Често при силни изяви на даден футболист се пише, че е изиграл Мача на живота си. Повече от 40 години след края на Втората световна война съветската пропаганда твърдеше, че на 9 август 1942 г. група украински футболисти са изиграли мача на смъртта си. Днес се навършват 70 години от въпросната среща и създадения за нея мит.
След завладяването на Украйна немците организират мирния живот на населението. За да покажат, че всичко е наред, въпреки течащата война, хитлеристите дори позволяват провеждането на футболни мачове. В тях се включват и отбори от окупационните сили. За мачовете, играни в Киев, има доказателства за съществуването на поне три тима – Старт, Спорт и Рух.
Рух е създаден от украинци, които симпатизират на германските нашественици. Организатор на създаването му е бившият футболист на Локомотив (Киев) Георгий Швецов. Той не успява да привлече в своя тим по-известните киевски футболисти по това време и предимно разчита на работници от фабриките. Старт от своя страна е футболният отбор на хлебозавод № 1 в украинската столица. За него играят вратарят Николай Трусевич от Динамо (Киев), един от най-добрите на този пост за времето си в СССР, както и преминалият през Динамо и Локомотив Макар Гончаренко. В състава има и други украински футболисти. Именно за играчите на Старт се отнася митът за Мача на смъртта.
През лятото на 1942 г. Старт играе 10 мача и печели всеки един от тях. На 6 август хлебозаводският отбор побеждава с 5:1 Флакелф – отбор на войници и офицери от германската противовъздушна отбрана. Три дни по-късно двата тима играят реванш и Старт печели с 5:3. След това градският комисар на Киев Рогауш забранява на германски отбори да играят с украинците. На 16 август Старт разбива Рух с 8:0. Това е последната среща на тима и последната в живота на няколко футболисти. Не мачът с Рух е Мача на смъртта, а втората среща с Флакелф (5:3). Немците откриват резултата, но Иван Кузменко изравнява. След това Гончаренко вкарва два гола, но заради неизлекувана травма на менискуса не играе през второто полувреме. След почивката германците изравняват, но Старт стига до победата с 5:3, а играчите от двата състава си правят обща снимка. След това започва митът. Твърди се, че на почивката играчите на Старт са заплашени с разстрел, ако не загубят двубоя. Украинските футболисти играят в цветовете на Съветския съюз (червени фланелки и чорапи, както и бели гащета), което дава повод на съветската пропаганда да ги нарече защитници на родината и врагове на хитлеристите. Играчи на тима след края на Втората световна война получават ордени.
Всъщност екипите са подарени от бургмайстера на Киев, назначен от немците украински кмет на града. Просто други фланелки е нямало. Освен това футболистите на Старт - Трусевич, Путистин, Кузменко, Клименко, Гончаренко, Тютчев, Свиридовски, Балакин и Комаров са арестувани чак на 18 август (9 дни след втория мач с Флакелф и два дни след последната среща с Рух). Те са задържани на работното си място в хлебозавода, докато разтоварват брашно. Три дни по-късно Балакин е освободен. В същото време са арестувани Каротких и Ткаченко, който е убит на 8 септември 1942 г. при опит за бягство.
Каротких се оказва служител на НКВД (предшественик на КГБ). Намерена е негова снимка с униформа на майор от НКВД. При разпит в Гестапо той получава сърдечен пристъп и умира. Останалите футболисти са откарани в концентрационния лагер “Сирец”, където Путистин става електотехник, а Тютчев и Комаров негови помощници. Свиридовски и Гончаренко работят като обущари. Трусевич, Кузменко и Клименко, а впоследствие и Тютчев, са част от бригада, която извършва различни дейности извън концлагера.В “Сирец” обаче смъртта си намират само Николай Трусевич (вратарят на снимката вляво), Алексей Клименко и Иван Кузменко. Те са разстреляни по заповед на коменданта Паул фон Радомски. Той бил бесен, че концлагеристи са пребили неговото куче. Всички затворени били строени и трябвало да се преброят на Първи, Втори и Трети. Въпросните футболисти просто не извадили късмет при това преброяване и станали жертва на масов разстрел.
Митът за Мача на смъртта се появява едва в края на Втората световна война. Начало на това дава публикация на в. “Известия” от 16 ноември 1943 г. (10 дни след освобождението на Киев). Кореспондентът на вестникът пише: “Всички играчи са били състезатели на Динамо (Киев), които дълго време се укривали от немците. Те трябвало да оцеляват във войната и започнали работа в хлебозавода. Там били арестувани и отведени в сградата на Гестапо. Всички футболисти са били убити.”
Тогава за първи път се споменава терминът Мач на смъртта. На 21 ноември 1958 г. във в. “Вечерен Киев” се появява статия “Последният мач”, а малко по-късно и роман със същото заглавие на авторите Пьотър Северов и Наум Халемски. Те разказват историята за футболистите на Динамо (Киев), които остават в града по време на окупацията, работят в хлебозавод, побеждават немците на футболи и заради това са разстреляни.
