Националният отбор на Ейре днес гостува на Естония в бараж за Евро 2012, като “детелините” правят опит да се класират на европейско първенство за първи път от 1988 г. До предишното участие на ирландците на континентален шампионат се стига след една драматична загуба на националния отбор на България.
На днешния ден, преди 24 години, “лъвовете” приемат Шотландия и се нуждаят само от равенство, за да се класират за Евро’88 във ФРГ. По това време България няма домакинска загуба в квалификационен мач от пет години, а “гайдарите” са в много слаба форма и никой не очаква, че ще спрат българската серия.
Резервата Гари Макей вкарва победния гол за Шотландия три минути преди края и уби надеждите на България. Същевременно класира Ейре на европейско първенство за първи път в историята на тима. Така той се превръща в приятел на ирландците и във враг на нас, българите.
Всъщност това е голов дебют в националния отбор на тогавашния халф на Хартс, който впоследствие изиграва още три мача за “гайдарите” без да отбележи ново попадение. Макей праща Ейре на Евро’88, където за обща гордост на ирландци и шотландци “детелините” побеждават Англия с 1:0 след гол на Рей Хютън в 5-ата минута.
Всъщност това е голов дебют в националния отбор на тогавашния халф на Хартс, който впоследствие изиграва още три мача за “гайдарите” без да отбележи ново попадение. Макей праща Ейре на Евро’88, където за обща гордост на ирландци и шотландци “детелините” побеждават Англия с 1:0 след гол на Рей Хютън в 5-ата минута.
“Телефонът вкъщи звънна. Отсреща някакъв мъж ми каза: “Честито!”. Аз го попитах: “За какво?”, а той отговори: “За класирането на европейското първенство”. Аз съвсем сериозно му възразих: “Как, аз гледам мача по телевизията, резултатът е 0:0 и има още половин час”. Той ми отговори: “Не, не. Това е запис. Шотландия печели с 1:0. Шотландците бият 1:0 в Румъния... или май беше в България?”, разказва тогавашният селекционер на Ейре Джеки Чарлтън.
“Атмосферата на стадион “Васил Левски” беше сюреалистична. 50 000 българи седяха в дъжда и чакаха техният тим да надупчи шотландците. Вместо това Гордън Дюри ми подаде и аз с левия крак пратих топката в далечния ъгъл. Не усетих веднага важността на гола си, но го почувствах при пристигането в Глазгоу. Вратарят на Ейре и на Селтик – Патрик Бонър, ме чакаше на летището с една бутилка шампанско”, спомня си Макей.
За свое голямо учудване Макей става спортна легенда в Ейре. Футболният поет Питър Гоулдинг дори пише: “За всеобща изненада, Шотландия напада, а с гола си младият Макей, за Ирландия превърна се в герой. След това дойде и крайният сигнал, а ние сме в Германия за европейския финал.”
Сега Гари Макей е на 47 години. Има зад гърба си общо 640 мача за Хартс между 1980 и 1997 г. и за кратко работи като треньор на Еърдри. След това става мениджър на футболисти, участва в кампанията “Покажи червен картон на расизма” и работи като треньор на младежки отбори като доброволец.
Наскоро той напусна работата си като анализатор на мачовете на Хартс за клубната телевизия. Постъпката му бе в знак на протест срещу управлението на клуба от страна на собственика Владимир Романов. Заради работата на Макей като мениджър на футболисти литовският бизнесмен нарече бившия халф: “паразит, който живее за сметка на футбола.”
Враждата между двамата не спря. През това лято Романов обвини Гари Макей за връзки с футболната мафия и в манипулиране на резултатите на тима. Бившият подводничар от “Червената армия” посочи в своя подкрепа изявите на трима клиенти на Макей в мачовете на “сърцата”. Бившият футболист отговори в ироничен стил: “Неговите думи не ми позволяват да заспя през нощта.” ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ
ГАРИ МАКЕЙ - ПРЕЗ 1987 Г. И ДНЕС
