На 2 януари 2011 г. се отбелязват 40 години от втората трагедия на “Айброкс” – стадионът на Рейнджърс, която отнема живота на 66 човека. Първото голямо нещастие на съоръжението се състои през 1902 г. при срутване на трибуна по време на мач между Шотландия и Англия.
 
Трагедията
 
Точно преди 40 години “сините” също са домакини на мач със Селтик, а на трибуните на „Айброкс” има 100 000 зрители. До 89-ата минута резултатът е 0:0, когато “детелините” взимат аванс и част от привържениците на домакините започват да напускат стадиона. В последните секунди на мача Колин Стийн изравнява за Рейнджърс.
 
В този момент вече хиляди зрители са на Стълбище 13. Предполага се, че един от тях, носещ дете на раменете си, изпуска хлапето и предизвиква верижна реакция на сблъскване на хора. Това довежда до прекаленото струпване на огромен брой хора на малко място и причинява смъртта на 66 човека. Не малка част от тях са деца или младежи, ненавършили 20 години. Петима са ученици от училище в град Маркинч. Посочената причина за смъртта е задушаване. Има и 200 ранени. Всъщност 10 години по-рано същото Стълбище 13 отнема живота на двама души, след като се срутва.
 
Възниква и хипотезата, че след изравнителния гол на Рейнджърс част от феновете са се опитали да се върнат на трибуните, чувайки одобрителния рев след гола на Колин Стийн. По пътя си към стадиона те се сблъскали с останалите, напускащи трибуните след края на мача. Официалното разследване на трагедията отхвърля тази вероятност, тъй като е доказано, че в момента на инцидента всички хора са се движили в една посока.
 
Последствията
 
Трагедията от 1971 г. довежда до мащабна реконструкция на “Айброкс”, вдъхновена от посещение на генералния мениджър на Рейнджърс Уили Уодъл на стадиона на Борусия (Дортмунд) – “Вестфаленщадион”. Това превръща съоръжението на “сините” в стадион само със седящи места и впоследствие “Айброкс” получава от УЕФА клас “Пет звезди”. Според новата класификация на европейската футболна централа това е “Четвърта категория” или “Елитна категория”.
 
Отбелязване на трагедията
 
В продължение на години след това само малък плакет в ъгъла на стадиона, отбелязва мястото на трагедията. През 1995 г. Рейнджърс обявява плановете си за по-мащабно отбелязване на нещастието, отнело живота на 66 души. На 2 януари 2001 г., 30 години след трагедията, е открит монумент в ъгъла на главната трибуна “Бил Струт” и на трибуна “Копленд Роуд”. На паметника има сини плакети, на които са отбелязани имената на загиналите при всичките нещастия на “Айброкс”.
 
40 години от нещастието
 
Днес по волята на жребия на първенството на Шотландия, Рейнджърс отново приема Селтик на собствения си стадион. Преди двубоя ще има едноминутно мълчание. Двата тима ще излязат с черни ленти на ръкавите си, а “сините” дори ще бъдат със специално изработен за случая екип.
 
Рейнджърс и Селтик ще бъдат изведени от капитаните на отборите от 1971 г. – Джон Грийг и Били Макнийл, въпреки че лидерът на “детелините” Макнийл не е участвал в мача отпреди 40 години заради контузия. Статуя на Грийг пък е точно пред монумента на жертвите.
 
Утре (3 януари) на “Айброкс” ще бъде отслужена и специална служба в памет на загиналите. Настоящият мениджър на Рейнджърс Уолтър Смит е на трибуните на стадиона през 1971 г.
 
“Мъже, жени и деца загубиха живота си през онзи ден. Те никога няма да бъдат забравени от нашия клуб и неговите фенове. Няма да бъдат забравени от жителите на Глазгоу, които се подкрепяха в дните и седмиците след трагедията. Тогава нямаше значение името на отбора, чийто привърженик си. Всички бяха обединени от скръбта си”, спомня си Смит.
 
Единствената жена сред загиналите през 1971 г. е 18-годишната Маргарет Фъргюсън. Нейната сестра, 65-годишната Мери Гиб, ще поднесе венец по време на литургията. В същия ден Маргарет Фъргюсън е предупредена от баща си да не ходи на мача. По-късно е установено, че тя е изнесена с носилка от стълбището и е починала в съблекалните на стадиона.
 
“Гледахме телевизия, когато съобщиха за трагедията. Тогава си казах: “Надявам се нашата Маргарет да не е сред жертвите”. След танците, тя най-много обичаше Рейнджърс. Цялата й стая беше покрита със сувенири на клуба”, спомня си Мери Гиб./БЛИЦ