Тогава за първи път се споменава терминът Мач на смъртта. На 21 ноември 1958 г. във в. “Вечерен Киев” се появява статия “Последният мач”, а малко по-късно и роман със същото заглавие на авторите Пьотър Северов и Наум Халемски. Те разказват историята за футболистите на Динамо (Киев), които остават в града по време на окупацията, работят в хлебозавод, побеждават немците на футболи и заради това са разстреляни.
През 1964 г. на екран се появява филмът “Трето полувреме”, който разказва за мача между Динамо и немския отбор. През 1985 г. в “Комсомолская правда” е отпечатана статията на Николай Долгополов – “Животът – цената на победата”. На следващата година е издадена и неговата книга “Сражаваха се чрез футбола”.
Само две години по-късно започва развенчаването на мита за героизма на играчите на Динамо (Киев). В годишника на съветския футбол отново се говори за Мача на смъртта, но този път се споменава само за смъртта на четирима играчи. През 1992 г. излиза книгата на Георгий Кузмин “Истината за Мача на смъртта (Динамо, което не познавате)”. На 12 ноември 1994 г. “Всеукраинские ведомоски” отпечатва статията на Олег Ясински със заглавие “А имало ли е Мач на смъртта?”. През 1974 г. в Хамбург е заведено следствено дело за Мача на смъртта, което е закрито през 2005 г. Не са открити доказателства, че играчите са арестувани заради победата над Флакелф във втората среща.
Само две години по-късно започва развенчаването на мита за героизма на играчите на Динамо (Киев). В годишника на съветския футбол отново се говори за Мача на смъртта, но този път се споменава само за смъртта на четирима играчи. През 1992 г. излиза книгата на Георгий Кузмин “Истината за Мача на смъртта (Динамо, което не познавате)”. На 12 ноември 1994 г. “Всеукраинские ведомоски” отпечатва статията на Олег Ясински със заглавие “А имало ли е Мач на смъртта?”. През 1974 г. в Хамбург е заведено следствено дело за Мача на смъртта, което е закрито през 2005 г. Не са открити доказателства, че играчите са арестувани заради победата над Флакелф във втората среща.
Заради участието си в Мача на смъртта през 1964 г. Николай Трусевич, Алексей Клименко, Иван Кузменко и Николай Каротких са наградени посмъртно с орден “За доблест”. Други шестима участници Владимир Балакин, Макар Гончаренко, Михаил Мелник, Михаил Путистин, Михаил Свиридовски и Василий Сухарьов получават медал “За бойни заслуги”. Путистин се отказва от ордена заради многобройните съмнения на КГБ за неблагонадеждност. 
Починалите Ткаченко и Тютчев не получават медали.
Починалите Ткаченко и Тютчев не получават медали. На 19 юни 1971 г. на стадион “Динамо” в Киев е сложен паметник с фигурите на четирима футболисти (вляво). През 1981 г. стадион “Зенит” в Киев е преименуван на “Старт” и е поставена скулптурно-архитектурна композиция в чест на Мача на смъртта. През 1999 г. в Киев, в квартала между улиците “Щусев” и “Академик Греков”, недалеч от мястото, където сред останките на разстреляните от лагера “Сирец” са намерени футболни обувки, е поставен паметен знак – гранитен куб, разчупен от бронзова футболна топка.
МАЧОВЕТЕ, ИЗИГРАНИ ОТ СТАРТ
7 юни 1942 г., Старт – Рух 7:2
21 юни 1942 г., Старт – Отбор на унгарския гарнизон 6:2
28 юни 1942 г., Старт – Немска артилерийска част 7:1
5 юли 1942 г., Старт – Спорт 8:2
17 юли 1942 г., Старт – Германски железничари 6:0
19 юли 1942 г., Старт – Отбор на унгарски военни 5:1
26 юли 1942 г., Старт – Сборен отбор на унгарските части 3:2
6 август 1942 г., Старт – Флакелф 5:1
9 август 1942 г., Старт – Флакелф 5:3
16 август 1942 г., Старт – Рух 8:0
СЪСТАВЪТ НА СТАРТ
Николай Трусевич (разстрелян в концлагера през февруари 1943 г.) (на снимката вдясно)Алексей Клименко (разстрелян в концлагера през февруари 1943 г.)
Михаил Свиридовски (избягал от немците)
Василий Сухарьов (не е арестуван, работи за немските железници)
Владимир Балакин (освободен от немците)
Лев Гундарьов (работи за немската полиция, арестуван от руснаците и пратен в лагер за 5 години)
Макар Гончаренко (избягал от немците, починал през 1997 г.)
Юрий Чернега (работи за немците, не е арестуван)
Павел Комаров (отведен в Германия, след войната емигрира в Канада и умира през 70-те)
Николай Каротких (починал през 1942 г. по време на разпит в Гестапо)
Михаил Путистин (избягал от немците)
Михаил Мелник (не е арестуван, работи за немските железници)
Георгий Тимофеев (работи за немската полиция, арестуван от руснаците и пратен в лагер за 10 г.)
Фьодор Тютчев (починал от инфаркт през 1959 г.)
Иван Кузменко (разстрелян в концлагера през февруари 1943 г.)
Александър Ткаченко (застрелян през септември 1942 г. при опит за бягство от концлагера)
