-Бях там в периода 6 – 11 февруари. Гледах три двубоя от Висшата лига: Тотнъм – Астън Вила 1:1, Фулъм – Бърнли 3:0 и Астън Вила – Манчестър Юнайтед 1:1. В Лондон гостувах на моя бивш съотборник от ЦСКА и добър приятел Йордан Маринов, който живее и работи в английската столица. Присъствах и на два детски мача...

-Синът на Данчо Маринов – Лилиян, играе в една детско-юношеска школа в Лондон. Та отскочихме до стадиона, за да видим малките. Беше ми любопитно да наблюдавам какво представлява футболът в Англия сред подрастващото поколение. Останах приятно изненадан от няколко факта. Първо, по време на мачовете бяха извършени максимум 3-4 нарушения. Става въпрос за 12-13 годишни момчета. Всички са дисциплинирани, играят грамотно и зряло за възрастта си. Не видях нито една батална сцена – грубостите и злобата липсваха. Местните треньори твърдят, че основната им задача е да научат младите футболисти преди всичко на тактика. Те уменията си ги имат вродени. Няма смисъл да ви обяснявам на какви терени играят и с каква екипировка. За пореден път се убедих, че хората са много, много напред. Така се полагат основите на бъдещите звезди на английския футбол.

- Впечатлението ти от това, което видя в трите мача от Премиършип?

- Много неща ме впечатлиха. Ще започна с публиката. Знаеш ли, едно е да чуваш по телевизията как феновете подкрепят своя отбор, друго е да си на стадиона. Имах чувството, че не съм на мач, а на някакъв концерт, в който всеки хор, имам предвид всяка агитка, ти предлага изключително богат репертоар от песни. Както феновете на Тотнъм, така и тези на Фулъм, Бърнли, Манчестър Юнайтед и особено на Тотнъм бяха прекрасни. Направо настръхваш, когато запеят. Всички пеят заедно, а на лицата им е изписано огромната им любов към техния тим и жаждата им за победа. По принцип се говори, че английските фенове били хулигани, но аз не видях такова нещо. Забелязах хора от различни възрастови и социални групи - млади, зрели, възрастни, бедни, богати, както и доста жени, обединени в едно.

-Какво е отношението на феновете на Астън Вила към Стилиян Петров?

-На всеки, който има възможност, му пожелавам да отиде и да види какво означава признателност, обич и преданост. На загрявката преди мача между Вила и Манчестър Юнайтед публиката стана на крака, когато Стенли се появи на терена. Ръкопляскаха бурно, а някои от запалянковците, застанали пред мен, взеха да се кланят. Все едно долу на футболната сцена бе излязло някакво божество. Да, точно така приемат Стилиян – като футболен бог. Бедна ви е фантазията какво се случи, когато Нани влезе зверски в краката на Петров. Имах чувството, че стадионът ще се взриви от мощните освирквания и ругатни, изсипали се върху  португалския футболист на Манчестър Юнайтед. Ушите ми буквално заглъхнаха от рева на зрителите, които бяха готови да скочат на терена и да разкъсат този, позволил си да удари техния любимец. След като Стенли бе заменен заради получената контузия, феновете запяха песен в негова чест, песен, която е специално за него. Тогава усетих какво значи на обичаш истински даден футболист. И какво представлява Стилиян Петров в Англия и по-специално в Бирмингам. Чувал съм, че феновете на Селтик са го боготворели, чел съм от ваши колеги колко голям любимец е бил той на шотландците. Сега видях как Стенли е издигнат в култ от привържениците на Вила. Трябва да се гордеем, че притежаваме такъв футболист като Стилиян. Едва ли някой скоро ще носи капитанската лента на отбор от Висшата английска лига – първенство, което е сред най-силните в света, да не кажа най-силното.

-Ти, като специалист, как видя играта на Астън Вила и на Стенли?

-Само ще дам един пример – след смяната на Стилиян обликът на Вила се промени. Вече я нямаше сигурността в дефанзивен план. Не напразно мениджърът на Уест Хям Джанфранко Дзола каза в едно интервю: Стилиян Петров е джентълменът, интелектът и конструкторът на Астън Вила. Аз бих добавил, че Стенли е душата на отбора.
 

-Да. Вечеряхме в ресторант в централната част на Бирмингам. Стенли беше заедно със семейството си, а малко по-късно при нас дойде и неговият мениджър Мартин О’Нийл.
 

-Невероятно земен. Невероятно! През цялото време беше усмихнат. Нямаше никаква дистанция между него и Стилиян. Мартин О’Нийл има Стенли за свой син. Толкова го уважава и цени. Стилиян сподели, че треньорът му е страхотен психолог и футболистите го тачат. Треньорът се интересуваше най-вече от здравословното състояние на капитана на Вила след грубото влизане на Нани. Стенли беше притеснен, но на другия ден, след като мина през ядрено-магнитния резонанс, травмата не се оказа сериозна. Двамата съжаляваха, че не са успели да победят Манчестър Юнайтед, но въпреки това бяха доволни и на едната точка. Но и Стилиян, и мениджърът му чакат с нетърпение 28 февруари, когато ще се изправят отново срещу “червените дяволи” и Митко Бербатов – този път във финала за “Карлинг Къп” на стадион “Уембли”.

-Като стана дума за Бербо, успя ли да се видиш с него?

-Само за кратко се видяхме, тъй като Митко и съотборниците му бързаха да се прибират в Манчестър. Пожелахме си успех и той се качи в клубния автобус.

-Самият Стилиян заяви наскоро в интервю пред британските медии, че смята да се откаже от националния отбор след края на европейските квалификации?

-Стенли не ми сподели това. Напротив – коментирахме дълго жребия. Той е амбициран да се класираме на европейското, макар че попаднахме в нелека група заедно с Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора. Другата му мечта е Астън Вила да попадне в топ 4 във Висшата лига. Аз му го пожелавам от все сърце. Те имат силите и възможностите, за да изпълнят мисията си. В Бирмингам феновете мечтаят добрите времена да се завърнат. Даже на няколко места в централната част на града видях на огромни пана снимки от историческия финал срещу Байерн за КЕШ през 1982 година. Тогава Вила спечели с 1:0. Това пък ме върна назад във времето и се сетих за великия полуфинал на ЦСКА с Байерн през същата тази година, когато малко не стигна на моя любим отбор да се класира на финала, където щеше да премери сили с англичаните.

-Да, точно така. Бяхме заедно в ЦСКА от януари до края на август 1997 година, когато аз преминах в Локомотив (София).   Стенли беше на 18 години. Макар че в началото не го пускаха в мъжкия състав, той израстваше с дни. Още тогава си личеше огромната му амбициозност и трудолюбие в тренировъчния процес. Виждаше се, че пред това момче има бъдеще.

- За финал да те попитам – кога  ще изкараш треньорски стаж в Астън Вила?

- Все още обаче не сме уточнили датите. Но със сигурност до края на годината ще се възползвам от възможността да проследя тренировките на Мартин O’Нийл.