Сблъсък на гиганти на Световното клубно първенство: на 21 юни от 4:00 часа Байерн ще се изправи срещу Бока Хуниорс от Аржентина в Маями. Това ще бъде едва четвъртата им среща за 100 години, а напрежението за страстните фенове в Буенос Айрес е нараснало до краен предел. Клубното списание на баварците "51" хвърля поглед към "Ла Бомбонера", а БЛИЦ ви представя специалната публикация за големия мач.
Мирис на печено говеждо месо се усеща във въздуха, на всеки втори ъгъл по улиците, тълпа от хора се е струпала около телевизор, радио или смартфон и отново и отново се чува дълго произнасяния боен вик: „Бооока!“ Когато Бока Хуниорс, най-популярният клуб на Аржентина, излезе на терена, по улиците на Буенос Айрес се случват повече неща, отколкото на някой голям стадион – всеки ден с мач е празник.
В стария пристанищен квартал в южната част на града – наречен Ла Бока – всички са на крака. Независимо дали "синьо-жълтите" играят като гости или на легендарния стадион, наричан „Ла Бомбонера“ (в превод: бонбониерата), но внушаващ страх в цялата страна като кипящ футболен храм.
Никой друг клуб не предизвиква толкова големи вълнения в Аржентина и Южна Америка: Бока винаги играе сред най-големите клубове – и затова феновете са тръпнат заради Световното клубно първенство. Те са подчертали дебело в календара един мач - дуелът срещу Байерн на 21 юни. 34-кратният шампион на Германия срещу 35-кратния първенец на Аржентина, шесткратният победител в Шампионската лига срещу шесткратните носители на Копа Либертадорес. Клубът на Бекенбауер срещу отбора на Марадона. По-велик мач мач от този не може да има. Байерн е играл срещу Бока само три пъти. Но ако се задълбочим в историята и поговорим с феновете в Буенос Айрес, ще забележим: „червените” и „синьо-жълтите” ги свързват много неща.
„Когато си помисля за Байерн, веднага се сещам за Румениге, Матеус и финала на Междуконтиненталната купа през 2001 г., казва Алехандро Морели, голям фен на Бока - Мачът тогава започна в 7 сутринта в Аржентина. Започвах да обикалям къщите пет часа по-рано, събуждайки съседите с барабани и фойерверки.“
От 30 години Морели почти не е пропускал домакински мач на Бока. Той винаги окачва знамето на Диего Марадона на трибуните, обърнат не към терена, а към ревящата тълпа – като молитва, като мотивация. Алехандро познава всеки ъгъл на квартал Ла Бока; боядисал е безброй фенери в синьо и жълто и е залепил мозайки с Марадона по стените на къщите. „Преди тук е имало много ресторанти и танцови зали“, разказва 41-годишният запалянко, добавяйки, че тангото също е възникнало тук. Днес туристическите центрове и социално слабите райони са само на няколко метра едни от други.
Самият Морели е малка звезда в квартала. На път към стадиона той вече е пременен: мустаци, перука и платнена шапка. Персонажът Педрин, измислен пицар от Генуа, в чиято роля той прави фурор по трибуните и в квартала, става популярен в Ла Бока в началото на 20-ти век. По онова време районът е бил доминиран от италиански имигранти – и до днес Бока Хуниорс е наричан още „Лос Ксенеизес“ (генуезците). Когато се превъплъщава в пицаря, Морели съживява и първия разцвет на града и клуба. Тогава Бока се изправя за първи път срещу Байерн.
През 1925 г. отборът пътува с кораб до Европа в продължение на три седмици: 17 играчи, без треньор и само с един фен, който работи и като масажист. За първите в историята междуконтинентални клубни дуели. След серия мачове в Испания те пристигат в Мюнхен – и са посрещнати от играчите на Байерн с обиколка на града, както отбелязва аржентински репортер, пътувал с тях. На 9 май 1925 г. двата тима се срещат на „Тевтония-Плац” в Обервизенфелд и завършват 1:1. Журналистът е във възторг от реда на трибуните, както и от стила на игра на отбора, дирижиран от вратаря Алфред Бернщайн и нападателя Йозеф Пьотингер. Същия ден той телеграфира до родината си: „Ако германците имаха повече спокойствие при завършване на атаките, щяха да бъдат един от най-добрите отбори в Европа.“ В 14-ия мач от европейското турне Бока претърпява едва втората си загуба на точки.
Минават десетилетия, преди Бока и Байерн да се срещнат отново. През 1966 г. Байерн предприема пътуване до Рио де ла Плата. „Аржентина мирише различно. По-пикантно, по-остро, по-чувствено“, спомня си по-късно Франц Бекенбауер. И аржентинците веднага се влюбват в елегантния млад Кайзер. Байерн обаче не играе срещу Бока при това пътуване. 
