Йена). Пешке бързо грабва телефона и се обажда на шефа на Футболния съюз на ГДР Ханс-Георг Молденхауер. В момента Молденхауер е вицепрезидент на Германския футболен съюз.

Имитирайки силен акцент, Пешке се представя за журналист от “Нойен Цюрхер Цайтунг” и иска интервю от водача на източногерманския тим. “Разпитах най-подробно за предстоящия мач, за професионалистите, както и за играчите от ГДР, които отидоха да играят във ФРГ. Той си каза всичко”, разказва Пешке. “Беше смешно, но не можехме да се разсмеем, докато не затворим телефона”, добавя Андреас Вагенхаус.

Победата гарантира на играчите, взели участие в срещата, премия от 5000 марки. Титулярният вратар Йенс Шмид от ФК Карл Маркс Щадт (сега Кемницер) обаче не е доволен. Той получава 4500 марки.

“500 марки взе Йенс Адлер, когото селекционерът Едуард Гайер вкара вместо мен в последната минута. Гайер не само ми взе 500 марки, но и ме лиши от титлата Последният вратар в историята на националния отбор на ГДР”, твърди Шмид.

Шмид може да се радва, тъй като е получил парите си. Част от съотборниците му така и не получават премията. “Моето семейство никога не видя тези пари”, твърди Андреас Вагенхаус.

Всички обаче са категорични, че не са мислели на двубоя като последен в историята на ГДР. “Подходихме много професионално, като към всеки друг двубой”, твърди Щефан Бьогер от Карл Цайс (Йена). “Бяхме концентрирани само върху играта си”, допълва Хайко Бонан от Динамо (Берлин).

На 20 ноември в Лайпциг 14-те играчи на ГДР от двубоя в Брюксел ще могат да се съберат за още един мач. С 20-годишно закъснение ще се изиграе двубоят между ГДР и ФРГ, който през 1990 г. е трябвало да бъде последният в исторята на източногерманския национален тим, но е отменен от съобръжения за сигурност. Очаква се отборите от Източна и Западна Германия да са с всичките си звезди от онова време./БЛИЦ




Белгия: Прюдом, Стаеленс, Демол (Албер), Плови, Де Волф, Брьокерт, Шифо (46-Де Гризе), Ван дер Елст, Версавел (68-Бофин), Вандерберг, Кулеманс (Вилмотс)

ГДР: Шмид (90-Адлер), Пешке, Вагенхаус, Шьослер, Шванке, Щюбнер (26-Бьогер), Замер, Бонан, Шолц (85-Крахт), Вош, Рьослер

12 септември 1990 г.
Брюксел, “Хейзел” – 10 000 зрители
Съдия: Бланкенщайн (Хол)