Година по-късно - за Купата Жоан Гампер в Барселона, Бекенбауер отново пропуска сблъсъка срещу Бока Хуниорс. Аржентинската футболна преса не се радва, а е искрено разочарована (мачът завършва 1:0 за Бока). На 30 декември 1970 г. „Сеньор Франц“, както е наричан Бекенбауер, най-накрая се появява на „Бомбонера“ за почти забравен приятелски мач между Байерн и националния отбор на Аржентина. Местните медии възторжено възкликват: „Популярността на германеца не познава граници.“
През 60-те и 70-те години на миналия век Междуконтиненталната купа се утвърждава и като сцена за разгорещени дуели между Европа и Южна Америка. Това са мачове при равни условия – в които представителите на двата континента си разменят преимущество до 2004 г. Байерн не участва в междуконтиненталното състезание два пъти през 70-те години на миналия век – а Бока Хуниорс също не играе мач за трофея срещу Ливърпул през 1978 г. И до днес в Южна Америка се носят слухове, че европейците може да са били ужасени от прекалено агресивния стил на игра на аржентинците и уругвайците.
„Вярваме, че носителите на КЕШ не приемат Междуконтиненталната купа толкова сериозно, колкото ние, южноамериканците“, казва Роландо Скиави, дългогодишен централен защитник в Бока Хуниорс. „Ел Флако“ - стройният, както го наричаха, е един от играчите, които работиха усилено, за да си спечелят репутацията на корави момчета. "Когато отборът на Бока, воден от плеймейкъра Хуан Роман Рикелме, победи галактическия Реал Мадрид на финала през 2000 г., феновете празнуваха по улиците, сякаш бяха спечелили Световно първенство“, казва Скиави, а очите му все още блестят.
На следващата година той е привлечен от "генуезците". В продължение на месеци той и съотборниците му очакват с нетърпение дуела срещу Байерн на Хицфелд. През ноември 2001 г. аржентинците, под ръководството на успешния треньор Карлос Бианки, пътуват до Токио почти седмица преди мача. Байерн пристига само 34 часа преди двубоя и с 15 полеви футболисти. Играчите на Бока подозират, че зад това се крие прехвалената незаинтересованост на европейците. Скиави разказва: „За нас беше въпрос само на победа или победа. В тунела на Олимпийския стадион в Токио ние тропахме с алуминиевите бутони на обувките си възможно най-силно и се аплодирахме взаимно. Беше истински рев!“ На терена той си спомня тежките двубои срещу Карстен Янкер. „Нанесох му много удари.“ (двамата на снимката вдясно)
От 45-ата минута Байерн играе с числено предимство след изгонването на играч на Бока Хуниорс. Скиави твърди, че това е бил решаващ момент: „Имахме чисти положения преди това, удържахме добавеното време.“ В 109-ата минута Сами Куфур вкарва топката в мрежата от вратарското поле, за да направи резултата 1:0. Байерн печели Междуконтиненталната купа за втори път след 1976 г., а капитанът на Бока Рикелме наблюдава церемонията по награждаването през сълзи. Две години по-късно Бока стига до финала за Междуконтиненталната купа за трети път в рамките на четири години, като Роландо Скиави отбеляза при изпълнението на дузпи при победата срещу Милан на Карло Анчелоти с Кака и Паоло Малдини. Мадрид, Милано – само Мюнхен беше едно ниво по-силен.
"Отборът на хилядолетието“ на Бока продължава да оформя клуба и до днес. Идолът на феновете Рикелме е президент и е привлякъл трима от бившите си съотборници в ръководството на клуба. Роландо Скиави беше треньор на втория отбор допреди няколко години. Младежкият отдел непрекъснато бълва топ таланти – като световните шампиони Леандро Паредес и Науел Молина. Бока обаче е в криза на терена. За последно спечели титла през 2022 г. и този сезон за първи път от много години не участва на международно ниво в Южна Америка. Въпреки това, Ла Бока застава зад президента Рикелме, защото той засили социалния ангажимент на клуба. На и около стадиона се предлагат курсове по шиене и фризьорски стажове.
72-годишната Кристина Гарсия Морис излиза леко изпотена, след като е практикувала йога в зала под трибуните. Пенсионираната архитектка се премества в квартала през 1992 г. и всъщност се присъединява към клуба само за да използва плувния басейн. Когато веднъж се промъква на стадиона, веднага се влюбва в страстните скандирания на феновете. Тя си спомня прощалния мач на Марадона, на който Лотар Матеус също присъства като гост, както и бурните пътувания с „Ла Доче“ (Дванадесетте), ядрото на феновете на Бока. „Те винаги са се грижили за мен и затова се чувствах в безопасност в махалата.“
В квартал Ла Бока има много сгради, боядисани в жълто и синьо. Клубът е неразривно свързан с живота на хората там. „Бока ми дава чувство за принадлежност“, казва Кристина Гарсия Морис. Тя обича да ходи на мачовете на баскетболните и волейболните формации, а през лятото има запазено място под каучуково дърво на открития басейн на Бока, в околностите на Бомбонерата. Живее само на няколко пресечки от стадиона в очарователна къща с печка на дърва. Рибарската ѝ шапка на Бока виси на закачалката за палта, а на масата лежи черно-бяла снимка на Диего Марадона, която сама е направила.
Къде ще гледа мача от Световното клубно първенство срещу Байерн? Точно отсреща е домът на един фен клуб – мачовете се показват там на на голям екран, а Кристина гледа от балкона си. Или ще отиде и ще си вземе чорипан (наденица в хлебче) и бира) – както винаги. И може би Педрин отново ще дефилира из Ла Бока с барабани и фойерверки.
Превод за БЛИЦ: Георги ГЕОРГИЕВ
